Йоана е ученичка, която се вдъхновява от улична фотография и иска да показва по-красивата страна на нещата. Нейната надежда за бъдещето е българите да са по-единни и сплотени
Конференцията за бъдещето на Европа е възможност всеки да изрази мнението си, да каже в каква Европа иска да живее, да допринесе за изграждането на общото бъдеще. Бюрото на Европейския парламент в България, в партньорство с платформата People of Sofia, показва историите на българи и европейци и техните представи, мечти и очаквания за бъдещето.
Йоана пред People of Sofia:
„Казвам се Йоана и съм на 17. Живея в София и уличната фотография е това, което ме вдъхновява.
Често излизам с приятели точно с тази цел – да обикаляме малките улички в центъра на града и да се снимаме. Изумително е колко стари сгради има около Сточна гара, Раковска. Понякога просто хващаме първата уличка, която видим, и намираме места, оставащи невидими за обикновения минувач.
За да разкриеш потенциала на една сграда, трябва да подходиш с различна перспектива. Ако сме облечени подходящо и има баланс в цветовете, започваме да снимаме. Ако нещо не се връзва, запомняме мястото и се връщаме пак.
Всеки път откриваме неща, които не сме знаели преди. Не мислим или планираме сесиите предварително. Винаги има елемент на изненада, което прави усещаното от фотографията уникално.
Снимаме се, защото искаме да правим изкуство. Идеята не е да покажем в социалните мрежи къде сме, нито какво и с кого го правим. Не! Мотивира ме намирането и показването на една по-красива страна. Тайната е в малките неща и жестове – като да подадеш ръка на човек в беда, да хвърлиш късче хляб на улично коте, да разбереш посланието от графити в срутена сграда. Това прави света една идея малко по-красив.
Манталитетът и вижданията на хората в България много ми тежат. Има хора, които ти се усмихват, като им задържиш вратата или кажеш „Добър ден” в магазина, но в повечето случаи те преценяват преждевременно и те критикуват: „Защо се обличаш по този начин? Защо си си сложила пиърсинг? Какви са тези татуси?”
Аз съм от хората, които имат нужда да изразяват себе си. Правя го чрез външния си вид и решенията, които вземам. Не мога да бъда част от изкуствено наложени старовремски разбирания какво е прието и какво не, това не е моето място.
Имала съм привилегията да пътувам много. Навън това го няма. Дали заради по-отвореното мислене на хората или просто заради факта, че е толкова интернационално, в чужбина имаш свободата да бъдеш себе си. Имаш възможността да се освободиш от предразсъдъците, които те дърпат надолу и да се съсредоточиш върху нещата, които те вълнуват, вдъхновяват и ти дават възможност да израснеш и развиваш.
Как виждам бъдещето си? Много сложен въпрос, все още нямам отговор. Аз съм на 17, животът е пред мен, живея за момента, не за бъдещето. Важно е какво ще стане сега, а не утре. Хвани момента, не го изпускай. Това е моята мантра. Не взимай решения, докато не се наложи, реши в последния момент, като имаш достатъчно информация.
Бъдещето на Европа го виждам като Западът да напредне много, а Изтокът да изостане. Проблемите са много и няма да свършат. Това, което движи развитието на една нация, е нейното мислене и амбиции. Тези, които се поучат от грешките и продължат напред, ще имат по-светло бъдеще от онези, които просто търсят кого да обвинят. Където има единство, ще има повече успехи, отколкото където цари пълен хаос и липсва обща цел. Моята искрена надежда е един ден българският народ да стане по-единен и сплотен.“
Зареждане ...
