• ВестникЪт
  • Екип
  • Контакти
  • Избори
неделя, 14 декември 2025
No Result
View All Result
Новият брой
Новини от Севлиево - вестник Росица
  • Севлиево
  • Регион
  • България
  • Общество
  • Политика
  • Образование
  • Култура
  • Бизнес зона
  • Спорт
Новини от Севлиево - вестник Росица
  • Севлиево
  • Регион
  • България
  • Общество
  • Политика
  • Образование
  • Култура
  • Бизнес зона
  • Спорт
No Result
View All Result
Новини от Севлиево - вестник Росица
No Result
View All Result

За съхранената обич и пропиляните възможности

от Вестник Росица
21.02.2023
в Образование, Общество, Севлиево
0 0
0
За съхранената обич и пропиляните възможности

Среща на проф.Венелин Терзиев с ученици от 5 клас на ОУ "Стефан Пешев"

„Учителят трябва да бъде търпелив като вол, добър като агне и телесно здрав като битолски просяк.“
Христо Ботев
Днешният ден е изпълнен със силни позатоплили се пориви, пристигащи от ветровитите склонове на все още заснежения Балкан. Вече сме пропътували няколкостотин километра и се опитваме да намерим входа на едно от градските училища. Придърпваме рязко якѝте на връхните си дрехи с очакване да възпрепятстват навлизането на струйките все още зимен вятър. Заснежената част на откроилите се върхове е прозрачно ясна, но нашите напиращи мисли са понесени в друг вихър.
След краткото лутане тръгваме по едно от страничните стълбища. Млада учителка ни посреща още в първия коридор, като някак неестествено ни пита дали сме по предназначение тук!? Та кой изобщо влиза в училище без предназначение? Тръгвайки по тясното стълбищно пространство си задавам натрапчиво какво ли е предназначението ни днес и трудно успявам да намеря отговор, защото предстоящата среща е с непредвидими въпроси и още повече с отговори, които не са ни известни. И все пак едва ли днес ще е предметно нашето значение тук, а по-скоро ще отвори притихналите вече няколко десетилетия спомени, ще им даде възможност да ги поизтупаме от насъбралата се прах и ще ги оставим да ги погалят проникващите през прозорците топли слънчеви лъчи. Прозорците се нижат един след друг и ни отвеждат до мястото на тази няколко пъти уговаряна среща.
Мислите са толкова плъзгащи се в различни посоки и пространства, че насъбралите се десетки детски очички ги търсят достатъчно изпитателно и дори въпросително. Очевидно очакванията при тях са били различни – те намират несъвършенства в нашето възрастово достолепие поради видимата липса на мустаци, брада и дори белите коси не са в своята пълнота. Нашето присъствие буди недоумение в отсъствието на строго официалното облекло, каквото са свикнали да виждат от телевизионния екран. Объркването и в двете страни е пълно.
Тяхната класна ръководителка ни предупреждава съвсем внимателно, че те ще ни питат за каквото сметнат за добре. Това ни кара да съберем поизмръзналото величие на възрастта и натрупаната житейска същност, за да отговорим – крайно несигурно, че това не е притеснително. И притеснено да се отправим към определените ни места.
Нашите очаквания се сблъскват с отправени детски мисли. Как да разберат и усетят, че това, което ще се опитваме да разказваме убедително е достатъчно умно и полезно за тези малки деца, които са стигнали в своето търкаляне на своята непарцалена топка до петия клас на това основно училище.
Как да изберат професия и верен път за себе си е почти невъзможно да посочим – та те самите знаят как се люшкат в непрестанно застъпващи се проблемни ситуации в своите семейства. Говорим как има и такива деца, които пътуват до своето училище, и че там дори и съвременните средства за бърза социална комуникация са не особено полезни, защото тя, възможността за комуникация, идва и си отива с нестабилната интернет връзка.
Детските личица гледат несъвсем одобрително и несъвсем разбиращо, защото интернет тук е просто навик да го имат.
Русоляв малчуган на първия ред пита съвсем сериозно как се става министър на науката и дали той трябва да е професор.
Отговорът ми изглежда съвсем невъзможен и някъде в мен се заражда въпросът дали пък това дете няма да е един ден министър? То съвсем ясно и лаконично ми отговаря, че не това е неговата мечта и съвсем открито ще си я защитава, но по-късно.
Обясненията са трудни, защото то и на тях им са ясни неволите и в училище, и в образователната ни система, и в човешкия ни живот.
Обясненията ни се заключават, че ако днес се опитаме да изберем някой за водач от този клас, едва ли ще бъде най-подготвеният и най-добрият измежду нас, а по всяка вероятност ще е този, който най-малко ще пречи за това да се чувстваме добре. Ето така е избран и този наш министър, и предходния. И следващия пак така ще бъде избран. Детските главички са смълчано приведени и някак без да ни питат стои въпросът „И защо така?“.
