МИЛКА ДЕШЕВА
“Как тревожно е да си жена…”. Тези емблематични стихове на поетесата Блага Димитрова изразяват най-вярно отговорната роля на жената на нашата малка планета и то във всички времена. А през настоящата година, в която безпокойството се определя като новото нормално, жената навярно ще бъде изправена пред нови и непознати предизвикателства и повече от всякога трябва да дарява радост и любов, да прави своите малки и големи жертви в името на близките си и на обществото. И… да гради живота си от отломки, както пише Блага Димитрова в стихотворението си „Жена“. Името й се свързва и с романите „Пътуване към себе си“, „Лавина“, „Отклонение“, които са екранизирани, както и с политическата й нагласа, като първата жена вицепрезидент в правителството на д-р Желю Желев.
Да бъде „вечна и свята“. В тези две думи, които са заглавие на първата стихосбирка на поетесата Елисавета Багряна, е закодирана най-важната същност на жената – да бъде нежна по женски, силна по мъжки, щедра и вечна като земята.
Ако беше жива, днес поетесата Петя Дубарова щеше да бъде една 60-годишна бунтарка. Едва 17-годишна тя сама прекъсва житейските си дни, но успява да остави за поколенията четири стихосбирки, красноречиво говорещи за обичта й към морето, живота, хората. „Едно слънчево момиче“. Така се определя самата Петя и такава ще остане завинаги.
Всички я определят като красавицата на своето време. Мара Белчева. Високообразована, дишала аромата на придворния живот. Самобитна поетеса. Тя, младата вдовица на министър Белчев, е желана партия за не един аристократ. Но нейната болезнена чувствителност и състрадателността й определят друг път, по който тя тръгва като вярна спътница на големия поет Пенчо Петков Славейков. Пък и да не забравяме, че е наша съгражданка.
Четири жени, които греят като истински звезди на поетичния небосклон на България. Живели в различни времена, но обединени от желанието си за волност, разкрепостяване и пълнокръвен живот, със своята поезия те ни потопяват в необятния женски космос.
В навечерието на хубави женски празник – 8 март, си заслужава да си припомним за тези легенди на българската поезия. Пък и поводът за горесподеленото са кръглите годишнини, свързани с живота им: 100 години от рождението на Блага Димитрова (1922-2003), 30 години от кончината на Елисавета Багряна (1893-1993), 60 години от рождението на Петя Дубарова (1962-1979), 85 години от кончината на Мара Белчева (1868-1937).
На Мара
(Милка Дешева)
Коя си ти? Може би си Евридика
митичната съпруга на Орфей,
по която той горчили сълзи лей.
Или Толстоевата Ана,
заради която граф Вронски
в обществото висше вече не вирей.
Пушкиновата Татяна ли си ти,
по която младият Онегин тъй копней.
Белоногата Гергана, която
турският султан иска да откупи
със злато и пари, но уви!
Божествената Беатриче
или самата Афродита може би си ти!
Жени, жени!
Проболи с хиляди стрели мъжките сърца,
окичени с медали са хубост и за красота.
Но… медал за Доброта и Благородство
само Мара заслужава.
Че своето сърце тя на своя
Пенчо подари
и музиката му поетична
чак до гроба озари.
Зареждане ...
