В изложбата „Севлиевската преса от ХІХ до ХХІ век“ са представени вестници и списания , запазени във фонда на Исторически музей Севлиево. Те са част от над сто издания на множеството печатници и издателства в града ни от Освобождението до наши дни.
Акцентът в изложбата е един от първите броеве на вестник „Росица“, по повод 135-ата годишнина от издаването му през 1886 година. Посетителите ще видят и оригинални снимки на издателите му – Евтим Дабев и Петьо Мустаков. Експонирани са и други ранни издания на вестник „Росица“, както и вестници като „Бич“ от 1886 г. (издаван на хектограф от Гатьо Джамбазов), „България“ – 1887 г., „Искра“ – 1911г., „Развитие“ и други.
Изложбата ще бъде експонирана от 08 септември 2021г. в Хаджистояновото училище.
Във връзка с противоепидемичните мерки част от нея в рамките на деня ще бъде представена на открито в пространството пред музея. Заповядайте!

Още преди Освобождението в Севлиево се появяват ръкописните сатирични листове „Гайда” и „Тъпан” издавани през 1875 година от революционерите Стефан Иванов Пешев и Никола Генев. Стефан Пешев се проявява и като забележителен дописник в многобройни съобщения за събитията в града и околията до цариградските вестници. След като България се появява отново на картата на Европа, свободата на печата в страната е гарантирана с Търновската конституция от 1879 г. Според нейния член 79: „Печатът е свободен. Никаква цензура не се допуща, също и никакъв залог не се иска от писателите, издателите и печетарите”.
Икономическото развитие на Севлиево и на околностите му, партийно политическите борби, културно-просветния живот и наличните печатници и издателства са предпо-ставка за развитие на журналистиката в града ни.
Веднага след Освобождението от турско робство в Севлиево и Севлиевско се появяват много местни вестници еднодневки, излизащи „от време на време”. Малко по-късно започват да се издават и многотиражни вестници и списания главно с обществена, политическа или културна насока. Появяват се и много издания на отделни спортни, туристически, културни и други дружества, на браншови организации, а в по-ново време и издания на отделните фабрики, промишлени предприятия, земеделски и потребителни кооперации в града и региона. Севлиевски учители и учебни заведения също издават свои листовки, вестници и списания. Почти всичките политически партии и организации в града са издавали свои вестници, в които се прокламират техните идеи и възгледи, свързани с управлението на страната.

Първият вестник в града ни след Освобождението е „БИЧ”, издаван от края на 1886 г. до март 1887 г. на хектограф, под ръководството на Гатьо Джамбазов. „БИЧ” е орган на народно-либералната партия, с австро-английска и стамболовистка ориентация.
През 1886 година започва издаването на първия социалистически вестник в страната „Росица”. Дълго време има спор в някои изследвания по въпроса чий вестник е „Росица” – габровски или севлиевски. Всъщност вестникът започва да се издава в Габрово от учителя Евтим Дабев. Той е наименуван на река Росица вероятно защото неговите кредитори са от Севлиево, градът ни е окръжен център по това време, а и първи отговорен редактор на вестника става севлиевецът Петьо Иванов Мустаков. Първият му брой излиза на 4 юни 1886 година.Вестникът излиза в 20 броя.
Пасажи от вестника:
Брой 1. стр.1
„Севлиевската постоянна комисия се е обърнала на дембелхане. Там се решава съдбата на чиновниците. Там се промисля кой е благонадежден, кой не е, кой да се отчисли и кой не.”
Брой 1. стр.1
„…Ние ставаме вестникари не с цел да угаждаме някому не с цел да извличаме някоя лична полза. Ние се нарамваме да носим тоя товар с цел свята и благородна…”
Брой 2. стр.1
„Г-ну М. В Севлиево. Тъй а? Почитаемите членове на Постоянната комисия, недоволни от писаното за тях в първия брой на вестника ни, накарали писаря да го изгори…”
Брой 3. стр. 2
„Още преди да хванем перото да изкажеме програмата си ние съзнавахме, че напрежението, което сме решили да държим, не ще се хареса на множество мракобесни душици…”
Брой 4. стр. 3
„Пишат ни от Севлиево пак за золумлуците на някои членове на Окръжната Постоянна комисия. Особено от тях се е отличавал по безобразията си …”
Брой 5. стр. 1
„Тогава, каква е разликата между предишното правителство, и сега постъпиващето? Въ какво се състои тя? Не ли само, че на наместо Петка е седналъДраганъ …“
Под името „Росица” излизат няколко издания в града ни. Наред със споменатия през 1920 година започва да излиза Независимият местен лист за политика, общественост и литература с главен редактор видния севлиевски краевед Никифор Ганев. Той е орган на Конституционния блок в града и е насочен срещу комунисти и земеделци. През 1929 година излиза като агитационен лист на клон „Росица” от ЮТС в България. „Росица” излиза в периода 1933 г. – 1939 год. като вестник за туристическа култура и пропаганда. В него са помествани статии, стихове, съобщения и организационни статии. В периода 1936 – 1944 година „Росица” е издаван като месечник на ученици и учители от Севлиево и Севлиевска учебна околия. В него се помества ученическо творчество. Той служи за връзка между учители и ученици и е списван в националистически дух.
За да стигнем до вестник „Росица”, който наследява „Севлиевска трибуна” (издаван два пъти месечно от 1959 до 1969 година), като основен орган в града и общината. Вестник „Росица“ се превръща в трибуна за обществено-политическия, стопанския, културно-просветния и спортния живот в общината, издаван от 1970 година до наши дни. Преминал през различни етапи, издаван през различни периоди от време, вестникът продължава да информира севлиевци за основните събития в града и общината.
Друг основен орган на Севлиевската община е бил вестник „Развитие”. Той е издаван от 27 август 1927 г. до 21 февруари 1946 година. Във вестника са списвани статии по всякакви въпроси, които засягат стопанския, културния и обществения живот в околията. За този период от над 145 години в общината излизат над 100 издания на вестници и списания.
Сред тях са: „Братство” – периодичен лист, орган на бялото братство на Петър Дънов, „България” – орган на комитета „България за българите”, „Известия”– издание на Севлиевската популярна банка, „Изкуство” – издание на ученическото дружество „Изкуство” при Севлиевската гимназия с редактор Дочо Байрямов,„Народна борба” – вестник на сдружените земеделци от Севлиевска околия, „Пробуда”– седмичен информационен вестник, орган на Демократическия сговор и насочен срещу БЗНС и БКП, „Севлиевски глас” – защитник на интересите на жителите на града и околията, „Трудовашко ехо” – вестник на учениците от Педагогическото училище в Севлиево, „Червено знаме” – издание на кабелния завод „Ненко Илиев”, „Чесало” – вестник за сатира и хумор и много други, с които севлиевци можем да се гордеем.

Севлиевски вестници от най-новото време

След настъпилите демократични промени през 1989 год. в страната и в града ни, в Севлиево редом с официалния „Росица“ излизат още няколко вестника. „Развитие“, издаван два пъти седмично в периода 2001 – 2009 г.„Росица“ 2001 – Вестникът се издава и просъществува за кратко, само през същата година. Вестник „Развитие“ 1870 – издание на Народно читалище „Развитие“. Първият му брой излиза през май 2010 г. Той просъществува за кратко, само няколко броя са издадени през същата година.„Севлиево днес“ – издание на сдружение „Севлиево за младите“ и излиза в периода 2012 – 2015 г. Вестник „Седмицата“ – издание на сдружение „Граждани за Севлиево“. Вестникът се издава в периода 2016 – 2020 година.