Дали пък не харесваме най-вече собствената си прозорливост, а тази на околните дори не забелязваме или се правим, че не забелязваме. Дали не затворихме всички междинни врати на нашите дворове за преминаване, а не се научихме да използваме входната врата? Някак по този начин затворехме и душите и сърцата си. И попаднали на попътния вятър не ни интересуват други грижи и човешки терзания.
Мътността на този разговор с определена сложност започва да запъва някъде в средата на срещата ни. Този малчуган продължава да казва, че живее в малко селце, което е близко до града, но хората тук все по-малко и по-малко стават. Не са много и нещата, които се случват в селското читалище, а то друго място не се открива за подобни културни очаквания.
Живият поглед на друг малчуган с кестенява косичка е гордостта на класа, който вече е публикувал свое стихотворение в местния вестник. На него му се иска отново да изпрати ново, за да видят неговите неразсеяни мисли и родители и ученици от съседните класове.
Въпросите пристигат към нас някак неволно спокойно, а са съвсем неспокойни. Как сме избрали професия и верен път и посока.
Опитваме се да прикрием своята несигурност, защото и попълнили доста години в нашето съществуване се налага да променяме и път и посока. Всичко това свързваме с хората, които започваме да харесваме по особен начин и ни се иска да приличаме или подражаваме на тях. В началото са нашите учители, понякога са нашите родители, друг път са случайни минувачи, а понякога и наши не съвсем доброжелатели. Всичко идва с времето и намира своето място и пространство, за да оцелее.
Те всички днес, а сигурно и утре, ще имат своите мечти. Някои от тях ще пропилеят, други ще продължат да преследват, трети ще си останат винаги такива, а някои ще кацнат като разрошените врабчета на перваза на прозореца им.
Те, мечтите, понякога са като днешните хлапаци – искрени и неочаквани, трудни и мимолетни, бързо преминаващи, като натрапчивото очакване за наближаващия позакъснял обяд, или като позадрямването ни под пристигналата незасенчена зимна топлина на днешните слънчеви лъчи. С такава неразбория идват, дори прииждат – като пролетните води на близката река с хубавото име Росица, и пак си остават наши и съкровени.
Дали не можем да съхраним обичта, която ни дадоха тази толкова притихнала банда от малчугани, които се опитват да намерят разликата между скаутската организация и пионерската, която с определени атрибути напомня за себе си от поовехтелите рафтове на запазените присъщи реквизити.
Какво препятствие сме сложили в невъзможността си да опазим тази вече зародена обич и да се опитаме да я отгледаме като наша.
Всички те ни обещаха, че ще напишат своите мисли, които да споделят с нас след седмица време. Ще ги очакваме с най-съкровеното желание на скъп дар, за да открием в тези кратки редове на детски мисли своите, останали там някъде в годините. Дано намерим сили и достатъчно упорство да пробудим тази детска обич, която вероятно е скътана все още и някъде у нас и днес бе по-светла от проблясващото зимно слънце и достатъчно смела, за да ни покаже, че ще му се намери колая на всичко това нападнало ни безвремие.
Алберт Айнщайн, който има всички признаци на своята велика лудост, е казал: „Всеки е гений. Но ако оценяваш рибата по нейната способност да се катери по дърво, тя ще живее цял живот с убеждението, че е глупава.“
Днес малките наши бъдещи гении раздаваха от своята обич и се надяваха да бъде споделена и предадена на всички около тях, които се опитвахме да покажем, че не само възрастта определя това как и по какъв път ще придобием своята мъдрост и запазим силата, за да пребъдат начинанията ни.
проф. д.н. Венелин ТЕРЗИЕВ
София, 21 февруари 2023 г.
Етикети: ОУ "Стефан Пешев"проф. Венелин Терзиев
СподелиTweetСподели
Вестник Росица

Вестник Росица

СвързаниПубликации

Верният отговор е в думите на Петко Рачов Славейков: “Учителите държат бъдещето на народа в ръцете си”

Когато истината боли, а промяната никога не идва

12.12.2025
Съд за севлиевеца, причинил смърт на пътя по непредпазливост

За отвличане – до 6 години затвор грозят 25-годишен севлиевец

12.12.2025
С хляб и сол в ПГМЕТ посрещнаха партньори от цяла България

С хляб и сол в ПГМЕТ посрещнаха партньори от цяла България

12.12.2025
Обновена класна стая за по-качествено обучение в душевското училище

Обновена класна стая за по-качествено обучение в душевското училище

12.12.2025
Северноцентралното държавно предприятие стартира проект за подобряване състоянието на близо 81 000 дка гори в НАТУРА 2000

