МЕЛНУР НУРИЕВА, клуб ,,Журналист“ при СУ”В.Левски” – Севлиево
На 26 юни за поредна година се проведе голям събор на тюрбето (мавзолея) на Гаази Баба в с. Ряховците. Мюсюлмани и християни се събраха, за да почетат Светеца и да се помолят за здраве и берекет. Тази година водещи на мероприятието бяха инж. Ахмед Мехмедов, заместник-кмет на Община Севлиево и Мелнур Нуриева. Събитието бе организирано от Мюсюлманското настоятелство, кметството на с.Ряховците, членове и представители на ДПС. Официални гости бяха районният мюфтия на Велико Търново – Нутфи Нутфиев, председателят на Младежко ДПС и народен представител – Сезгин Мехмед, народният представител от ДПС за Габровска област – Юсеин Вейселов. Празникът беше уважен и от членове на ЦОС към Младежко ДПС- Адем Чакал и Алекбер Абил, областният председател на ДПС – Ердоан Узунов, общинският председател на ДПС – Севлиево Исмаил Хаджихасан и Хасан Чирак, общински съветник.
Традиционният празник Хаджет Байрам бе открит от кмета на селото Али Алиаджъ. Приветствени слова поднесоха и зам.кметът Ахмед Мехмедов и народният представител Юсеин Вейселов.
За първи път бе разказана историята за двамата побратими – Мехмед Гаази Баба и Чобан Вълко. Както всяка година, така и тази имаше много дарения: парични, материални и нематериални и 19 курбана, от които 2 бяха телета. На трапезите бяха сложени апетитна курбан чорба и страхотна баклава, приготвени от местните жители, дарени хумус, хляб и вода. Новото за този байрам бе решението на организаторите – останалото месо от курбана да бъде консервирано и раздадено на бедни и нуждаещи се хора.
През цялото време всички гости бяха много щастливи, че са част от празника и присъстват на такова свещено място. Те вярваха, че грижите и мъките им ще отминат след посещението им в мавзолея и молитвите им ще бъдат чути.
Ето и историята за двамата побратими.
Тази удивителна легенда за двамата побратими – Мехмед Гаази Баба и Чобан Вълко, се ражда преди 100 години, след Кримската война. Заедно с другите войници от Свищов тръгва и онбашията Балабан Мехмед. (Турците наричат ,,балабан” човек с огромно телосложение.) Яхнал арабски кон, той лети срещу куршумите с голи гърди и въпреки това е ранен само в крака. Оттогава той е Гаази, което означава герой, който воюва храбро, но остава жив. Получил медицинска помощ още на фронта, сега, с привързан крак, се отправя към своето родно село Малкочево (днес с.Буря). Постепенно обаче болките му се усилват и състоянието му се влошава.
Докато Чобан Вълко пасе стадото си, чува как лаят кучетата, отива да види какво става и вижда паднал в тревата едър мъж, който стене от болка. Овчарят иска да му помогне, затова го отвежда в своята колиба в с.Кормянско. Там чобанинът извършва операцията. На младия мъж са му нужни два месеца, за да оздравее. Трогнат от грижите на добрия овчар, той пожелава да сподели с него овчарската съдба. И не след дълго двамата се побратимяват с ритуал и клетва.
След две години овчарите имат вече отделни стада, нуждаят се от повече ливади и затова решават да се преместят край с.Ряховците. Не след дълго двамата се прочуват като народни лечители, които не приемат нито пари, нито подаръци.
След 38-годишно братство пръв умира Хаджи Вълко, след това и Мехмед Гаази Баба, който е погребан под висок строен дъб. Върху гроба му е построен малък седмоъгълен мавзолей.
Проф. д-р Атанас Милчев, който е известен археолог, професор в СУ,, Св. Климент Охридски” и декан на Историческия факултет, заедно със своите студенти, проучва тюрбето на Гаази Баба. Когато започват с разкопките, виждат очертаните основи на седмоъгълна постройка. След още копане намират желязна врата с надпис на арабски. После изравят масивен дървен ковчег. Вътре откриват дрехи, бяло кепе, кехлибарена броеница и остатъци от Корана. Тъй като археолозите не намират костите на Светеца в ковчега, решават да продължат с разкопките. В полунощ започва силна буря. Дъждът продължава да вали и на следващия ден. Тогава професорът прекратява разкопките на хълма. Костите на Гаази Баба са недокоснати, а откритите вещи – отнесени в София. Проф. Милчев и студентите са незасегнати от проклятието на Светеца.
Местните хора вярват, че всеки, който дръзне да наруши покоя на Гаази Баба или божиите закони, ще бъде наказан.
През 1952г. празникът е забранен, мавзолеят е изгорен, съборени са кръста и параклиса на Хаджи Вълко. Но от 1992г. са възстановени паметниците и традициите.
Тази история за двамата побратими и празникът са най-яркият пример за етническа и религиозна толерантност, защото е символ за единството и разбирателството между българското и турското население на България.
Зареждане ...
