МИЛЕНА ТОТЕВА
Три пъти в годината е задушница, ден в който се прави помен за починалите ни близки и роднини, като се подава на приятели, близки роднини, на непознати, за “Бог да прости”. Тези дни свързват нас, живите, със скъпите ни починали близки, за да не се забравя миналото и родът ни, и това, което те са били за нас и което са ни оставили, за да продължим по пътя. Задушниците са: преди Местни заговезни – Месопустна, на 26 февруари, Задушница преди Петрови пости, наречена още Черешова – на 25 юни, и Архангелова задушница или още – Мъжка, в събота, преди Св. Архангел Михаил, на 5 ноември.
Задушница е винаги в събота, защото в седмичния празничен цикъл църквата е определила този ден за ден на покойника. На задушница се правят панахиди в църквата, като се отправят молитви за душите на починалите, защото те чакат тези молитви, които са нашето застъпничество за тях пред Бога. Всяка Задушница е време за почит към починалите ни близки, което показваме с посещение на гробовете им, с ритуалите, които правим там – преливаме с вино, като се приема според вярванията, че то е кръвта на Бога, започвайки от там, където е главата на покойника, към нозете, след това правим кръст от ляво на дясно, после гробът се обикаля три пъти и се прелива по края му. Така преливаме и с вода. С преливането с вода и вино умилостивяваме земята да прибере положените в нея и да е „лека пръстта им“. Водата и виното, които останат след преливането се оставя на гроба. Палим свещи. Прекадяваме с тамян, който е символ на молитвата ни към Бога и нейната чистота. Каденето с тамян прогонвало злото, а колкото по-голям е пушекът от него, толкова по-далеч ще стоят злите сили. Украсява се с цветя, за които се вярва, че са добродетелите на покойника. От стари хора съм чувала, че ако на този ден, докато сме на гроба на близък, видим пеперуда или мушица да жужат около нас, значи душата на покойника е дошла. Всичко раздадено, като подавка за някой покойник, е за самия него. Подаваме с думите „За Бог да прости“ и отговорът е „Бог да прости“.
Всяка от Задушниците си има определени храни, които се подават. На Месопустна задушница се подават сирене, яйца, халва, локум, баница, мекици; на Черешова задушница в подавката трябва да има череши, баница; на Архангелова задушница се подава грозде, месо /пилешко или агнешко/. На всяка от Задушниците задължително в подавките има и варено жито /коливо/, хляб – за който се вярва, че е тялото на Бога. Тези са задължителни ястия при подаване на всяка една от Задушниците, като към тях добавяме и други неща, кой каквото има или реши да добави, както и любими храни на покойните ни близки. Който няма възможност да посети гроба на свой близък може да запали свещичка и да се помоли за него и в църква.
Във всеки дом на Задушница се прави трапеза, на която се слагат определени храни, както и задължителните – варено жито, хляб, вино, пали се свещ, прикадява се, прелива се с виното. На трапезата винаги има едно празно място за починалите, както и храна за тях. Прекръстваме се и казваме „Бог да прости“, след което започваме да се храним.
Да се сетим за всички наши починали близки и посетим техните гробове на Задушница. Да почиват в мир! Лека им пръст и вечна им памят!
Зареждане ...
