Почетен знак на президента на България заслужи Данаил Лалев

ДЕСИ ДИМИТРОВА – ОРГАНИЗАТОР ПРИ НЧ „РАЗВИТИЕ-1870”
Дългогодишният председател на севлиевското читалище „Развитие-1870” и зам.-председател на Съюза на народните читалища в България Данаил Лалев заслужи почетния знак на президента на Република България. Високото отличие му бе връчено на официална церемония в Гербовата зала на „Дондуков” 2, състояла се на 1 ноември – Деня на народните будители. Почетният знак се присъжда „за значимия принос към съхраняването и развитието на българската културно-просветна традиция и по повод 165 г. от началото на общонародното читалищно дело и Деня на народните будители”.

„Истината за удостояването ми с почетния знак на президента е фокусът на Съюза на народните читалища и Министерството на културата върху дейността на читалище „Развитие-1870” през последните години. Трябва да отбележа, че зад всичко това стоят севлиевската общественост, бизнесът, общинската администрация и НПО. Винаги съм смятал, че когато съществува диалог, уважение, съпричастност и толерантност всяка една цел е постижима. Още повече, когато и хората, живеещи тук, приемат Читалището като свое – собствено. Ние всички успяхме да издигнем тази институция в челото на организацията Съюз на народните читалища в България. Да, отличието е персонално и съм изключително горд. Висока чест и вид катализатор в мисията ми за утвърждаване на културата и българщината у нас.”, сподели г-н Лалев. След три последователни мандата като председател на настоятелството през периода 2009-2019 г., Данаил Лалев е изпратен с цветя и аплодисменти от екипа на НЧ „Развитие-1870” и самодейците, заради сърцатата му работа. По негова инициатива са изработени лого и знаме на читалището, както и символи за 140-годишния му юбилей – грамоти, значки за активно участие в художествено-творческата дейност, отличителен знак – „140 години читалище в Севлиево“ и плакет за особен принос. Преобразена е изцяло читалищната сграда и материалната база. Реставриран е стенописът на Николай Панайотов в централното фоайе, историята и постиженията на читалището и самодейните му колективи може да се видят във витрините и обособените кътове. Тъмните коридори се превръщат в Бяла и Синя зала за изложби, а в Оранжевата зала се провеждат сбирките на литературния кабинет и репетициите на вокалната група и фолклорната формация. Извършен е основен ремонт на гримьорната, закупен и поставен е нов задвижващ сценичен механизъм, подменена е електрическата инсталация на сградата и т.н. Основно ремонтирани и подновени са всички помещения на втория етаж, а в таванската част е ремонтирано помещение за съхраняване костюмите и реквизита на театралните състави. От 2010 до 2015 г. се издава читалищния вестник „Развитие-1870”. През 2013 г. читалището се сдобива с модерна кинозала. Заради непрестанни проблеми с бързо амортизиращата се техника, през 2016 г. институцията кандидатства с проект за доставка, монтаж и оборудване на дигитално кино по Програма за развитие на селските райони. Проектът е одобрен и се сключва договор с ДФ „Земеделие” за безвъзмездно финансиране и закупуване на киномашина „Кристи” от най-ново – трето поколение, на стойност 94 248 лв. Така оборудваното със съвременна техника кино „21 век” дава възможност на зрителите да гледат всички световни кинопремиери. То е единственото читалищно кино в страната и е добър източник на допълнителни доходи.

През мандатите на Данаил Лалев е поставено началото на две национални изяви – „Вълшебникът театър” и „Северняшки гайтани”. По сърце и душа той е самодеец – дълги години е бил част от фолклорен ансамбъл „Развитие”. От 2011 г. е и зам.-председател на Съюза на народните читалища в България. За 60-ата годишнина на фолклорен ансамбъл „Развитие” и личния си празник – 50-годишен юбилей, чествани през 2019 г., Лалев бе удостоен със званието „заслужил читалищен деятел” за изключителния му принос в развитието на общонародното читалищно дело в България. Носител е и на грамота за принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност от министъра на културата Боил Банов.
„Не е възможно да бъде изброено всичко, осъществено през тези 10 години по инициатива на Данаил Лалев – с много безвъзмезден труд и отделено време, с лични средства и лобиране пред дарителите, с постигнато разбирателство с общинското ръководство и бизнеса, с грижа и внимание към всички членове на читалището и техните проблеми” – отбелязва дългогодишният читалищен секретар Галя Христова в книгата „Народно читалище „Развитие-1870” Севлиево – 1970-2020”, отпечатана по повод 150-годишния юбилей на културната институция и допълва: „И с нещо много важно – любов към читалището и мисъл не само за неговото настояще, но и за неговото бъдеще”.
С отличия от държавния глава Румен Радев на церемонията в Гербовата зала на Президенството бяха удостоени още изтъкнати български личности с голям принос към духовното развитие и научния авторитет на страната. Сред наградените бяха и Геновева Танчовска – секретар на Първо българско НЧ „Еленка и Кирил Д. Аврамови“, Свищов; Минко Стефанов – зам.-председател на Съюза на народните читалища, председател на НЧ „Зора-1860“, Сливен; Васил Новоселски – председател на НЧ „Н. Й. Вапцаров“, Благоевград и Анета Мутафчиева – председател на НЧ „Тодор Петков-1963“, Шумен и областен председател на Съюза на народните читалища. Почетния знак на държавния глава заслужиха и акад. проф. Красимир Атанасов – за неговия научен и приложен принос в областта на изкуствения интелект, медицината, биологията, транспорта и редица други сфери, и проф. д. т. н. инж. Владко Панайотов – за изключителни заслуги към развитието на науката в областта на химията, минното дело и обогатяването и опазването на околната среда и екологията. На финала на церемонията президентът Румен Радев подчерта, че посветеността на удостоените читалищни дейци и дългогодишната им дейност за развитие и съхраняване на богатите ни възрожденски традиции е ключов фактор за запазване на обществената роля на тези уникални културни средища и за културния и просветителски възход на нашето общество. „Наш дълг е да съхраняваме завета на видните възрожденци, които поставиха началото на читалищното дело преди 165 години, запалило искрата на стремежа на нашия народ към знание, към културен напредък, към свобода и независимост на нашата родина“, допълни още президентът.