Родих се да живея в бури…

Днес, на 16 март, честваме 85 години от кончината на бележитата севлиевка Мара Белчева. В Хаджистояновото училище ще бъде открит музеен кът „Спомен за Мара Белчева“. Българска поетеса и преводачка. Родена е на 8 септември 1868 г.

Ивета Миленова – Исторически музей Севлиево
Малцина знаят, че известната българска поетеса Мара Белчева е родена в Севлиево на 8 септември 1868 г. Семейството и е видно. Дядо и Хаджи Ангел Иванов е един от будните умове на своето време. В средата на ХІХ век той издал в Цариград шест отделни тома псалтикии, с църковни песнопения. Баба и е от богато и уважавано севлиевско семейство – нейните братя Иванчо, Миню и Хаджи Сава са сред първенците на града, църковни епитропи, членове на Севлиевската българска община, дарители. През 1844 г. Иванчо и Хаджи Сава били зверски убити от наемници арнаути по заповед на севлиевския мюдюрин. Чичо и Сава Хаджиангелов е секретар на Севлиевския революционен комитет, загинал по време на Освобождението. Баща и Иванчо Хаджиангелов е сред най-авторитетните българи в града, член е на смесения казалийски съвет, а непосредствено след освобождението е избран за председател на околийския съвет. Със съпругата си, търновката Параскева Хаджиставрева имали дъщеря и трима синове, единият от които, Ангел Ангелов станал генерал.

Малката Мария /или Молка, както й казвали галено/ прекарала детството и ранната си младост в родния си град. Учила в Хаджистояновото училище в Севлиево, а сетне завършила пети клас в гимназия в Търново. Един севлиевски краевед пише, че по това време тя се запознала с младия Христо Белчев, по това време чиновник в Севлиевското окръжие, който казал на баща й, че иска да се ожени за нея, стига тя да получи по-високо образование. Това твърдение звучи по-скоро смехотворно, но е факт, че през 1881 г. Мара заминава за Виена, където завършва частен Висш девически институт.
През 1883 година почива баща й, семейството потъва в скръб, а безгрижното детство е отминало. Когато се завръща от Виена през 1885 година, Мара Хаджиангелова става учителка по Закон Божи и педагогика в Русе. Събитията от есента на 1885 година прекъсват престоят й в Русе. Израснала „сред книги и оръжия” в семейство, свързано с национално-освободителните борби, при обявяването на несправедливата братоубийствена Сръбско-българска война не остава безучастна и, по сведения на съвременници, става милосърдна сестра в София. След това учителства за кратко в София, сгодява се и на 1 юни 1886 г. се омъжва за Христо Белчев, който по това време е висш чиновник, а от 1890 г. и министър на финансите в правителството на Стефан Стамболов. Съдбата е жестока към младото семейство – през 1891 г. Белчев загива в атентат, готвен за Стамболов. Красотата, интелигентността и чарът на Мара Белчева са причината не след дълго тя да бъде поканена за почетна придворна дама на княгиня Клементина, майка на княз Фердинанд. Бързо разбира обаче, че придворният живот не осмисля живота й, напуска бляскавия светски живот и заминава да следва модерна филология в Женева.

През 1903 година отново е в София, където среща Пенчо Славейков, с когото се познават от деца. Неговият баща Петко Рачев Славейков е първият учител в Хаджистояновото училище в Севлиево и дългогодишен представител на Севлиевската община по църковни и дуги въпроси в Цариград. Когато се случвало да премине през Севлиево, сам или със семейството си, отсядал в дома на стария си приятел Хаджи Ангел. Оттогава е споменът на Мара Белчева за едно къдраво момче, много живо и забавно, което забавлявало с историите си цялата детска групичка, а след това с братята й, тичешком и лудувайки, потъвали в малките градски улички. Срещата им след много години се оказала съдбовна и за двамата. Духовното привличане между тях било толкова силно, че цяло десетилетие, до самата смърт на Пенчо Славейков, били неразделни. Едва сега, окуражена от Славейков, Мара Белчева започва задълбочено да осмисля чувствата и настроенията си и благодарение на него открива в себе си поетесата. “Той ми е задавал рими да пиша до тях стихотворения, за да ме застави да работя и да повярвам в своето призвание”, спомня си тя. Много скоро започва да сътрудничи на списание „Мисъл”, издавано от няколко големи личности на българската литература и култура, обединени в кръгът „Мисъл” – Пенчо Славейков, д-р Кръстев, Пею Яворов и П. Ю. Тодоров. Освен някои свои стихове, тя публикува и преводи. По-известните и по-обемни произведения, които тя превежда през годините, са философската поема „Тъй рече Заратустра” на Фридрих Ницше през 1915 г. и драмата „Потъналата камбана” на Герхард Хауптман през 1922 г.

