ХРИСТИНА ПЕТКОВА, читалищен секретар
Народно читалище „Отец Паисий – 1922” достави радост на жителите на с. Богатово с първия си празник от календара за 2023 г. -Бабинден. Празникът, макар и познат на мнозина, си има и собствена история. Знае се, че помощта на бабите по време на бременност и раждане съществува от древни времена. Преди години са се почитали бабите, свързани с младите булки и невести още от зачеването, бременността, раждането на децата и след родилния период. Макар България да има далеч по-древни традиции в почитането и уважението на бабите, като пазител на патриархалното семейство. Защото бабата отглежда най-младите поколения в рода, с нейните манджи и сладки приказки са свързани едни от първите детски спомени, тя пази паметта и традициите и с разказите си ги предава по-нататък.
В недалечното минало Бабинден се чествал само от жени – баби, млади булки и невести. Във всяка къща възрастната жена в семейството е помагала за раждането на децата, разказват възрастните жителки на селото по спомените на техните баби. И до днес празникът продължава да се чества според старата традиция в с. Богатово. Неслучайно са раждали в къщи, в оборите и на нивата, косата на жената била разпусната, възлите на дрехите й били развързани, дори вратите и портите били открехнати, за да бъде по-леко раждането. Бабинден е празник с много обредни обичаи, но те постепенно се изгубват с годините. Смятало се, че само жена с безупречно поведение, чиито собствени деца са оцелели, може да бъде акушерка, тъй като според народните поверия тя не само помага на детето да се роди, но и може да повлияе на неговия външен вид, здраве и дори съдба.
Жените, изпълнили обичая в селото, са представители на самодейна група от читалището, които представят и пазят обичаи и обреди, характерни за празника, предават ги на по-младите, за да се съхрани материалната и духовната култура на богатовци. Обичаят поливане на „бабата” бе изпълнен от най-последната прабаба за 2022 г. в селото – баба Мария. Тя наричаше и благославяше с думите: „Както лесно се лее водата, така лесно да се раждат децата. Колкото повече мехурчета има във водата, толкова да се раждат деца”, като изтръска ръцете си. Тя подари чорапи на родените бебета през годината и на младите момичета да се задомят.
Въпреки че през годините празникът се осъвременява, на този ден всяка жена, която е родила през изминалата година, и нейната свекърва, отиват в дома на „бабата“ – жената, помагала на раждането на бебето. Всяка жена носи дарове на бабата: риза, пешкир, престилка, а в трипезника (бохча за носене на храна), е завързвала баница, питка, кокошка и вино. Влизайки в дома на бабата, жените и целуват ръка и и поливат вода да си измие ръцете, за да протичат следващите раждания леко, като по вода. Някога бабата ставала рано и посещавала къщите, където е помогнала за раждането на дете. Носела бяла и червена вълна, лепяла я с мед като коса на момиченцата и като мустаци и като брада на момченцата – благославяла ги да остареят и побелеят, хвърляла жито, давала им да близнат медец и изричала: „Да се червите като таз вълна, да се гоите като просото, да се роите като кошера“.
Майките пък рано сутрин наливали вода от селската чешма, към нея добавяли китка здравец или босилек – като символи на здравето, добротата и плодовитостта. Отивали в къщата на бабата, подавали й сапун, поливали й с вода от менчето и я дарявали с пешкир, в който има пара. Понякога, според благодарността, жените дарявали и по-големи подаръци. От донесеното ядене се правела обща трапеза, около която сядали всички жени. Настроението на жените се повишавало от изпитото вино, позволявали си шеги, весели закачки, песни и хора.
И до днес в живота и във фолклора бабата е институция, която в днешно време, макар и осъвременена, е непоклатима. Сега и бабите не са това, които са били, но все още с любов се грижат за внуците си, предават им първите житейски уроци и са тяхната най-стабилна опора.
Зареждане ...
