ЯНКО ГОЧЕВ
Марко Рясков е роден в Габрово на 02.12.1883 г. Начално образование получава в Палаузовото и Падалското училища в Габрово. В Априловската гимназия учи до четвърти клас. В 1899 г. баща му го изпраща в единственото тогава Търговско училище в Свищов. След завършването му (1903) отива да продължи образованието си в Антверпенския висш търговски институт (дн.част от Антверпенския университет) в Белгия.
Доброто познаване на френски език и останалите специални предмети от Търговското училище в Свищов му помага да завърши тригодишния курс на обучение (който включвал и едногодишно подготвително обучение) за две години. През 1905 г. завършва института с диплома с почетно отличие.
След завръщането си в България, на 01.08. 1905 г. постъпва като книговодител в Бургаския клон на Българска земеделска банка. През 1906 г. му е предложено да постъпи в новооткритата Българска кредитна банка в София. Две години (до февруари 1908 г.) работи и специализира в Берлин (Германия), в Дисконто-Гезелшафт. Във връзка с въвеждането на ипотечните кредити М. Рясков специализира в Германия, където заминава в края на 1909 г. Най-напред специализира в Баварска ипотечна и търговска банка в Мюнхен, а през 1910 г. ndash; в Рейнска ипотечна банка в Манхайм. През 1921 г. е назначен за директор на Българска кредитна банка. На този пост работи за издигане престижа на банката и подобряване на дейността й. В началото на февруари 1935 г. е назначен за управител на БНБ и участва в делегацията по преговорите за разсрочване на плащанията по българските заеми в Англия, Австрия и Германия. През април 1935 г. му е предложен постът на министър на финансите в кабинета на Андрей Тошев. Приема предложението, при условие да бъде временно на този пост. На 15.11.1935 г. подава оставка по здравословни причини. Остава в министерството до края на годината, за да подготви законопроект за данъчното облагане. През февруари 1936 г. се връща в Българска кредитна банка и заема предишния си пост като директор. На 12.06.1936 г. е избран за член на Управителния съвет на Българска кредитна банка, като продължава да изпълнява функциите на директор. През март 1937 г. става заместник-председател на Управителния съвет. По време на Втората световна война участва в акцията за спасяването на българските евреи.
След 09.09.1944 г. М. Рясков е жестоко репресиран от комунистите. Отнета му е къщата, построена през 1922г., където се настанява комунистът Антон Югов.
Веднага след 09.09.1944г. М. Рясков е арестуван в дома си в Панчарево и откаран в Дирекция на милицията в София, където е разпитван в продължение на месеци. ‘’Народният съд’’ обаче не му повдига обвинение. На 09.04. 1945 г., заедно с още около 300 души, М. Рясков попада в лагера в Бобовдол. Освободен е на 09.09. 1945 г. – година след арестуването му. Отново го назначават за директор на Българска кредитна банка, която междувременно е станала руска собственост.
Когато през 1948 г. започва сливане на банките, е предвидено Кредитна банка да се слее с БНБ, и М. Рясков, след почти 40 години работа в банката, подава оставка, за да не бъде уволнен след сливането, което става през февруари 1949 г.
На 19.10.1949 г. финансистът и семейството му са изселени в Севлиево, родното място на съпругата му Радка Генева. На 29.04.1951 г., през нощта срещу Великден, е арестуван и откаран в затвора на Държавна сигурност в Горна Оряховица, набеден, че е ‘’британски агент’’. Следва престой в Централния софийски затвор, отново разпити, но отново не са намерени доводи за внасяне на обвинение. Въдворяват го в ТВО Белене, за 5 години. Тогава М. Рясков е на 68 години, страда от диабет и други заболявания.
След смъртта на Сталин през 1953 г. започва освобождаването на лагерниците от Белене, като на тяхно място настаняват лица с влезли в сила присъди. В края на 1953 г. в ТВО Белене остават 7 души, между които е и М. Рясков. На 06.01.1954 г. е закаран в Софийския затвор и отново подложен на разпити. На 11.02.1954г. е освободен от затвора, като подписва декларация, че няма да разгласява по никакъв начин за какво е бил разпитван и въдворяван в ТВО. Това става след признанието на Гаврил Цветанов, че го е набедил умишлено за ‘’английски агент’’. Връща се в Севлиево, където живее съпругата му. След постъпки за връщане на софийското им жителство, в началото на 60-те години на ХХ век се завръщат в София, където живеят синовете му. М. Рясков умира на 01.03.1972 г. на 88 г. в София.
Зареждане ...
