Има ли хора, има ли дейност, има и отпадъци -закономерен процес, ще каже някой. Да, но не е закономерно те да се изхвърлят навсякъде по всяко време, при положение, че дейността по сметосъбирането и сметоизвозването е нормативно уредена. И струва пари. И то не малко, въпреки че създателите на десетките незаконни сметища само в община Севлиево и камарите смесени отпадъци край контейнерите в града са спестили някой друг лев, като са ги изхвърлили там, където не трябва. Все повече са хората, които изказват публично негодуванието си от подобни действия, но най-често упреците са адресирани към фирма “Нео-титан” ООД, която отговаря за сметосъбирането и сметоизвозването на битовите отпадъци в община Севлиево.
“Защо фирмата да е виновна, че някой е отишъл да изхвърли боклука си на нерегламентирано място”, коментира за в.”Росица”, Момчил Стойков, заместник–ръководител на фирмата. – “Да дойдат и да си приберат боклука”, са най-честите коментари под снимки и клипове в социалните мрежи. И защо да сме виновни, че фирмата го е прибрала след седмица или две? График за тези микросметища няма. Извършва се почистване на целия град наред. Колкото са по–малко на брой, толкова по-бързо ще става почистването и градът ще изглежда значително по – добре. Защо не снимат този, който е изхвърлил отпадъците и е направил камарата? Боклукът не е на фирмата, боклукът е на всички”- категоричен е Стойков и отговори на още въпроси около сметосъбирането и сметоизвозването на битовите отпадъци в община Севлиево.
-Г-н Стойков, струва ми се, че все повече са хората, които не приемат мръсотията наоколо. Означава ли това, че съзнанието за повече дисциплина и ред се увеличава?
-Да, може да се каже, че лека полека съзнанието на хората се завръща, но видим резултат още няма. Ако говорим за санкции, такива няма, защото е необходимо да има свидетел на нарушението. За да се установи самоличността на нарушителя трябва да се поиска лична карта, а това право има само полицай, а не представител на Инспектората. И, ако се стигне до акт, той ще е в минимален размер. В повечето случаи санкционираните хора завеждат дела и по някаква причина те отпадат. И реално до плащане почти не се стига.
-Като гледам колко много нерегламентирани сметища има край пътищата, а и в града, стигам до извода, че отпадъците се увеличават. Така ли е?
-Да! Забелязва се увеличение на количеството отпадъци, които събираме и извозваме и то от селата, което подсказва, че голяма част от хората в града са се пренесли да живеят там. В един момент съотношението беше 70/30 в полза на града, а сега вече съотношението на извозване на отпадъци на депото град-село е 50:50. Другата добра тенденция е, че в селата намаляват нерегламентираните сметища за сметка на тези край и в града. В селата се увеличават хората, които желаят да използват допълнителната услуга за извозване на строителни отпадъци със специални контейнери, които предоставяме срещу заплащане или със собствен превоз на гражданите до депото. В града има хора, които си поръчват контейнери за строителни и други отпадъци, но от селата хората са по-дисциплинирани, по-съвестни отколкото в града. Като изрично трябва да се знае, че това е допълнителна услуга, която не попада в обхвата на такса смет.
-Как ще коментирате нарастващото сметище край кв.Балабанца, според мен там бизнесът с извозването на отпадъци с каруци върви добре?
-Имаше една проверка, след жалба на граждани, че общинския път, който минава през сметището, е непроходим от боклуци. От Общината ни възложиха да го изчистим, но другият терен си остава в същото състояние.
-Как ще коментирате факта, че голяма част от хората се възмущават, че е мръсно наоколо, но в същото време изминават десетки километри с автомобила си, за да изхвърлят тайно отпадъка от ремонта или почистването на дома си в дерето или в крайпътните храсти и канавки?
-”Ще изхвърлям, защото си плащам!” Това е отговорът, когато се опитваме да обясним, че да си изхвърлиш старите мебели до контейнера не е редно. Не е редно да си изкараш матрака, или пружината, или остарелия диван и да ги оставиш до контейнера. Това са едрогабаритни отпадъци и не следва да се оставят. Става тенденция напоследък да се изхвърлят автомобилни гуми.
-Защо тенденция, нали и за тях има начин да се извозват, а и автосервизите имат сключени договори за това?
-Това става в случаите, когато сме решили сами да си сменим гумите. Поръчали сме новите по Интернет. А практиката е, когато отидеш при търговеца да си купиш гуми, той да ти вземе старите, за да може после да ги предаде за рециклиране. Сега, по Интернет идват новите гуми, а старите се изхвърлят в контейнера. Фирмите вече нямат интерес да прибират гумите.
-Защо?
