Ива Таралежкова: “Традицията да се сдружаваме за каузи е позабравена, дълго време сме били задължавани принудително да вършим много неща”

Ива Таралежкова е председател на УС на Форум гражданско участие и председател на Сдружение “Деветашко плато” – неправителствени организации, чиято дейност е насочена изцяло към подпомагане на гражданското участие в управлението на общината, селото и държавата.
Как ръководените от нея организации успяват да убедят и мотивират гражданите да участват активно в управлението и подобряването на начина на живот в местните общности, където живеят? Кои са примерите – световни и наши, от които черпят опит и знания? Умеем ли да ги прилагаме? Част от въпросите, на които в.”Росица” потърси отговор от Ива Таралежкова.

-Най-напред да Ви попитам, защо избрахте темата за гражданското участие и обществената активност на местно ниво?
-Демократичното местно управление винаги е било основен фокус на моята работа. Самата аз съм работила в община Габрово – във времена, в които „Връзки с обществеността и работа с гражданите“ беше понятие напълно ново, неразбрано и нежелано. Тогава изграждахме първите центрове за информация и услуги, опитвахме се да променим разбирането на администрацията за гражданите и обратно. Продължихме със сдружение „Болкан Асист“ – организирахме обществени форуми по швейцарски модел, с които помагахме на общините и на гражданите да провеждат цивилизовани, структурирани дискусии, които да водят до видими резултати. Работата ми в сдружение „Деветашко плато“ също е свързана с изграждането на активна местна общност в селата, която работи с местните власти в трите общини Летница, Ловеч и Севлиево за оживяването и развитието на района.
-В края на месец юни представители на трите общини в сдружение “Деветашко плато” се завърнаха от Норвегия. Каква беше целта на посещението?
-То беше осъществено по покана на нашите партньори от норвежката организация Friluftsrodenes Landsforbund , която представлява съюза на туристически междуобщински сдружения за дейности на открито. Извърши се в рамките на проект, който се изпълнява в партньорство с общините Севлиево, Летница и Ловеч, повишаване на гражданската информираност и активност и е финансиран и от Активни граждани България. Основната цел на посещението беше да видим на практика по какъв начин общини, граждански организации и отделни граждани работят заедно на доброволен принцип за различни инициативи. Например създаване и поддържане на дребна туристическа инфраструктура.
-В селата!? Дайте пример, който Ви впечатли най-много?
-Видяхме много интересни кътове в гората, с малки дървени къщички, изработени от жители на селото, които се посещават от децата още от детската градина и училищата. Сред природата те се учат да извършват различни дейности, включително и доброволчески. Там научихме, че доброволци в Норвегия са едно 80-90% от хората – от най-крехка възраст до възрастни – активни пенсионери, които с огромно удоволствие и страст извършват инициативи.
Запознахме се с членовете на клуб „Викинги“, който изучава и разказва историите на викингите в Норвегия. Но това, което видяхме, изключително ни порази – хора от 40 до 80 и нагоре години, облечени във викингски дрехи, след работно време или в свободното си време, се събират всяка седмица по два пъти, за да построят един истински кораб от времето на викингите. Планирали са да го завършат през 2024 година. Започнали са преди три години. Най-напред са направили много точен проект, а след това са намерили финансова подкрепа от различни източници – община, банки, частни спонсори и много сериозно работят.

-И каква е идеята за този кораб?
-Освен че процесът е интересен, защото през цялото време участниците в изработването му учат историята и начина на работа на предците си през вековете. А след това, когато е готов, гостите на този район от Норвегия и други страни ще могат да се возят на него, но като гребат, както истинските викинги преди много векове. И по този интересен за ученици и възрастни норвежци, дори и за туристи от чужбина, историята на Норвегия няма да бъде забравена и ще се разказва по един интересен начин. Това са два примера какви уникални неща могат да се правят, когато общини, граждански организации и граждани работят заедно и си подават ръце.
-Това е един много добър пример, когато гражданите в една общност стават инициатори за нещо, което искат, а не очакват община или друга институция да им го организира, нещо, което все още е чуждо в България. Възможно ли е това да се случи и у нас?
-Ние от сдружение “Деветашко плато” точно това се опитваме да направим – да събираме хората, разговаряме, предлагаме инициативи, които обличаме във формата на проект, търсим подкрепата на общините и партньор за финансова подкрепа. Ние работим по този принцип, но искаме още по-добре да структурираме работата си с общините, с местните общности и да помогнем също така да се разбере каква е силата на доброволческата работа, колко мотивация и колко огромен човешки ресурс може да се вложи за неща, които не могат да се купят с пари. Тук става въпрос за мотивация – когато общините се обръщат към гражданите, когато виждат и подкрепят техните каузи, те могат да получат огромен човешки ресурс в тяхно лице.

-До колко устойчиви са тези проекти в България? Питам, защото имам чувството, че все още не познаваме силата на общността и това се дължи на строй, който ни лишаваше от инициативност и очаквахме все някой да ни организира, да ни каже какво да правим…?
-За голямо съжаление в един период в нашата история, не толкова дълъг, но тежък с ограниченията, които са налагани, това не е било насърчавано. И до голяма степен тази традиция да не мислим за общото, а само за личното, да се сдружаваме за изпълнението на каузи е позабравено, защото сме били задължавани принудително да вършим много неща. От това, което наблюдавам, съм сигурна, че в много общини и общности се събужда отново това чувство. В месеците на пандемия колко хора бяха готови да дарят доброволен труд да помагат на нуждаещите си. Покрай кризата във войната в Украйна отново видяхме огромно желание в отделни хора да се включат и да помогнат. Нашето сдружение вече 12 години работи по този начин и бих казала, че имаме много интересни и видими резултати. Затова и мотивацията ни, и броят на членовете ни продължава да расте. Нещо, което ни радва е, че ни канят да разказваме за нашия модел и в други райони на страната. Има няколко организации, които са създадени на подобен принцип и правят подобни неща. Така че трябва да има двигатели, трябва да има лидери и в същото време трябва много внимателно, разумно и съзнателно да се работи с местните общности, защото те са близко до хората. И това, което виждаме на национално ниво, е много по-отдалечено от това, какво ще се случи на нашата улица, в парка на нашето село, с училището или фолклорния събор, който ще организираме. Рецепта няма, отговорът не може да бъде еднозначен, но мисля че вървим по този път. Колко време ще ни отнеме, за да стигнем до развитите страни като Норвегия, не мога да кажа.