Поезията й е повлияна от времето. Философските размишления не са й чужди, но от цялото й творчество лъха нежност и женска чувственост, която вълнува и днес. В немалко стихове тя с носталгия описва картини от родното Севлиево и домът й, близо до реката и стария каменен мост:
„Сипе се полека мекий сняг… В бялата вечерна тишина
Мина и отмина и зави там зад моста бързата шейна…”
Споменът за безвъзвратно отминалите дни на детството, за тихите, спокойни дни и вечери в малкия град, понякога е мъчително тъжен:
„За къщицата тамо край реката бленувам, за детинските нощи, старицата и аз до нея в къта,
в огнището отпреде ни пращи
и буйно лумнал огън се разгаря главня подава огън на главня… Огнището и къщицата стара,
ах, с никои не мога да сравня!” Дълбоката си обвързаност и принадлежност към родния край тя предава и на Славейков, който в „Острова на блажените” описва Силва Мара /Мара Белчева/ от Овеилвес на Росита /Севлиево на Росица/. След смъртта на своята сродна душа, през 1913 г. Мара Белчева отново е милосърдна сестра. Животът й се преобръща за пореден път и тя отново приема предизвикателствата на съдбата.
Първата стихосбирка на Мара Белчева „На прага стъпки” излиза през 1918 г. През 1923 година тя с голяма любов подбира, пише предговора и издава „Избрани съчинения” на Пенчо Славейков. Втората й стихосбирка „Сонети” от 1925 г. е отличена с първа награда от Министерството на просветата. Последната й стихосбирка „Избрани песни” е отпечатана през 1931 г. Първите положителни критики за нейната поезия са от 1910 година и през десетилетията тя постепенно успява да спечели благоразположението на критици и публика, за да заеме мястото си сред първите български поетеси. През 20-те години на ХХ век творчеството й е силно повлияно от Учителя на Бялото братство Петър Дънов. Тя осмисля неговите беседи и общува по свой начин с Божествената сила. Влиянието на Братството прозира в доста от нейните „песни”, между които и „Рилски езера”: „И пеят хиляди уста на камъните в храма: Навсякъде царува Бог и никъде го няма…” Макар и възрастна, изисканата дама продължава да приема гости в своя дом. Общуването с елита на литературата и културата по това време, на разговор и бяло сладко, й помага да запази спомена за младостта, любовта и радостните и тъжни обрати на съдбата. Животът и е белязан по-скоро с трагична украска, но все пак многолик – понякога спокоен и весел, по-често болезнено труден. „Родих се да живея в бури” е нейно стихотворение, станало емблематично за творчеството и драматичните събития в живота. „Родих се да живея в бури – но ей живота ясноок Ръка на устните ми тури: Чуй, тихий извор е дълбок! Ми каза той и ме погледна. И в погледа му аз видях, Във бистрината му победна, затихнали и плач, и смях.” Мара Белчева е продала дома си в София, за да осигури средства за лечение на своя „спътник в живота” Пенчо Славейков. Там тя остава да живее под наем до 16 март 1937 г., когато известната поетеса, истинската европейка по образование и по дух, красавицата и ”трагическата нимфа” на своето време склопява очи, за да остави след себе си своите „песни” и своето име, известно на всеки.

Севлиевската общественост помни и почита именитата си съгражданка Мара Белчева. Нейното име носи Домът на културата. До мястото на родния и дом е поставен барелеф, в нейна чест се провежда и този Национален конкурс за поезия. В централната градска част в близост до улицата на нейно име, през 2016 г. бе открита скулптурна композиция в памет на Мара Белчева и Пенчо Славейков. По повод 85 години от кончината на една от първите ни поетеси, Исторически музей Севлиево ви представя скромна изложба в нейна памет.