МИЛЕНА ТОТЕВА
22-ри октомври, сутринта е студено, но през деня е слънчево и топло. Ден като ден, но за Идилево по необикновен, защото в този ден селото посреща гости за празника си. Ден празничен! Със скара и напитки, благодарение на двама млади мъже от Севлиево – братята Красимир и Христо Банкови. И както повелява традицията, празникът започна с освещаване на курбана, приготвен от овче месо и осветен от отец Георги, а по-късно и раздаден на присъстващите за здраве. Вярно, че порциите бяха малки, но се стараехме да има за всички, които дойдоха на тържеството, както участници, така и гости.
Програмата продължи с изпълнения на духовия оркестър при НЧ „Развитие – 1870“ Севлиево, с ръководител Пламен Пенчев и солистите на оркестъра – младеж и девойка, които не отстъпваха на утвърдените изпълнители. След тях младостта завладя и изпълни площада. Това бяха децата от танцов ансамбъл „Развитие“ с ръководители Весела и Йордан Йорданови, които танцуваха в съпровод на песните на детска вокална група с ръководител Николина Ботева. Облечени с народни носии, извезани с прекрасни български шевици, в тонове и багрите на есента. Всички се върнахме назад във времето, тогава, когато в селото ни къщите са били пълни, а по улиците са тичали и играли деца, огласяли го със своите звънки гласчета. Деца от селото, пълнели го и играли на този площад. На 22 октомври площадът пак бе пълен с деца, не децата от селото, а с децата на България.
Следващите изпълнители бяха пак деца, но не танцьори, а малките певци, изучаващи народно пеене при народната изпълнителка Цветина Маринова. Малки деца, но с голям талант, звънки гласчета, като славейчета, също с пъстри народни носии, а главичките им накичени, както е по стар обичай – с цветя. След техните изпълнения, над селото се извиси и гласът на тяхната ръководителка. От доста години рядко е имало празник в селото ни без нея – нашето цвете. Млада, но с доста опит за годините си. Една от солистките на оркестър „Плам“, солистка на Духов оркестър Севлиево, а сега солиста на оркестъра на Илия Илиев. За идилевци беше чест, че прие поканата ни пя за нас. Пя с много любов, все едно, че не беше в Идилево, а в някоя голяма зала. Беше много мило и трогателно. Докато тя пееше нейните ученици извиваха нашите кръшни хора и ни увличаха да забравим болежките и да се хванем, да потропнем с тях.
Читалищата са пазители на традициите, песните и танците, на българското. В община Севлиево има много такива, затова поканих някои от групите към тях на празника ни, за да имат участия и да продължат дейността си, да ни радват с изпълненията си. За нас пяха женската и мъжка група за изворен фолклор към читалището в село Горна Росица. Групата за автентичен фолклор „Росна китка“ и квартет „Росица“ от село Агатово. Дължа извинение на групата от читалището в село Сенник и на групите, които не можаха да изпълнят целите си репертоари, но това се случи по независещи от мен причини.
Беше хубаво тържество, весело. Времето беше слънчево, а денят прекрасен. Благодаря на всички, които отделиха от времето си и дойдоха на празника, защото празник без хора не става! Благодаря на моя съпруг Тодор Тотев, който ми беше единствена помощ и подкрепа в организационните дейности! Благодаря на спонсорите, без чиято помощ и съдействие не бихме имали празник! Благодаря на участниците, които ни заредиха с много настроение и със своите изпълнения ни помогнаха да прекараме един прекрасен и незабравим ден! Благодаря на Община Севлиево, която осигури озвучаването и транспорта за изпълнителите от другите села! Благодаря на моите приятелки – двете Минки, Мариянка, Виолина и Еленка Кулекова от ККП „Васил Левски“, които дойдоха на празник, а не седнаха през целият ден и помагаха! Ако не бяха те, не бих се справила. Благодаря на озвучителя, без когото празникът нямаше да е това, което беше! Благодаря на всички, които помогнаха! Всичко се случи благодарение на ината, силната ми упоритост и воля, въпреки че още несвършил празникът и се появиха хора да недоволстват и критикуват. Но това ме амбицира още повече и ми дава сили да продължам, и да се справям.
Традициите не са това, което бяха. Сега са изменени, но колелото се върти напред. Всичко се мени. Съчетаваме миналото с настоящето. Осъвременяваме традициите, но се стараем и да ги пазим, колкото можем. До другия празник, следващата 2023 г., на 21 октомври, събота.
Зареждане ...
