В читалището в с. Градище е подреден специален кът за Васил Левски, а цяло предаване по местната радиоточка бе посветено на 185-ата годишнина от рождението на Апостола на свободата
ЦАНКА СЯРОВА
Историята на един народ почита своите герои, но има връх от всички най-висок за всички светъл пример той е! Той – Левски! Великата история на България! Народът ни го нарече Апостола, а Ботев – геният на поезията ни, „Единствен твой син, Българийо“.
Левски, Дякона, Апостола – три свети имена за България! Навярно орисници са го дарили с мъдрост, далновидност и лъвско сърце, та най-добре разбира времето на неволи и несгоди, а оттук и прозорливата идея, завладяла съзнанието му, че е нужна организация, която да вдигне народа на „бунт, на борба“. Може би Бог е благословил Лески да стане „крило“ на цял един поробен народ, а майка му – Гина Кунчева, е запалила в сърцето му вяра в доброто и истината. Погледнал като орел от високо, разбрал и тръгнал. Разбрал и разчел с чистотата и дълбочината на вътрешния си взор – Прозрението, дадено му от Бог, че пътят към Спасението е дълъг, труден, апостолски, че работата ни не е само по Балкана. Пътят е само един – оня, който старият Кубрат е завещал на своите синове – Единението, което „прави силата“. И тръгнал по този път през мрак и пек, през глад и недоимък. Вървял по него години, забравил себе си, отрекъл всяка друга любов, освен любовта към народа си, и приел за единствена годеница неговата Свобода. Обикалял по градове, села и махали, и събирал искриците любов към Нея във всяко българско сърце, за да дойде мигът на Единението, когато те ще лумнат в един пламък и юмруците на всички българи, сбрани в един ще ударят в лицето на тирана.
Без да е завършил Военна академия или висше училище, е знаел какво да прави. Откъде този усет и житейски опит? Та той е бил толкова млад! А колко енергия! Три пъти обиколил България, създал е цяла организация, комитети, двигател е на народната воля и борба, при това талант за конспирация! Неуловим, смел, изумително честен. Проповядвал „народно вишегласие“ във времето на кървавите ятагани и безбройните бесилки. Сам вписва заветите си в Човешкия кодекс на всички времена: „Времето е в нас и ние сме във времето. То нас обръща и ние него обръщаме“, „Ако печеля, печели цял народ. Ако губя, губя само себе си!“, „Аз съм се посветил на отечеството си, да му служа до смърт и да работя по народната воля“, „Чисто народният мъж дава всичко, па и себе си в жертва“. Послания свети и чисти! Послания истински! С делата си Левски показва как трябва да се изпълнява дългът към народа и родината.
И пред съда е непоклатим! „Името ми е Васил, баща ми е Иван, от Карлово съм, на възраст 37 години… Занятието ми е да облекчавам положението на българите и обикалям да им давам упование! Ние, българите, искаме политически правдини и свобода. А без бунт такива правдини не се добиват“. Срещу Левски застава мирелай Тефик бей – човек по ориенталски мъдър, с немалко житейски опит в борбата за усмиряване на раята. Той не желае само физически да унищожи Левски, а иска да го превие, с което се надява да превие и цялата рая, която се зове българи. Словесната битка започва. Левски избира най-точната тактика на поведение – да спасява делото, да дезинформира съда, да го праща в погрешна посока, да не споменава имена, без да мисли за своето спасение. Турският сановник не скрива възхищението си от факта, че пред него стои необикновена личност с редки качества и сила на духа. „Ако не бях турчин и не бях мирелай, щях да тръгна след този човек! Ние живеем, за да умрем… Той умира, за да живее!…“.
И днес Левски е жив! Той живее в нашето съвремие, жив е у всеки, който се зове с гордост българин. За нас и за бъдните поколения Апостола си остава светец и съдник. Водени от примера му и напътствани от думите му, днес с достойнство отбелязваме 185 години от рождението му.
Зареждане ...