-До скоро държавата даваше някаква субсидия за старите гуми, затова имаше търсене и се изкупуваха. Но такава субсидия вече няма, затова няма и интерес да се събират и предават за рециклиране. Преди, като се събере един голям камион с гуми, идва човек със собствен транспорт, води и хора за натоварване и плаща само за суровината. Сега трябва да си поръчаш камион, да му платиш горивото, да му платиш товаренето и то от хора, които ти си наел и за него остава само да ги закара на определеното място. В момента това е положението.
-И той за по-лесно ги изсипва на някое сметище….!?
-Не, има пазар за гумите за преработване, но няма субсидии за транспорта. Затова на много места в града има стари гуми до контейнерите. Но ние не можем да ги извозим, няма определена точка за депониране, няма и площадка, на която да се събират. Практиката е хората, които подменят гумите на автомобилите си, да ги оставят в съответните пунктове. Но повечето от тях не го правят.
-Т.е. не е икономически изгодно да се събират и предават за рециклиране стари гуми…?
-Най-лошото е, че търговецът на гуми един път е платил тази продуктова такса, а след това ще трябва да плати още веднъж, за да ги извози.
Същият проблем има и с опаковките от други стоки. Страшно много се увеличиха картонените опаковки от поръчки по Интернет. Идват продукти, които ги няма в магазинната мрежа. Продуктовата такса за опаковката се плаща един път от търговеца, който е внесъл продукта и следващия път плащаме през таксата за битовите отпадъци. Ако тази опаковка се сгъне и се извози на определеното за целта място на депото, няма да има проблем. На практика гражданинът, който си е купил някаква стока по Интернет изважда я от кашона – за него е битов отпадък и така, както е голям, го изхвърля в контейнера или до него и се създава един голям хаос.
-И независимо, че не е редно там да се оставят, фирмата все пак извозва тези отпадъци. Това не нарушава ли графика за сметосъбиране и сметоизвозване на ръководената от Вас фирма, а и на депото, особено с автомобилните гуми.
-Да, нашите камиони минават и събират тези опаковки, но след най-много два часа – не говорим за ден-два, положението става същото.
С управителя на депото имаме уговорка да разделяме до колкото можем отпадъците. С разрешение на Общината сме направили временна площадка за съхраняване на гумите в нашата база, но това не е решение, необходимо е да се намери дългосрочен начин за съхраняване на тези отпадъци.
-Да разбирам ли, че събирането и предаването на различни видове отпадъци на вторични суровини вече не е приоритет?
-И сега се събират, но не както преди. В момента се вдигна цената на желязото, което е изгодно да се събира и предава, затова се търсят металните кенчета от напитки и други метални отпадъци. Но към картона и хартията няма никакъв интерес. Има фирми в града, които сключват договори с търговски обекти за изкупуване на картонените опаковки, както е по наредбата. Но това е характерно най-вече за големите търговски вериги и по селата – там се забелязва тенденция за оползотворяване по този начин на хартията, защото е чиста, не се смесва с битовите отпадъци и е по-изгодна за преработка. Т.е нормативно събирането и оползотворяването на този вид отпадък е уреден, но няма интерес. И пак казвам:“Нито Общината е виновна, че някой си е поръчал 10 кашона стока и не си е направил труда да ги сгъне, за да се намали обема им и да станат по-лесно за събиране, нито ние сме виновни, че не ги извозваме с другите битови отпадъци.
Давам пример: Идва гражданин при мен и пита дали предлагаме контейнери за отпадъци. Аз казвам, че предлагаме, но те не са включени в такса смет и трябва да има допълнително заплащане. Той отговаря:“Аз си плащам такса смет и няма да ви давам допълнително пари. Ще го хвърля в контейнера за битови отпадъци.” И вече е ежедневие контейнерите за битови отпадъци да са пълни, нашият камион не може да ги вземе – има все пак ограничения, за да не се повреди, извозваме отпадъка – в повечето случаи това са строителни отпадъци – камъни, вар, тухли….
-Севлиево беше една от първите общини, в която заработи депо за отпадъци. Уж всичко е уредено, а общината е зарината с боклуци… Защо?
-Да, от 2006 година заработи депото и хората започнаха да плащат допълнителна такса за това, че имаме депо. Но въпреки това продължават да се хвърлят отпадъците кой където иска.
Депото дава възможност на всеки гражданин с личен транспорт да си закара отпадъка, да го депонира и за това няма да плати никаква такса. Единственото условие е отпадъкът да е до 3 тона на година за физическо лице. В други градове тази услуга се заплаща. Условията са създадени, работеща е системата, остава само да проработи и самосъзнанието на хората.
Зареждане ...
