„Бях на 10 години, когато прибирайки се от училищна екскурзия намерих на масата чисто нов куфар, а в него – съвсем нов червен акордеон… Не можех да повярвам на очите си! Още си спомням аромата на новия музикален инструмент. Явно беше награда за отличния ми успех в училище. Извадих акордеона от калъфа и засвирих по слух „Ваня валс“. Сетне се заредиха уроци – при един, после при друг учител по музика, докато засвирих и с двете ръце – баси и клавиатура. Оттогава не съм се разделял с този инструмент и той стана моя съдба“.
Така започва книгата „БезРазСборник – спомени, минало и настояще. Събития, които можеше и да не се случат“ на известния севлиевски музикант Веско Самуилов. В нея освен любопитни спомени от живота на музиканта, са публикувани нотирани текстове на песни от много севлиевски села, много архивни фотографии. Изданието е иновативно, защото към четири от снимките има QR кодове, чрез които можете да учете четири от най-популярните песни на фолклорна формация „Веселина“ в платформата soundcloud.com.
В книгата си Веско Самуилов разказва как първо е свирил в училище, а после и по забави – най-вече в село Драгановци, как в казармата сформират оркестър, първият оркестър в който той участва, с който са свирили по забави, концерти и банкети в Стара Загора. „Не беше минал и месец след уволнението ми, когато ме поканиха да свиря в оркестъра към Естрадно-сатиричния състав на Дома на културата при кабелния завод в Севлиево. Научих много неща от ръководителя на състава Христо Ганеков“, спомня си авторът. Той не пропуска и още един важен епизод от музикалния си живот – участието му със сватбарския оркестър към завода на над стотина сватби. „В града ни имаше десетки сватбарски групи, но заради добрия репертоар нашата беше една от най-търсените“, не без гордост споделя Веско Самуилов.
На страниците на „БезРазСборник“ музикантът разкрива как през 1975 г. е изпратен от Окръжния съвет по култура в Школата за подготовка на художествени ръководители в Пловдив, където придобива право да ръководи музикално-естрадни състави. А след завръщането му от школата създава състав от млади музиканти, с които свирят по фестивали, конкурси, банкети, сватби и т.н. „За повече от 30 години като естраден музикант, винаги съм имал най-търсения състав“, пише той. Било е през 1972-73 г., разказва Веско, когато един преподавател сподели с мен, че има една ученичка, която пее много хубаво и ако е възможно да й позволя да изпее някоя песен с нашия оркестър, като поздрав към учители и съученици. Решава да я прослуша и я пита коя песен ще изпее, а тя отвърща: „Камино“ от репертоара на Лили Иванова. „Бях сигурен, че височините ще я затруднят и ще се откаже, но тя с такава лекота ги „закова“, че целият настръхнах. Така се сдобих с певица – Нора Николаева, която се превърна в символ на града и дълги години беше певица към Естраден оркестър „Севлиево“, а в последствие солистка на Естрадно-духовия оркестър в града. Не мога да не изпитвам гордост от това мое откритие“, допълва той. Друг от спомените му ни връща в далечната 1974 година, когато градският хотел-ресторант е бил към системата на „Балкантурист“, а тогава това означавало всичко да е на най-високо ниво. „Оркестрите, които свиреха в ресторанта бяха професионални и се сменяха през месец-два. Ние свирихме постоянно, всеки ден, до късно през нощта. За кратко време натрупахме богат репертоар от песни, инструментални пиеси, забавна музика. Бързо се разчу, че в града има голям оркестър „Севлиево“ и това даде началото на нашите професионални изяви“, разказва още Веско Самуилов и допълва как веднъж в завода за санитарна арматура, където работил като завеждащ Дома на културата, пристига маестро Димитър Симеонов – главен диригент на ансамбъла на трудовите войски. Чува оркестъра и издейства от тогавашния кмет а Пеньо Николов пет щатни бройки за естрадния оркестър. Така в малък град като Севлиево се ражда щатният оркестър „Севлиево“ и се зареждат концерти с естрадни звезди като Боян Иванов, Мустафа Чаушев, Христо Кидиков, Роси Кирилова и др. В последствие оркестърът се слива с Естрадно-духовия оркестър, който севлиевци познават днес. Когато оркестърът става щатен Веско го напуска заради ангажиментите си като завеждащ Дом на културата в един от заводите, а в последствие става и секретар към Общински съвет по култура в Стокенската селищна система. „Веднага събрах хора и създадох нов оркестър – „Сток“, който много скоро доби популярност. Свирехме къде ли не – по летни градини, към „Балкантурист“ Габрово, дори бяхме предпочетени да представим страната ни в град Новгород, СССР“, четем от страниците на книгата.
