Най-важното е да имаш занаят, професия, за да си вадиш хляба и да храниш семейството си. Такава е била повелята на българите години наред, затова са изпращали децата си при добри занаятчии, а след това и в престижни професионални училища. През последните години тази исконна българска традиция в образованието беше пренебрегвана до момента, в който бизнесът започна да изпитва остра нужда от технически кадри за производството си и обърна поглед отново към средните професионални училища. “Средното образование е най-важният етап от образователната верига”, казва в една от последните си публикации проф.д.н.Венелин Терзиев. Публикуваме аргументите на проф.Терзиев за важната роля на средното образование за формирането бъдещето на децата.
-Проф.Терзиев, защо напомняте позабравената или пренебрегвана българска традиция за ролята на средното образование, като база за по-нататъшното развитие на децата?
-Някои казват, че са важни първите седем години, други – че началното образование е определящ фактор за развитието на децата. Но малко хора се замислят върху значимостта на средното образование като цяло. Защото то осигурява първия широк път за развитие на всеки млад човек. То дава не само диплома за завършеност в процеса по придобиване на набор от знания, но и набор от умения и компетентности, необходими на всеки човек за успешната му личностна и професионална реализация, с които да осигури собствения си живот, а също така и за формиране на активната му гражданска позиция. Затова можем да определим средното образование като най-важният стожер в цялата образователна верига.
Дали го харесваме или не, дали откриваме проблеми или считаме, че всичко е решено правилно в системата на средното образование, то е необходимото и много често достатъчно условие човек да работи и по този начин – да осигурява своето и на семейството си благосъстояние.
И все пак ни се иска средното образование да бъде по-добре подредено, по-добре осигурено, с по-високо качество и да дава много изходи на всеки, получил диплом при завършването му.
-Кои са факторите, от които зависи средното образование да бъде качествено и да бъде добро начало на една добра професионална подготовка?
-На първо място стоят учителите. Независимо от налагащото се мнение, че децата /учениците/ са в центъра на образователната система, според мен учителите и учениците поделят това централно място и няма нужда да се опитваме да ги разделим. Учителството е базата и силата на образованието, придава му цвят и други измерения. То стои между законодателството, между учебните планове и програми, между излишествата и дефицитите и осигурява средата за развитие на учениците. С риск понякога да бъде недоразбрано и недооценено. И тук трябва да говорим за качество на подготовката, за качество на квалификациите, за кариерното развитие, за подкрепата на различните видове власти, за мониторинга и контрола в работата, за взаимодействието с родителската общност, но преди всичко – за отговорността към младата генерация на страната ни.
-Но те зависят и от професионалната подготовка на учителите, която е свързана с качеството на висшето образование?
-Качеството на квалификациите отнасяме не само към висшето образование, но една съществена част от учителите казват, че придобиването на професионално-квалификационни степени означава само… пари…
Кариерното развитие на учителите е регулирано със Закона за предучилищното и училищното образование, а заплащането през последните години вече не е генералният проблем на системата. Което, като че ли не промени отношението на обществото към учителите. Както и отношението на институциите към определяне на задълженията на учителите и силното бюрократизиране на системата.
-Учебният процес по време на COVID пандемията ли показа тези дефицити, ако могат да се определят така?
-COVID пандемията ускори преминаването на средното образование на дигитални релси. В голяма степен това се дължеше на огромните усилия и допълнителната работа на учителите. В някои региони материалната база, в т.ч. сградният фонд, получиха своите съществени подобрения. Това, от своя страна, беше в отговор на изискванията за всеобща достъпност на образованието. Всеобща достъпност – да, но равен достъп до качествено образование? Разделенията в системата са достатъчно по вид и брой – на регионален признак, на районен признак, както и на признак качество, което се подсилва от предизвикателствата и на самото законодателство. Например, въвеждането на „иновативни“ училища, с което като че ли заменихме негласната класификация на училищата в „елитни“ и „неелитни“, с „иновативни“ и „неиновативни“. И друг път сме поставяли този въпрос, защото в една високотехнологична среда, за каквато говорим в условията на втората декада на 21 век, би трябвало всички училища да бъдат иновативни и каквото е качеството на обучението в центъра на София, такова да бъде и във всяка друга точка на територията на страната. Това разделение е предизвикателство към трите групи, свързани с училището – ученици, учители, родители.
