Тя е част от екипа на “Медицински център -1” в Севлиево, който заедно с д-р Пенчев, поставяше ваксините против Ковид-19. “Ето, такива трябва да бъдат всички лекари – усмихнати, приветливи, с думи и отношение да излекуват душата ти най-напред, а след това с лекарствата. От това младо момиче ще стане добър лекар.” Това чух да казва господин на достолепна възраст, след като му беше поставена и втората доза ваксина от д-р Вилдан Хасан-Сюлейман”. На третата ваксина не се засякохме с господина, но тогава имах възможността лично да се уверя в неговата оценка за младата лекарка, затова реших да я представя на читателите на в.”Росица”.
Родена е в Севлиево. Средното си образование е завършила в родния си град, а висшето – в Медицински факултет на Тракийски университет гр. Стара Загора. В момента е специализант в кожна клиника УМБАЛ „Георги Странски“ – Плевен. Семейна.
-Д-р Хасан, кога решихте, че искате да станете лекар?
-Решението да следвам медицина бе спонтанно и емоционално. Може би момента, в който реших, това бе домашната ни работа по български език и литература – да напишем есе, за това какви се виждаме в бъдеще, какви професии сме си избрали – в този момент и аз се замислих „ наистина какво искам да работя, каква е моята мисия на този свят?…. „ Тогава си казах „да това ще е – ще стана лекар“.
-Защо избрахте тази специалност? Разкажете за нея, кое е важното, което ние не знаем и пренебрегваме, а се отразява зле на здравето ни.
-Като започнах работа, не знаех точно какво искам да специализирам. Трябваше да обмисля добре, защото това ще практикувам цял живот. След няколко месеца работа, вече знаех какво искам – радвам се, че успях да реализирам мечтата си. Както всички ние знаем, кожата е най- големият орган в човешкото тяло, така че както се грижим за другите си органи, така трябва да се грижим и за кожата си – тя е огледало на здравето ни. Тя има много важни функции – участва в процеса на топлоотделяне, тя е първата бариера, която ни защитава от бактерии, вируси и други фактори на околната среда.
-Как ще определите последните две години – времето на пандемия, за вас медиците – лекари, медицински сестри?
– Наистина имаше много, много трудни моменти, особено за един млад, новозавършил лекар. Сблъсъкът с нещо ново, нещо непознато, беше страшно, а ние трябваше да се борим с него.
Част от нас, които дежуриха в Ковид отделения, не можеха да се прибират с дни вкъщи при семействата си. Всички ние ограничихме контакти с близки и приятели, с цел да ги защитим и опазим.
-Как ще коментирате това разделение на обществото “за” и “против” ваксините? Макар че са светила в медицината, не мислите ли, че заслуга за това имат и лекарите-антиваксъри?
-Живеем в демократични времена, така че всеки има право на избор. Има доста теории, изследвания, статии в Интернет, така че всеки един от нас може да прочете и сам да стигне до извода дали е добре или не. Лично аз съм съветвала пациентите си, в това, в което вярвам, а именно това е науката и ползите от нея.
-Какъв е урокът за Вас от това противоречие? Според мен то показа, че е много важен професионализма, но и личният морал и професионална етика на лекарите.
-Лично на мен ми направи впечатление, че хората бяха объркани – не знаеха, кое е добре и кое не. През цялото време по медиите и социалните мрежи се коментираха, какви ли не неща. Според мен всичко това имаше за цел да раздели обществото на две – „ за „ и „против“ ваксиниране. Разбирах ги, защото имаше моменти, в които дори и аз се чудех, кое е правилно и кое не и търсех логично обяснение на нещата.
-Имало ли е моменти, когато сте си казвала: ”Защо избрах тази професия?” Какво си казвате в труден момент? Има ли лекар или друг човек, чийто съвет си спомняте в трудни моменти?
-Лекарската професия е специална. За нея трябва да имаш чувството за вътрешна потребност да си полезен и да помагаш. На моменти трябва да имаш смелост да пренебрегнеш себе си. Тръгнеш ли по този път – връщане назад няма. В трудните моменти се сещам за благодарните пациенти и техните близки, а именно това е най-голямата награда за един лекар.
-На кого благодарите в живота?
-На първо място на родителите ми, после на човека, който е бил винаги до мен. Колегите и целия екип на Медицински Център -1, също бяха до мен в трудните моменти. Един лекар е нищо, ако няма добър екип зад гърба си.
-А защо дойдохте да работите в Севлиево, другите млади медици избират болници и клиники в големи градове, в чужбина, които предлагат по-големи възможности за специализация?
-Това е родния ми град и ми липсваше през цялото ми следване, знаете, домашният уют, безгрижното детство… Завръщайки се тук аз намерих тези неща. Смятам че, не е важно къде започваш работа, а как я започваш- екип, колеги и условия на работа. Повярвайте ми тук в Севлиево, има много по-добри условия, отколкото в някой голям град. Реализацията зависи единствено от самите нас. Силно се надявам да виждам повече млади колеги тук, занапред.
-Научихте ли вече, кое е най-важното качество на един един лекар, за да получи доверието на пациентите – според мен важно условие за успешното им лечение?
-Лекарската професия е свързана с много неща – комфорт на пациента още с влизането му в кабинета, подхода към него, а нещото което печели пациента, според мен, това е да бъдем откровени и отговорни към проблема им. Да успеем да ги изслушаме и да успеем да покажем, че те са част от целия лечебен процес.
-Каква е д-р Хасан, след като съблече медицинската туника, с какво обичате да се занимавате в свободното време?
-Обичам да отделям време на близките си, както и време за себе си. Сега след разхлабване на мерките ще се насладя на повече срещи с мои близки и приятели, както и откриване на нови дестинации.
-Кое е Вашето житейско мото?
-Най-трудно е да вземеш решение да действаш. Оттам нататък просто трябва да си упорит.
-Какво ще пожелаете на колеги си за професионалния ви празник – 7 април?
– Желая на всички мои колеги спокойствие, благоденствие и щастие. Да бъдем все така всеотдайни и неуморни при изпълнение на отговорната и хуманна професия.
Зареждане ...
