РУЖА ЛЮБЕНОВА
Министерството на културата е одобрило идейния проект на архитектурното бюро ”Вамос” за ремонт на Паметника на свободата без забележки, съобщиха на 17 февруари т. г. от Националния парк-музей „Шипка-Бузлуджа“.
Следващата стъпка е изработването на работен проект, което трябва да стане до четири месеца. Той ще включва и количествено-стойностна сметка на планираните дейности. След неговото съгласуване ще бъде обявена обществена поръчка за изпълнител.
Причини за ремонта са влагата, суровите климатичните условия, резките температурни амплитуди в планината през лятото и зимата. „След обследването на фасадата на Паметника на свободата, което беше извършено през миналата година, стана ясно, че са необходими сериозна реставрация и консервация на монумента. Укрепването на фасадата предвижда подмяна на някои от каменните блокове и цялостно префугиране. Ще бъде обновен и интериорът на паметника. Същинските ремонтни дейности ще започнат не по-рано от пролетта на 2023 година.“
Прието е, че Паметникът на свободата се намира на връх Шипка, но това не е вярно, спорят специалисти. Името на върха всъщност е Свети Никола. Наблизо има и връх с името Шипка, но той е разположен на север от главното било и на запад от Шипченския проход.
Паметникът на свободата е издигнат с цел да увековечи подвига на падналите за свободата на България на мястото отбранявано по време на Шипченската битка през лятото на 1877 г. Построен е с волните пожертвувания на целия народ, по проект на арх. Атанас Донков и скулптора Александър Андреев, който заедно с Кирил Шиваров изпълнява монументалната фигура на лъва.
Основният камък на паметника е положен на 24 август 1922 г., като изграждането му е отнело четири години – завършва през 1930 г. През първия етап на строежа главен майстор е Илия Пенев Мъглов от с. Горни Драгойча, Дряновско, а през втория – Пеню Атанасов Колев (Пеню Бомбето) от с. Дралфа, Търговищко. Градежът му е изисквал огромни усилия – големите камъни били обработвани на ръка и извозвани до върха с волски каруци, а пясъкът идвал от Мъглиж и Енина до Шипка с каруци. Оттам ги качвали в сандъци, натоварени на катъри. До върха нямало дори коларски път заради ерозията, която заличила стария път през прохода.
„Според първоначалния проект месинговият лъв трябвало да бъде поставен върху паметника. С помощта на макет върху изградената кула, направен с подръчни средства, се е установило, че ако фигурата бъде на това място, нейната видимост не би била добра. По тази причина лъвът е бил поставен върху корниза над главния вход на паметника“, четем в историческите справки. Но и тук проблем…
„Завързва се спор за лъва, който трябвало да гледа на север. Румънското правителство протестира, тъй като съзира някакви подбуди към освобождаването на Южна Добруджа, а Турция, Гърция и Сърбия протестират за посоките юг и запад. Накрая лъвът е обърнат да гледа на изток. След решаването на този двегодишен щекотлив политически въпрос строежът продължава.“
Паметникът на свободата е открит от цар Борис III на 26 август 1934 година. Сега към него водят 894 стъпала, а самият монумент е висок 31,5 метра.
Зареждане ...
