МИЛЕНА ТОТЕВА, кметски наместник с. Идилево
Ровейки се в стари и прашни архиви, открих черно бяла снимка от 50-те години на миналия век, на която има 24 човека, от които няма живи към настоящия момент, а на снимката са между 17 и 25-30-годишни селски момчета, работещи в бившето селско ТКЗС. На гърба на снимката е написано – Гащници, и са запечатани образите на силни, млади мъже, в разцвета на силите и живота си, с устремен в далечината поглед. Поглед, отправен, може би, към бъдещето. Погледи уверени, строги. По-възрастните хора, които не приемали новостите, с подигравка са им казвали ритнитопковци или гащници. Облечени с долни бели блузи, по долни черни гащета, някои със шорти, каквито са носели тогава. Обути с домашно плетени вълнени чорапи /шушони/ и с гумени цървули, с които са работели, но и спортували. Това е футболният отбор на село Идилево от 50-те години, просъществувал до ’65-’70 година на миналия век.
През онези времена се е работело на полето от рано сутрин, преди изгрев слънце, до късно вечер, след залез слънце. Трудът им е бил тежък, физически, изморителен, по 14-15 часа в денонощието, че и повече. След работния ден в ТКЗС-то са работели и вкъщи – с децата и семействата, с животните, по собствени ниви, градини, ливади. Не са се оплаквали и това не им е пречело да намират свободно време да се събират и спортуват, да играят любимата си игра – футбол, въпреки че техният труд също е бил един вид спорт. Играейки футбол няколко часа, един ден от седмицата, те са намирали време за себе си, за среща с приятели, за да се откъснат от работата и монотонното ежедневие, да спортуват. Тогава не се е играело за пари и слава, а за самия спорт и за удоволствието от самата игра, за каузата.
Тогава, назад във времето, в онези години, в селото е имало много народ – млади и стари, като населението е стигало до 750 човека. Имало е стадион, който и аз помня. Беше на поляната при влизане в селото. Стадион, на който се събираха децата да играят, а не само се тренираше футбол и се играеха мачове. На тази поляна са се правели тържества и празници, свирела е музика и са се извивали хора. Там се складираха ожънатите снопи и се вършееше през 70-те години на миналия век. Поляна, която от турско до към 2006 година беше общинска. Но тогавашното ръководство на селото реши да оземли безимотни и малоимотни хора и незнайно защо, при налични други имоти в масиви от обработваеми блокове, раздаде поляната, защото е до домовете на тези, които оземли. Това беше и си остава голяма нередност. Това е България! Това сме ние! На тази поляна, на този стадион е ритал топка като дете и големият футболист на ЦСКА и треньор – Пламен Марков, чиито родители са от Идилево, а той е отраснал и гледан до 11-12-годишна възраст от баба си и дядо си през ваканциите на село, където като дете с други негови връстници са ритали топка.
Отдавна го няма стадиона, няма ги и футболистите от снимката от футболния отбор „Урожай“, няма деца, които да ритат топка. Останала е само една снимка и спомен мил за незабравими хора, отминали времена от тогава, някога, назад във времето и годините. Спомен от отбор, играл за самия спорт, без пари и облаги, без показност. Тогава хората са били истински спортисти.
Зареждане ...
