СИМЕОН ЙОНКОВ
На 8 септември се навършиха 154 години от рождението на поетесата и преводачка Мара Белчева, а също така и 165 години от рождението на съпруга й Христо Белчев. Тъй като се е писало доста за живота и любовта й с Пенчо Славейков, ще обърнем внимание на периода преди съдбоносната им среща през 1899 г., след завръщането на Пенчо от Лайпциг, а именно живота й с нейния съпруг Христо Белчев.
Малко се знае за самия Белчев, извън трагичната му съдба и брака му със самата Мара. Първият човек, който събира в един том неговите произведения е на Пенчо Славейков с подкрепата на Мара, която му предоставя писмата, писани от съпруга й. След повече от век, през 2021 г., е издадена книга под съставителството на Румяна Пенчева със заглавие „Христо Белчев. Писма, публицистика, поезия“. Тя се основава в основната си част на архивни документи, сред които са публикувани 65 писма, „Избрани съчинения на Христо Белчев“ от Пенчо Славейков и брошурата на Г. Цукев „Биография на министра Белчева и присъдата по убийството му.“
Христо Белчев е роден през 1857 г., като не е известна датата на неговото рождение, причина за това е, че по това време не се е обръщало такова внимание на рождените дни, за сметка на именните. Завършва образованието си в Загреб през 1876 г., а по-късно следва стопански науки в Париж. През 1890 г. става министър на финансите. Публикува стихотворения на български и хърватски. През 1881 г. със Спас Вацов превеждат „Спомени от цариградските тъмници“ на Светослав Миларов.
Мара Белчева завършва средно образование в Търново. По това време се запознава с Христо Белчев, който е на работа като писар при Иван Ангелов, бащата на Мара. Той заявява пред баща й, че иска да се ожени за нея, но трябва първо да има добро образование и това е най-вероятната причина тя да замине за Виена през 1881 г. След завръщането си от чужбина през 1885 г. става учителка в Русе, но започналата Сръбско-българска война я кара да се включи като милосърдна сестра. Последвалата повторна среща с Христо Белчев, висш началник в Министерството на финансите, кара младата Мара да се влюби в него, не защото е на висока позиция и му предричат бляскава кариера, а защото той е с красив ум, добра култура, поет.
По повод издадената през 1905 г. от Пенчо Славейков книга „Избрани съчинения на Христо Белчев“, проф. Беньо Цонев отбелязва:
„… Христо Белчев е даровит поет и писател, който обещаваше да остави трайни произведения в нашата литература, ако условията на живота му се бяха стекли в полза на писателската му дейност. От това, що ни е оставил тоя рано заминал книжовник, гледам, че той е имал вече добри основи, почерпил е хубави знания на Запад (учи в Загреб с приятеля си Г. Златарски), но и личните му дарби, както и чувствителното му и справедливо сърце биха повдигнали високо в литературния зенит, той прилича на звезда, която се появява на хоризонта, трепти и блещука някое време и изведнъж изчезва, свалена от някоя брутална ръка, преди да й видим пълния блясък“.
В такъв човек избликват чувствата на Мара Белчева, а писмата които си пишат, според П. П. Славейков, те са „… едно откровение на интимния живот на един рядък българин…“. Макар и зает с други задачи, заради спътницата си той живо се интересува от очерка за Христо Белчев, който е завършен година преди публикуването му. Честите срещи между двамата влюбени помежду им завършва с тяхната сватба на 1 юни 1886 г.
До дните на бракосъчетанието между Мара и Христо Белчев, срещаме нейното име на страниците на вестник „Рашето“ в брой 19 от 23 февруари 1885 г. Това става по повод певческия й талант по време на концерт в гр. Русе: „…Концерт (пение) за полза на бедните ученици, в който взеха участие: Хорът, под управлението на г. А. Стоянов, г-ца М[ара] Ангелова (българка певица) изпя на български сбор от български песни, Македония и др. .…вторият Концерт, може да се каже, отговори напълно за целта и присъствующата публика се разотиде благодарна и пожела да се дава 3-ий Концерт за в полза на г-ца М[ара] Ангелова.“ По времето на празненствата и даденият Концерт (19 февруарий …в този знаменит ден се подписва св. Стефанский Договор за освобождението на България) Мара Белчева е още с бащината си фамилия и нейното участие е във връзка с времето на учителстването й в Русе.
Писмата, които си пишат по време на престоя на Белчев в Белград, са израз на любовта на двама наскоро влюбени един в друг и представляват разговор, който няма край, а в първото си писмо до Мара от 10 февруари 1885 г. Христо я нарича „хубава Молке“. За тях хората разправяли, че нямало по-привлекателна и по-изискана двойка. Животът на двамата след сватбата е повече от прекрасен, изпълнен с пътувания из Европа, като и двамата имат интереси към музиката и литературата.
За кратко време идилията в живота на двамата приключва, след малко повече от четири години брак, който най-общо се припокрива с тяхната любов, е прекъснат от злощастно събитие. През 1891 г. Белчев загива в атентат, готвен за Стамболов. Лично министър-председателят съобщил на съпругата за случилото се, тъй като Стамболов и Белчев са близки приятели още от ученическите си години.
Първият биограф на Стамболов, А. Биман пише за опелото на Белчев така: „На следващия ден ковчегът бил отнесен в катедралната църква; в шествието вървял и Стамболов, като пръв от тези, които жалеели. Картината след свършването на опелото, когато г-жа Белчева приближила до носилото, за да отдаде последната целувка на убития, била сърцераздирателна: голямата красота на нещастната вдовица давала още по-голяма сила на картината“. Усещането, което долавя автора при описанието на тази трогателна картина е показателно, а не би могло да е по друг начин, жената губи човека с когото да изживее живота си, а това се оказва поредната загуба за нея, а ще следват и още.
След убийството на Белчев, Димитър Станчов и съпругата му остават при Мара Белчева. Красотата, интелигентността и чарът на Мара Белчева са причината не след дълго тя да бъде поканена за почетна придворна дама на княгиня Клементина, майка на княз Фердинанд. Чувствайки се не на място, решава да замине за Женева да довърши образованието си.
Макар и кратка, любовта на Мара Белчева към нейния съпруг не е забравена до края на живота й, а самотата и скучните разговори са забравени с появата на Пенчо Славейков, който е нейната муза, а тя негова. И така ще е до края на жизнения й път през 1937 г.
Зареждане ...
