Къща-музей “Дан Колов”, с. Сенник Ви кани на Ден на отворени врати на 27.03.2022 г. /неделя/, от 10.00 до 17.00 ч., по повод 82 години от смъртта на най-известния български борец и кечист Дан Колов.
Заповядайте! Очакваме Ви!

Посетителите ще имат възможността да видят новореставрираната кино- стая и да изгледат документален късометражен филм за Дан Колов. Ще има гид, който ще разходи посетителите из къщата и ще разкаже интересни истории от живота на бореца. Посетителите ще имат и възможността да се отбият и ако искат да поднесат цветя на гроба на Дан Колов, който се намира в двора на църквата в с. Сенник.

 

Непобедимият

Ивета Миленова, Исторически музей Севлиево
Дан Колов – това е име, което и днес е известно на всеки. Популярност и слава, победи и престижни награди, щедрост и доброта, както и малко тъга, се вплитат в тази човешка история, началото на която е в Севлиевския край.
Споменът за Дан Колов е жив. Пази се в архивите, във фондовете на музеите и най-вече в сърцата на хората. Със спомени за него е изпълнена и къщата, която той изгражда в родното си село Сенник, превърната в Дом музей „Дан Колов”. В края на ХІХ век селото още се наричало Чадърлий и в него все още се заселвали преселници от Балкана. Родителите на Дан Колов – Яна Живкова и Кольо Денев, дошли от тревненските села. И двамата били здрави балканджии, с пословична сила. Те се задомили през 1882 година. Родили им се четири деца. След като в търсене на поминък се установили в Чадърлий, те създали още двама сина – Дончо и Георги. Раждането на предпоследното им дете Дончо на 26 декември 1892 г. с нищо не подсказвало, че тази дата ще се помни и чества през годините.
След ранната смърт на бащата на малкото селско момче се наложило да работи, за да помогне на майка си, която трябвало да се справя без никаква помощ с изхранването и възпитанието на шестте си рожби. Учил с другите деца в селското училище, но веднага си проличало, че не в това ще бъде силата му. В него напирала огромната физическа сила, наследена от родителите му. Когато се борел с другите деца, бил в стихията си, а след години си спомня: „Още от най-ранна възраст страстно обичах борбата.”
Детството на малкия сирак бързо свършва. Заедно с най-големия си брат и други роднини, Дончо заминава на гурбет в Унгария на 1 март 1905 г., още ненавършил 13 години. В края на октомври 1909 година, заедно с други бедни еми-гранти, Дончо Колев Тревненски пристига в Америка с надеждата за по-добро бъдеще в „страната на неограничените възможности”. Без образование и квалификация, той е принуден да се захваща с най-тежката работа първо в Ню Йорк, сетне в Скалистите планини и по поречието на Мисисипи, където получава медал „За достойна работа”. Млад и видимо силен физически, Дончо скоро изпитва първата тръпка от голяма победа – първо в любителска среща, а след това срещу професионален борец.