-Имате предвид училища в страната, в които се обучават деца, за които българският език не е майчин..?
-Не акцентирам, макар да е много важен за тези училища. Въвеждането на проектния принцип на работа в училище е важна предпоставка за качество, конкурентост, иновативност, но би трябвало да бъде достатъчно добре регулирана и синхронизирана, за да не създава проблеми, а да провокира едно благородно съревнование за постигане на резултати. Наличните над 20 национални програми, по които училищата могат да кандидатстват за допълнително финансиране, превръщат учителите в „ловци“ на повиквания за проекти. Но как да съчетаят задълженията си в учебния процес, задълженията си по изпити, външни оценявания, квесторски и други административни задължения… Да не говорим, че провокират прилагането на други практики, чрез които могат да се изработват и печелят проекти…
-Къде остава професионалното образование на средни технически кадри, от които има огромна нужда бизнесът в България?
-Почти отсъстващо от средното образование е професионалното ориентиране и подготовка за личностно развитие. Центровете за личностно развитие работят слабо в тази посока. Те се занимават с извънучилищни дейности и задачи, които им се възлагат в зависимост от програмите на общините. Добре организираният проект за създаване на кариерни центрове в общините вече е забравен, а профилираните за работа в тях колеги вече са разпръснати в различни посоки. Безспорен факт е, че професионалното ориентиране е ключ към доброто личностно развитие и може би тогава няма да се говори за това, че около 50% от започналите студенти не завършват съответните университети. Още повече, че ранното професионално ориентиране би било изключително полезно при големия процент ранонапускащи училище и наличието на една голяма група деца /ученици, млади хора/, които не продължават в средно образование. Какво се случва с тях? – нито завършена /по-често/ образователна степен, нито някакъв занаят…
-Но в същото време се отчитат много добри резултати от Националното външно оценяване на седмокласниците. Къде е проблемът?
-Колкото и да се стремим да обявим резултатите от ПИЗА за положителни за страната, това видимо не е успокоително… 420 т. – четене, 436 – математика, 424 – природни науки. Българските ученици са под критичния праг за четивна грамотност – 41,5%. Въпреки опитите да докажем колко са добри резултатите от Националното външно оценяване, то те определено също пишат недобра оценка на системата.
Извън пандемичното обучение – методите залагат на репродуктивното учене. В дефицит е обучението за критично мислене, за формиране на умения за справяне с проблеми, по-пълна социална ангажираност; Учебни програми, учебници – честа смяна на програмите, скандални изменения, конфликти между автори –всичко това се отразява негативно не само на образователния процес. Всичко това формира антисоциални настроения у младите, често отказ от ангажираност, а „Фейк“ моделите по-лесно завладяват младото съзнание.
А всъщност младият човек няма и как да се ориентира в подобни ситуации, което означава, че сме го загубили за каузата „образование“ – той не вярва на образованието…
-А учебниците, не са ли и те фактор за това недоверие, за качеството на образованието?
-Много пъти сме писали за учебниците, че дават сложна, тежко възприемана информация, често трудно възпроизвеждана. Честата им смяна не позволява изграждането на систематичност, която е задължителна за образованието във всяка наука.
„Морската вода е солена, защото в нея е разтворено голямо количество готварска сол“… колко ли други нелепости има в учебниците?!
-Но младите се учат не само в училище, но и у дома. Какво им предлага обществото?
-Това е огромна тема, в която образованието не присъства. Чалга, селфита, дискотеки… Тук там някое читалище, което се опитва да се вмести и да замести дефицита на обществените процеси на възпитание… Но обикновено те се концентрират върху малките възрастови групи.
„Ще заминете ли да се учите в чужбина?“ Това е един от първите въпроси, който се задава на младите хора, завършващи средно образование. И който ме възмущава. Да, съществува интерес от страна на завършващите към обучение извън страната. Продължаващият интерес към обучение в чужбина е навярно и една от причините непосредствено след средно образование успеваемостта да е далеч по-ниска. Но е редно да се знае и да не се пренебрегва обстоятелството, че тук остават да учат много качествени деца. И не бива всички ние, в това число и медиите, да се включваме в процеса с този толкова (не)професионално ориентиран въпрос.
Зареждане ...
