За първи път се срещнах с доц. Яким Якимов преди 5 години и поводът беше инициатива на фондация „Героичен Кръвеник“, на която той е основател и председател. В хода на разговора разбрах, че пред мен стои един интересен, изключително интелигентен човек, който е отдал живота си на медицината. Професия, която практикува дълги години у нас и в чужбина, но вече решил да се завърне към родния Кръвеник, свързан дълбоко с историята на страната, но с незаслужено забравени или малко известни днес хора и събития.
Разговорът ни беше свързан и с навършване на достолепната 85-та годишнина на доц. Якимов. Разказът му за професията, за семейството, за приятелите, за мечтите – свързани с фондация „Героичен Кръвеник“, доказваха максимата, че възрастта е състояние на духа.
А днес, пред прага на своята 90-годишнина, той доказва, че когато човек иска, може да слезе от един от своите житейски върхове и да започне изкачването на друг, отново в полза на хората.
Доц. дмн Яким Якимов е любим съпруг, баща, уважаван колега и приятел. Това разказаха с много любов и благодарност част от хората, които са имали възможност да живеят, работят и общуват с него.
Д-р Анна Якимова: Щастлива съм с Яким! Той е пример за всички!
В нашия, повече от 50-годишен, брачен живот, вървяхме ръка за ръка, обичаме се, уважаваме се. Възпитахме деца, с които сме много горди. Синът ни Михо Якимов е специалист в сферата на информационните технологии, завърши Сорбоната в Париж и се устрои във Франция, но често си идва в България.
Дъщеря ни д-р Пенка Вилар – Якимова продължи нашата професия и сега е успешен лекар в Швейцария. Доц. Якимов е човекът, който ме насочи към специалността „Акушерство и гинекология“, за което съм му благодарна. За мен Яким е човек с голямо Ч.
Михо Якимов: Баща ни научи мен и сестра ми, че доброто, което си сторил за хората, остава след теб
Когато бях малък, 8-9-годишен, татко ми говореше постоянно за с.Кръвеник. И като дойдеше петък, качвахме се на колата и тръгвахме от София за село. Това, което съм запомнил е, че веднага идваше някоя баба, съсед или други хора, дори от съседните села с молба: „Докторе, измери ми кръвното!“, „Виж какви лекарства са ми изписали“ или нещо друго и така по време на цялата ваканция. И той винаги е помагал, и не за пари, а защото просто иска да помага. Това е смисъла на живота му. Това възпита и в нас със сестра ми – да помагаме! И продължаваме да го правим заедно с него, защото той ни е научил, че доброто, което си сторил за хората остава след теб.
Д-р Пенка Вилар – Якимова: За мен баща ми е пример за упоритост, твърд оптимизъм и безкрайна жажда за живот
Моят баща е олицетворение на човек, трудещ се непрекъснато, отдаден изцяло на професията и на семейството. Той винаги е бил пример за упоритост и твърд оптимизъм, за любов към всичко, което прави и безкрайна жажда за живот. Като лекар с 63-годишна кариера се гордея с него и се надявам, че в новия етап от живота си ще бъде така щастлив, както през целия си трудов стаж.
Крум Табаков: Животът на доц. Яким Якимов ни убеждава, че който желае може
Здравето е най-голямото богатство! Никой не се ражда научен. Това добре знаел малкият Яким. Бедният селски живот в родния Кръвеник го е научил, защото опитът никога не лъже. От рано с брат си тръгнали да помагат на семейството в тежкия селски живот. Като поотраснал Яким отишъл в Севлиево да учи шивашки занаят. Когато излизал пред работилницата, гледал как учениците се връщат от училище. Ставало му мъчно. Той винаги е искал да учи, но пустите пари все не стигали.
