Ивета Миленова – Исторически музей Севлиево
„…Да се въздигне паметник в града, който да напомня за загиналите опълченци, въстаници и поборници…”. Това е първата задача, вписана в устава на Севлиевското опълченско дружество „Лев” още през 1882 година. Паметникът на свободата в Севлиево е сред първите монументални паметници на загиналите в Априлското въстание и Освободителната война в млада България.
50-годишнината от Освобождението
Не са били напразни жертвите, не са загинали напразно пред олтара на българската свобода стотиците севлиевски патриоти, борци за национално освобождение и опълченци. Точно една година след като на централния площад в града са обесени апостолите от Севлиевския край, правдата и справедливостта възтържествували. Цветята, сълзите, възторгът и радостта от свободата били безкрайни.
До приключването на Руско-турската война /1877-1878/ в града квартируват или преминават множество военни части, които участват в различни военни операции. В следващите седмици и месеци Севлиево се явява важен стратегически център за дислокацията на руски войски, участващи в освобождението на Ловеч, превземането на Плевен и отбраната на Шипченския проход.
Над 200 души от Севлиевския край участват в Освободителната война като опълченци, някои от тях геройски загиват в сраженията при Стара Загора и Шипка. Българското население се включва в помощ на руската армия – събират се храни, мобилизира се впрегатен добитък, Хаджистояновото училище временно се преустройва в лазарет за ранените. Някои севлиевци следват пътя на армията чак до Сан Стефано, където е сложен краят на войната.
На 8 септември 1894 г. статуята на млада жена, символизираща свободна България, се издига на същия този площад на героите, с лавров венец в едната ръка – да увенчае със слава падналите за нейната свобода. При всяко честване на знаменателните събития в памет на априлци и опълченци, венци и цветя обсипват Паметника на свободата, отдавна превърнал се в един от символите на града.
Зареждане ...
