По повод 144-ата годишнина от Освобождението на Севлиево от турско робство, на 16 юли (петък) от 10:30 часа пред паметника на Свободата на площада ще бъдат поднесени венци и цветя в знак на признателност пред подвига на героитe.
Ще звучат патриотични песни в изпълнение на духов оркестър „Севлиево“, а директорът на Историческия музей Найден Петров ще ни върне с разказа си 144 години назад във времето.
“Вратите на новия живот…”
Ивета Миленова – Исторически музей, Севлиево
„Вратите на новия живот се отварят пред Вас, севлиевци…“
Тези вълнуващи думи са част от писмо до севлиевската общественост на Иван Филаретович Антонов – един от освободителите на Севлиево.
За пореден път си спомняме паметния ден, свързан навеки в паметта на севлиевци с първата глътка свобода, поета след многовековно жадуване. В разгара на лятото на 1877 година един от разузнавателните отряди на руската армия, полуескадрон, командван от корнет Тулешко, влязъл в града и завзел телеграфната станция и новия конак. Смаяните заптии без съпротива предали оръжието си. Управлението на града било възложено на смесена комисия от българи и турци. След кратката почивка малкият конен отряд се оттеглил към Търново с обещанието, че на следващия ден в Севлиево ще пристигне друга войскова част, която ще поеме охраната на града, но това не се случило и наблизо се събрала около две хилядна орда от башибозуци. Надвисналата смъртна опасност принудила българите да търсят помощ от руските войски в Търново. Изпратените вестоносци уведомили за критичното положение в Севлиево отседналият с полусотнята си в с. Балван есаул Антонов, а след това в Търново и лично княз Николай Николаевич, който изпратил на помощ полусотнята на поручик Александър Василиевич Верещагин.
В ранната сутрин на 2 юли /по стар стил/ петдесетината казака на есаул Антонов вече водят ожесточено сражение в западните покрайнини на Севлиево срещу многочисления противник. Не след дълго от Търново на помощ пристига в галоп и полусотнята на Верещагин, към която се присъединяват и много севлиевски доброволци. След няколко часово сражение в горещия юлски ден казаците разбиват противника и го прогонват далече на запад. Завръщането в Севлиево се превърнало в триумфално шествие. На градския площад се смесва радостна глъчка от български и руски гласове . Севлиевци, опиянени от възторг, окичили с венци и цветя своите освободители. Севлиево бил вече свободен град.
След сражението Верещагин и Антонов направили преглед на своите части. Установено било, че е убит един и са ранени трима руски войници, а противникът дал около 20 души убити. Още на полесражението били определени храбреците, които да бъдат представени за награждаване. Дължимото било отдадено и на есаул Антонов, който бил отличен с Георгиевски кръст за храброст за защитата на Севлиево.
В следващите дни руските войни участват в сраженията за превземането на Ловеч. В разузнавателна задача загинал бившият секретар на Севлиевския революционен комитет Сава Хаджиангелов.
Въпреки, че времето е заличило надписите на една от гробниците в двора на църквата „Света Троица“ в Севлиево, най-вероятно тук почиват загиналите в битката за Ловеч хорунжий Гурбанов и казаците Зенцов и Месякин, заедно със падналия в сражението за Севлиево казак Аникин от 30-ти Донски казашки полк. След няколко дни Ловеч отново попада в турски ръце. В битките за повторното му освобождаване участват части на 35 Брянски пехотен полк. Костите на загиналите в тези сражения почиват в скромна гробница с мраморна плоча.
В ранната есен на 1877 г. в Севлиево е погребан и поручик Митрофан Марков от 9-ти пехотен Староингерманландски полк, загинал от тифус на 30 септември 1877 година. Неговият паметник и двете гробници са издигнати през 90-те години на ХІХ век в двора на църквата “Света Троица” в Севлиево със средства на руското правителство, в памет на загиналите, на които и ние отдаваме почит и преклонение.
Още през юли в Севлиево било установено временно руско управление. За окръжен управител бил назначен подполковник княз Любицки. Под негово ръководство започнали работа окръжният и общинският административен съвет. Да ги ръководят били избрани видните севлиевски граждани Иванчо Хаджиангелов и Христо Спиридонов.
Градът се възродил за нов живот.
Зареждане ...
