МИЛЕНА ТОТЕВА
20 декември по нов стил, а 13 дни по-късно по стар стил, българската православна църква почита Св. Игнатий Богоносец. От Игнажден до Коледа се вярва, че са продължили родилните мъки на Богородица, а дните са наричани още Мъченици. От Игнажден денят започва да нараства, а с него започват Коледните празници. Денят се свързва със зимното слънцестоене. Вярвало се е, че всичко, което се прави на този ден, има магнетична сила.
Има няколко традиции и поверия, които съпътстват празника, но и по тях се гадае за следващата година и за благополучието на дома и семейството. Едно от най-важните неща е това, какъв човек ще прекрачи прага на дома ви. Този човек се нарича полазник и от него зависи каква ще е цялата следващата година за дома и стопаните му. Ако първият прекрачил прага на дома ви е човек с късмет и богат, то следващата година семейството ще се радва на много здраве, а годината им ще е изпълнена с богатство, късмет и радост, ще е плодородна. Полазникът благославял дома, а стопанинът му дарявал плодове.
На този ден се отсичал и докарвал в дома от стопанина бъдникът, който се слагал да гори в огнището и по който се гадаело за годината, която предстояла. На този ден не се работи. Изчиствали се и се измитали саждите от комина и паяжините, както и събраният боклук, които заедно с метлата се изхвърляли навън или се изсипвали във вода, за да се отне се всичко лошо и да върви като по вода, за да се премахне злото напред в предстоящата година. Не се пере, за да не ни застигне болест. Не бива и да се ядосваме, за да е мирна идната година. За да е пълна следващата година е добре всеки да има пара в джоба си. Не бива да даваме пари в заем на този ден. Който излезе от къщата на Игнажден, в никакъв случай не бивало да се прибира с празни ръце. Младите жени и момите довършвали изработването на новите си дрехи за идващите големи празници.
На Игнажден коледарите си избирали цар и започвали разучаването на коледарските песни. Сутрин родителите мерели децата си и ги „повдигали“ за ушите, за да растат по-бързо. Вретената, хурките и кълбетата на жените трябвало да са пълни. На този ден, според поверието, жените е било добре да режат плат и да кроят.
Но има и забрани за този ден. На Игнажден не бива да се вари боб, за да не вали градушка. Не бива да се изнася нищо от къщата – най-вече огън, жар, сол, за да не излезе берекетът. Не се иска и не се дава нищо назаем. Не се пере, за да не налети болест. От Игнажден до Ивановден не се прави помен за починалите. Мъжете не впрягат добитъка, за да здрав и пъргав през годината. От тази ден нататък не се местят кошерите, за да не бягат пчелите. Бременни и нераждали жени и моми не трябвало да работят, за да родят лесно. На този ден не трябва да бъдат зачевани деца.
На Игнажден се гадае и за времето. Ако е ясно, през април ще е суша. Ако вали дъжд, през април ще има дъждове и плодородие. Смятало се е, че е добре, ако вали сняг на Игнажден. Ако времето на празника е облачно, реколтата ще е добра и ще има много мед. Вярвало се е, че времето на 20 декември определя какво ще бъде времето през януари. Времето в периода от 20 до 31 декември показва и какво ще е времето през следващите 12 месеца на следващата година.
Задължително на този ден трапезата трябва да е постна, защото все още сме в коледни пости. Готвят се сърми. Варят се жито, просо и царевица. На трапезата се слагат и картофи с праз или булгур, зеле, лук, чесън, трушия, орехи, мед, кравайчета, ошав, пита с мая. Празничната вечеря започвала с разчупване на обредната пита от стопанина. У когото остане най-голямото парче от питата у него щял да е късметът.
И като се замислим с колко много символика са били изпълнени дните на предците ни в онова патриархално общество, на силна връзка с природата, с това какво и колко ще преберат от нивата като реколта, ще откъснат от градината, ще получат от животните, които отглеждат. Днес не можем да осъзнаем, а и познанията ни намаляват, традициите и обичаите се губят, а ние се отдалечаваме от тях. Намалява връзката ни с природата, със земята, която ни храни и без която сме обречени.
Подходящо ястие за празника е картофи с ориз
За тази рецепта всички продукти се слагат на око.
Около 1 ч.ч. ориз се запържва в олио и се посолява. Към него се прибавят: една глава ситно нарязан лук, ситно нарязани чушка и морков, един настърган домат, а накрая черен пипер, кимион, магданоз, тарос, целина, чубрица.
Сместа се изсипва в тавичка, прибавят се около килограм нарязани на по-ситно картофи и се разбърква. Всичко се залива с вода и се пече в предварително загрята фурна до готовност. Да ви е сладко!
Зареждане ...
