МИЛЕНА ТОТЕВА
През петдесетте години на миналия век, ако не греша, след национализацията и одържавяването на голяма част, дори и на всички частни сектори в НРБългария, в град Севлиево е създаден „Нар Маг“. Магазините са разположени в стари и по-нови съществуващи сгради, но започват строежи и се строят нови сгради и магазини за нуждите на населението. Строи се не само в града, но и по селата, където по това време живее по-голямата част от населението. Строят се не само магазини, но и ресторанти, в по-големите села се строят и помещения за сладкарници, железарии, месарски и други. Във всяко село, дори и в най-малкото, имаше поне магазин и кръчма.
На по-късен етап „Нар Маг“ е преименуван на РПК „Нар Кооп“, а разрастването и строителството продължават. Магазините се увеличават. По това време тази фирма беше единствената, занимаваща се с търговия, и снабдяваща населението със стоки и услуги. Магазините бяха месарски, хранителни, за текстил, за обувки, сладкарници, хлебарници, железария, мебелен и още доста. Търговията се развиваше и разрастваше.
След промяната през 1989 година пак имаше смяна на името, от РПК „Нар Кооп“ на ПК „Солидарност 1918“. До неотдавна, въпреки частните магазини, които се появиха в града, кооперацията работеше и се реализираше не зле, докато откриха големите вериги свои магазини, в които започна да пазарува голяма част от населението на града и постави ПК „Солидарност 1918“ в неизгодно положение. Сега и други фактори дават негативно и неблагоприятно влияние за развитието и съществуването на потребителната кооперация. Случващото се с нея влияе най-много на населението на селата, защото закриват магазините, а хората разчитат на тях. Там, където има частни магазини, не е чак такъв проблем, но в малките села, като Идилево, където няма друг магазин освен този на ПК „Солидарност 1918“, на който разчитахме и от който бяхме зависими, не е добре. Хляб и стоки от първа необходимост няма от къде да си купим. Ходил си до града, пазарувал си, но си забравил нещо, какво правиш?! Пак трябва да се върнеш или да търсиш някой, за да ти купи. Неудобно и неприятно е, но такова е бъдещето пред нас и за нас. От години сме свикнали, разчитали сме на този магазин, той е част от селото. Но за съжаление, ще бъдем с него до 28 февруари т.г., след което го затварят и се разделяме.
В най-неблагоприятно положение ще бъдат възрастните хора от селото, някои от тях самотно живеещи, които ще зависят от децата си, живеещи в градовете, където работят и ги посещават само в почивни или празнични дни. Ще разчитат и на по-млади хора и съседи, които живеят в селото и имат лични автомобили, за да им пазаруват понякога. А с каква радост и ентусиазъм са давали трудови дни /доброволен труд/ и са работили /строили/ дедите ни, за да има за нас, техните наследници и какво – край.
Магазинът на село Идилево съществува такъв, какъвто е повече от шестдесет години, от построяването и откриването на сградата, в която се намира, а тя сега е Кметско наместничество. Едното помещение, на първия етаж, е магазинът, а другото беше кръчмата. Както кръчмата, която беше затворена преди доста години, така и магазинът е част от ПК „Солидарност 1918“. Магазинът е смесен и в него може да се намери и купи всичко, каквото е необходимо за домакинството. Това не се случва само с нашето село и нашия магазин, а с магазини и в други села в община Севлиево, собственост на ПК „Солидарност 1918“. Не виним никого, но ни е тежко и мъчно!Така още повече се обезлюдяват селата и изчезват от картата на България, защото нямат най-необходимите неща, например магазин. Кой мисли за селата и за хората живеещи в тях?! Вярно, всичко зависи от парите! Всичко се върти около парите! „Парица царица“, казват старите хора! Е, вярно било! Май и по-лошо ще става. Е, ние да сме живи, защото май здрави хора няма, и ще чакаме по-добри времена и дни! Може пък пак да отвори врати нашият селски магазин пак след време, ако дойдат по-добри времена. Ще видим какво ще ни донесе бъдещето. А дотогава… ще чакаме, търпим и оправяме кой, както и колкото може.
Зареждане ...