Тази победа е знаменателна и слага началото на спортната кариера на Дан. Многобройните успехи срещу по-възрастни и обиграни състезатели постепенно правят името му известно в спортните среди. В края на 1917 г. известният спортен мениджър Дейвид Харисън му предлага договор като професионален борец. Една от първите му срещи на професионалния тепих е срещу известния и много опитен борец Сбишко Циганевич, познат с необикновената си сила и агресивност. Претърпява загуба, една от няколкото загуби сред хилядите победи в проведени срещи. Но тази първа загуба не отчайва младия спортист, а го амбицира да тренира упорито, неуморно и да печели уважението на съперници и публика. С желязната му воля и огромното желание да се бори и побеждава са принудени да се съобразяват всички, а той го е обяснил без заобиколки, с едно простичко изречение: „Обичам най-много да се боря с по-силни от мен и да ги тръшкам на земята.”
Става известен в борбата свободен стил – кеч ес кеч кян. Влиза в схватки и побеждава най-силните мъже по това време. В Ню Йорк и Чикаго, Детройт и Филаделфия, Сан Франциско и Лос Анджелис той допира на тепиха плещите на Чудото от Небраска Джо Стечър, Джим Броунинг, Джак Шерей, Руди Дудес, Ед Левис… По време на първото чуждестранно турне в Япония пред неудържимата му сила и ловкост отстъпва дори кумирът на японците Джики Хиген.
Следващото дълго турне започва с Аржентина и Бразилия. Следва Китай, където победата над борец, наричан „Геният на борбата”, е поредната, с която се утвърждава световната му слава. Гастролира и в Африка. Славата вече работи за него, той е смятан за непобедим. След завръщането от Япония в САЩ побеждава повечето изявени американски борци. До края на кариерата си не успява да си уреди двубой с носителя на световната титла Джим Лондос, който всячески избягва среща с могъщия българин. Европа е следващата стъпка на утвърдения вече борец към световната слава. През лятото на 1933 г. той пристига във Франция и с това започва златният период от неговата кариера.
Дан Колов е член на Атлетическия клуб в Ню Йорк, където започва приятелството му с френския шампион Анри Деглан, издържало изпитанието на годините. Спортното съперничество ги противопоставя в няколко двубоя, първият от които пред 18  000 души в Лос Анджелис Дан Колов печели безпрекословно.

Към края на 20-те години той е на върха на славата си в САЩ. За него говорят и пишат със страхопочитание. Американски журналист заявява: „Вие сте толкова прочут, че се страхувам да Ви видя”. Той вече е милионер, но ранчото в Калифорния и имението близо до Монреал в Канада са само за почивка, тренировки и лов. Желанието да се бори е неудържимо. Многократно му отправят предложения да приеме американско поданство, но той е непреклонен: „Не мога да се откажа от България никога. Не зная дали някой е изпитвал такава мъка по родината, както аз. Напуснах я като момче, макар че нищо не зная за нея, тя ми е свидна повече от всичко на света. Чувствам се силен, защото съм българин. Мисля, че ако скъсам с България, ще бъда нещастен. Нямам причини, които да ме карат да се отказвам от българския си произход и поданство”.
Eвропа е следващата стъпка на утвърдения вече борец към световната слава. През лятото на 1933 г. той пристига във Франция и с това започва златният период от неговата кариера.
С българското си име и гражданство побеждава навсякъде – в Америка, Азия, в Европа, Австралия и Африка – всички се прекланят пред Балканския лъв. Заради феноменалната му сила, издържливост и пъргавина, както и бързината на мисълта му при съвършеното прилагане на множество хватки, пресата с уважение и възхита го нарича Кралят на ринга.

„С български паспорт се чувствам много добре. Понякога даже пътувам без паспорт. Всички ме познават. Аз съм Дан Колов!” – има основание да заяви нашият земляк преди триумфалното си завръщане в Родината. Скоро след това с победа над Анри Деглан става европейски шампион по свободна борба и носител на диамантения пояс. Славата не го променя и той остава същият добряк и дарител с благородно сърце. Когато приятели му правят бележка за щедрите подаръци, които прави, отговаря: ”На едро печеля, на едро и раздавам!”. Той е прословут с щедростта си. Дава стотици хиляди за купуване на първия самолет за Българските пощи. Дарява и турбина за построяването на ВЕЦ. Дава голяма сума за построяване на Ловен дом в Севлиево и много други. Дори победеният Чарли Сантен признава: „Дан Колов е голям борец, един от най-големите майстори на кеча. Той е борец с голямо и добро, безкрайно добро сърце!”
В края на 30-те години желязната му физика е победена от нелечимата по това време туберкулоза. Великият Дан Колов издъхва, ненавършил 48 години, на 27 март 1940 г. С огромна скръб е изпратен в последния му път. Погребан е под приказно красивите върхове на Балкана, в двора на църквата в родното село, където легендарният исполин намира покой.