Разбрал, че вечерната гимназия в града набира ученици и се записал. Бил съзнателен и ученолюбив. Това направило впечатление на един от преподавателите му и той, знаейки, че мисли да кандидатства, му казал: ”Имаш добро сърце – стани лекар”. Отворил се пътят към голямата му мечта – медицината. Завършва успешно специалност „Неврология, психиатрия и патофизиология”.
По разпределение работи като психиатър в психоболницата в Севлиево, но след това печели конкурс и отива да работи в София, където се занимава с научна дейност и защитава дисертация. Става доцент и завежда катедра в Медицинския институт в Стара Загора.
Доц. Якимов се завръща в Севлиево, за да е по-близо до родния Кръвеник. Започва да работи като председател на ТЕЛК. Мечтата му е да извади от забравата героичното минало на селото.
Връх Бабан е второто Оборище на България. Там дядо Фильо Радев, един голям българин, обявява република чиста и свята, която просъществува само девет дни. В подготовката на въстанието той се среща с Левски, който искал да дойде в Кръвеник и да създаде комитет. Дядо Фильо му казал: ”Там, където е главата на змията, там е и опашката” и продължил подготовката. Вземал пари назаем от Саадолах ефенди – 15 000 гроша под предлог, че му трябват за търговията. Всичките пари вложил за въоръжаване на четниците от Кръвеник.
Цялата тази одисея е останала извън официалната история. Нямало е кой да я опише. Това е тежало на доц. Якимов до 2014 год., когато с група ентусиасти, по негова инициатива, се основава фондация “Героичен Кръвеник”, на която той става председател.
Целите на фондацията са: официално признаване Кръвеник за историческо село; признаване на връх Бабан за историческо място, на което би трябвало да има величествен паметник; подпомагане с всички средства развитието на село Кръвеник; запознаване на поколенията с героите на Априлското въстание, родени в този край и др. Някои от целите на фондацията вече са изпълнени, други са в процес на изпълнение. Обновени са морените на входа и изхода на с. Кръвеник с възпоменателни плочи.
На площада в Стария Кръвеник, по идея на доц. Якимов е нарисувана една емблематична картина с дядо Фильо Радев върху стената на голяма сграда. Предвидено е да се постави и бюст на дядо Фильо на улицата, носеща неговото име в Севлиево.
Голяма финансова подкрепа Фондацията получава от Костадин Костадинов /Коцето/, вече покойник, и собственика на „Балканско ехо” Ангел Велчев.
Животът на доц. Яким Якимов ни убеждава, че който желае – може. Нека още години да работи за полза роду.
Д-р Пламен Цеков, управител на МБАЛ „Д-р Стойчо Христов“ – Севлиево: Доц. Якимов е безспорна личност във всяко едно отношение
Със задоволство мога да кажа, че през последните 14 години имах възможност да работя с доц. Якимов. С безспорния си професионализъм и доказан авторитет той допринесе за издигане равнището на болничната медицинска помощ в Нервно отделение, а след това и в ТЕЛК, където със своите знания и умения, придобити през годините, помогна на не малко хора да получат помощи от трудовата медицина, отговарящи на техните диагнози.
Но и най-хубавите моменти от живота на хората имат начало и край. През месец август доц. Якимов реши да се оттегли в заслужена почивка. За ръководството на болницата беше неприятно да се разделим с доказан специалист, но от друга страна се дава възможност на други колеги да продължат направеното от него.
Доц. Якимов е безспорна личност във всяко едно отношение. Ние винаги сме се отнасяли с голямо уважение и респект към неговите знания, умения, към качествата, които притежава. Във времето той се доказа като безспорен колега – етичен, морален, галантен с колежките, умерен и почтен с колегите. За нас е чест, че беше сред нас, защото динамиката на съвремието ни кара да залагаме на новоизмислени ценности. А материалното стои като непреодолима бариера пред нас, за да достигнем това, което са постигнали наши колеги, като доц. Якимов.
Пожелаваме му да бъде все така устойчив на предизвикателствата на времето. Като част от нашия екип е винаги добре дошъл при нас!
Зареждане ...