До тогава Веско Самуилов никога не си е и помислял да се занимава с народна музика. „Но един прекрасен ден директорът на завода „ме помоли“ да помогна на фолклорната група в родното му село Шумата. Обърнах се за съдействие към колегата Христо Ганеков и той ми подари една малка тетрадка с десетина обработени песни. Каква беше изненадата ми, когато поставих първата песен „Стойновото булче“ – получи се много добре! Направих още няколко песни и взе, че ми хареса. Последваха покани да ръководя съставите в с. Ряховците, после в Градница – едни от най-добрите фолклорни състави в общината“, пише в спомените си музикантът. През 1986 г. новото му занимание отново го води в Школата в Пловдив, за да придобие право да ръководи фолклорни състави. Тогава окончателно разбира, че новото му музикално предизвикателство ще е обработеният фолклор. „Песните, които разучавахме в школата, не можеха да бъдат изпети от обикновени читалищни групи. Трябваше да подбера певици, които не само пеят добре, но са и готови да разучават по-сложен фолклор. Така се роди фолклорна формация „Веселина“, в началото съставена само от певици, а в последствие към нея добавих и оркестър“, казва Веско.
Докато обикаля по селата като ръководител на читалищните състави, Веско Самуилов се натъква на възрастни жени, които знаят песни от техните майки и баби. Хрумва му идеята да ги записва и след време да издаде сборник с местни песни. Така записва над 300 песни от баба Неделя и баба Тота от село Младен. Много песни записва от баба Иванка Николца и бай Марин от село Бозаът, от баба Васила от Кастел и др. Записите са от 2008 г., а певците тогава са били над 85-годишни. Това го подтиква да издири песни, записани от екипа на големия фолклорист Васил Стоин още през далечната 1928-29 г., публикувани в сборници, които вече трудно се намират. Тези песни са издирвани и записвани от село на село в цяла северна България, включително и в повечето севлиевски села, нотирани са и са адаптирани за изпълнение от групи са местен фолклор.
„Като погледа назад във времето стигам до извода, че повечето ми музикални успехи са в областта на фолклора. След 10 ноември 1989 г. читалищната дейност стана „последна грижа“ на държавата. Повечето състави прекратиха дейността си, нямаше ги вече и художествените ръководители. Останах единствен в общината да се занимавам със селските певчески групи. Първата ми група бяха „Боазките баби“. С тях освен песните, възстановихме обичая „Каля“.
Фолклорната група от село Младен също имаше своите предизвикателства и успехи под мое ръководство – специална статуетка от фестивала „Фолклорен извор“ с. Царевец, участия във фестивала „Насред мегдана в Арбанаси“ и много участия във всички местни празници. В село Малък Вършец не можеше да стане празник без участието на фолклорната група. Много награди от различни участия спечели групата за стари градски и популярни песни към пенсионерски клуб „Васил Левски“ в Севлиево. Най-големи успехи обаче постига със смесената група от с. Гъбене. Другата ми голяма гордост са певиците от с. Горско Сливово, а които имаме много награди, записи на живо по програма „Хоризонт“, фестивали, конкурси и участия в общински събития“, разказва Веско.
Най-голямата му гордост обаче е фолклорна формация „Веселина“, която съществува вече цели 15 години. За този период формацията е разучила и изпълнила над 90 обработени песни – и акапелно и с оркестър. На всички национални и международни конкурси журито я определя като професионална група. Добре подбраният репертоар, оркестърът от народни инструменти и включването на танцьори, които да илюстрират чрез танц текстовете на някои песни, правят концертите им атрактивни и приятни за публиката. Трудно могат да изброят първите награди от всички участия или записите във фолклорни телевизионни канали. Двукратно им е присъждана престижната награда „Златен Орфей“, а групата е получила още десетки плакети, грамоти, медали от различни участия.
Заради влошеното си здравословно състояние, от тази година Веско Самуилов предава щафетата на новия ръководител – французина Жозе Понзоне, който от около две години свири във формацията на кавал, изучава българския език и литература и обича българския фолклор, на който се е посветил. „Желая му да продължи традицията и успехите на формацията“, допълва Веско.
За издаването на сборника със спомени заслуга имат Дончо Димитров, Радка Кехайова, Ивайло Костадинов – „Хелиос“ АД, Валентин Ганев – „Идеал Стандарт – Видима“ АД, Катя Николаева и бизнес сдружение „Севлиево 21 век“.
Зареждане ...
