Още неотминала кризата от Ковид-19, световната икономика беше сполетяна от енергийна криза, а редом с нея започна войната между Русия и Украйна – двете най-големи държави в Европа. Как кризите се отразяват на икономиката в Габровска област? Възможност ли е бежанската вълна от Украйна да реши проблемите с липсата на работна ръка в България? Коментар за в.“Росица“ на Галина Михнева, директор на Габровската търговско промишлена палата.
-Г-жо Михнева, как се отразяват кризите върху икономиката в Габровска област?
-Прекалено много кризи се струпаха върху икономиката на Габровска област, а като цяло в страната. Една от тях се опитва да си отиде – имам предвид от Ковид-19, поне тенденциите са такива към настоящия момент. Но за сметка на нея кризата с високите цени на енергоносителите и инфлацията са в пълна сила. През този месец цените на енергоносителите, естествено и поради другите фактори, достигнаха рекордни цени за единица. И като прибавим и войната в Украйна се засилват и останалите ефекти.
Войната между Украйна и Русия, специално за икономиката от Габровска област, оказва силно влияние на търговската ни дейност – както на вноса, така и на износа. Габровска област, поради спецификата на промишлеността е много тясно свързана с тези две държави. Внасяме доста резервни части, материали, стомани, но изнасяме към двете държави и много продукция.
Нямам представа, а и няма кой да каже с точност, какви са загубите към настоящия момент. Но, познавайки дейността на голяма част от експортните фирми, войната ще им се отрази негативно.
-Имате предвид фирмите от машиностроителния бранш, които са в основата на промишлеността в областта?
-Да, за този бранш говорим, които в този момент е немислимо да получават суровини от Русия и Украйна.
-Г-жо Михнева, успя ли бизнесът в Габровска област да се обедини към единна позиция за решаване на проблемите и представят ли я в ГТПП или всеки сам търси начин да се спасява ?
-Общи позиции има на всички работодателски организации, което е радващо. Аз от толкова години съм в системата на ТПП и в работодателските организации като цяло и мога да кажа, че толкова единни работодателите никога не са били, защото и малки, и големи страдат достатъчно много. Абсолютно всички работодателски организации, независимо какъв тип фирми са техни членове, са на едно мнение и имат общи становища към правителството, включително и за кризата в Украйна. Организациите на работодателите още на втория ден се обърнаха към правителството с информацията, че са готови да се осигурят около 220 хил. работни места в България във всичките сектори на икономиката. Имаха и много точно предложение какво най-бързо трябва да направи правителството, за да се облекчат процедурите по настаняването на бежанците, тяхната здравна помощ, възможността да започнат работа.
-Според Вас има ли чуваемост на техните искания?
-Много бавно се случват нещата.
-Мислите ли, че с бежанците от Украйна, които идват у нас, може да се реши проблема с липсата на работна ръка във всички сектори и най-вече в хотелиерството и ресторантьорството, където най-често се настаняват?
-Не само там, шивашкият сектор също непрекъснато се оплаква от липса на работна ръка. Това е също шанс, защото не се изисква толкова висока квалификация. А за работа в шивашката промишленост много лесно може да се придобие такава квалификация. Да, наистина бежанската вълна е шанс, но много трудно се случва. Информацията е много динамична, но преди няколко дни имаше около 110 души бежанци, като голяма част от тях са настанени в семейства. В голяма част от тях няма нагласата да останат в България. Тези, които имат намерения да останат, трябваше да се регистрират, за да получат статут на бежанец и от там нататък да получат съответния номер на регистрация, с който да се проведат всички останали процедури. Голяма част от тях не искат да се регистрират, а стоят тук със статута на туристи и вероятно имат други намерения. Това им спира всякаква легална помощ от държавата. От петък това се промени с решението на правителството за предоставяне на временна закрила. Въпреки това остават много въпросителни, например, с какви средства да живеят тези хора, след като не могат да си обменят пари. Определени са местата за настаняване – студентското общежитие със стола за хранене към него, вече е създаден механизъм за възстановяване на разходите на хотелиерите.
-Казват, че кризите дават и възможности. Какви са те пред бизнеса в областта?
-Обикновено е така. Част от нашите фирми досега успяваха да се преборят с поредната криза. Опитвам се да мисля позитивно, но всички знаем, че в машиностроенето е много трудно да се обърнеш и да изнасяш на друг пазар. Това са връзки, които са създавани с години…..Трудно е да се намерят и нови пазари за купуване на материали. Много от фирмите в областта са поддоставчици на европейски фирми, т.е. веригите са така направени, че е много трудно да замениш едно звено с друго. Дано да не съм права, но много трудно фирмите ще успеят да пренастроят дейността си.
-В този случай възможно ли е европейските институции да помогнат, защото всички тези кризи засягат и европейския пазар?
-Скоро имах разговор с фирма, която доставя материалите си от Германия, защото там се намират складовете, но и там има недостиг. Ние сме свързани в глобален мащаб.
Инфлацията, високите цени на горивата удрят и тези, за които нашите фирми работят. Поради това и поръчките ще паднат, а фирмите няма да могат да изпълнят и по-малките поръчки, дори да изнасяме на Запад. Аз съм казвала и това се е потвърждавало много пъти:“Каквото се случва в Германия, след два-три месеца същото се случва и в нашия регион“. Ние сме много свързани и следваме същия тренд в икономиката.
– И тези, които имат ангажимента да определят политиките в икономиката следят ли тези процеси, защото те са вече тенденция, или…?
-Сега се говори, че ще се търсят нови пазари, но това не може да стане от днес за утре!
-И Вашата прогноза каква е?
-Умерен песимист съм, защото не виждам развитие в положителна посока на войната в Украйна. А, дори и утре да спре, поне година ще ни следват резултатите от нея.
Зареждане ...