Северноцентралното държавно предприятие стартира проект за подобряване състоянието на близо 81 000 дка гори в НАТУРА 2000

12.12.2025
Коледният камион на Кока-Кола носи магията на празниците в Севлиево 14 на декември

Коледният камион на Кока-Кола носи магията на празниците в Севлиево 14 на декември

12.12.2025
Следваща публикация
Европейски шампиони по карате тренират заедно в Севлиево

Европейски шампиони по карате тренират заедно в Севлиево

Последното изпълнение на живо на народния певец Илия Аргиров е в Севлиево

Последното изпълнение на живо на народния певец Илия Аргиров е в Севлиево

Урок по родолюбие на тема “Чувствам се силен, защото съм българин”

Урок по родолюбие на тема “Чувствам се силен, защото съм българин”

Вашият коментар Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

  • Най-нови
  • Популярни
  • Коментирани
Верният отговор е в думите на Петко Рачов Славейков: “Учителите държат бъдещето на народа в ръцете си”

Когато истината боли, а промяната никога не идва

12.12.2025
Кристиян Косев – на лагер с националите по волейбол, готви се за евроквалификации

Кристиян Косев – на лагер с националите по волейбол, готви се за евроквалификации

12.12.2025
Съд за севлиевеца, причинил смърт на пътя по непредпазливост

За отвличане – до 6 години затвор грозят 25-годишен севлиевец

12.12.2025
Ало измамници се представят за служители на институции

Граничар спаси парите на дряновка! Тя не разбрала, че е измамена

12.12.2025
Данислава Петрова: На чичо ми е нанесен жесток побой

Данислава Петрова: На чичо ми е нанесен жесток побой

13.06.2023
Пак дойде време за безплатни винетки

Облекчена процедура относно документите за безплатна винетка

13.01.2020
Мъж от Севлиево и двама сенничани са сред петте жертви на тежка катастрофа край Габрово

Мъж от Севлиево и двама сенничани са сред петте жертви на тежка катастрофа край Габрово

13.10.2023
Жена загина от измръзване на път за хижа “Тъжа”, приятелят й беше спасен

Жена загина от измръзване на път за хижа “Тъжа”, приятелят й беше спасен

22.01.2021
Д-р Петър Капитански: “Искаме да предадем знанията си на млади колеги”

Д-р Петър Капитански: “Искаме да предадем знанията си на млади колеги”

7
Проф. Пимпирев идва в Севлиево, открива изложбата “Поглед от другата страна на света”

Проф. Пимпирев идва в Севлиево, открива изложбата “Поглед от другата страна на света”

3
Могат ли хората да бъдат символи? Ако да – един от най-значимите символи на с. Ловнидол е  Георги Николов Гализов (23.04.1909 – 14.04.1998 г.)

Могат ли хората да бъдат символи? Ако да – един от най-значимите символи на с. Ловнидол е Георги Николов Гализов (23.04.1909 – 14.04.1998 г.)

3
Пак дойде време за безплатни винетки

Облекчена процедура относно документите за безплатна винетка

2

Анкета

Как намирате града ни?

Покажи резултатите

Зареждане ... Зареждане ...

СИНЯ ЛАМПА

Съд за севлиевеца, причинил смърт на пътя по непредпазливост

За отвличане – до 6 години затвор грозят 25-годишен севлиевец

12.12.2025
Ало измамници се представят за служители на институции

Граничар спаси парите на дряновка! Тя не разбрала, че е измамена

12.12.2025
Утре КАТ-Габрово ще работи с намалено работно време

35-годишен самокатастрофира в село Батошево

12.12.2025

Facebook

СЕВЛИЕВО ПРЕЗ ГОДИНИТЕ

100 години от рождението на Ненчо Нейков – живот, живян достойно

100 години от рождението на Ненчо Нейков – живот, живян достойно

1 месец ago
Паметник на ген. Стефан Нерезов откриха в Севлиево

Паметник на ген. Стефан Нерезов откриха в Севлиево

1 месец ago
Гатьо Джамбазов – редактор и издател на вестник “Бич”

Гатьо Джамбазов – редактор и издател на вестник “Бич”

1 месец ago

ИНТЕРВЮ

Юлия и Галин Ганчеви: “Хубаво е, когато човек намира своето място в живота и това което прави, го прави  щастлив”
Интервю

Юлия и Галин Ганчеви: “Хубаво е, когато човек намира своето място в живота и това което прави, го прави щастлив”

от Минка Минчева
12.12.2025
Новини от Севлиево - вестник Росица
  • ВестникЪт
  • Екип
  • Контакти
  • Избори
Copyright © 2025 „РОСИЦА” ЕООД

No Result
View All Result
  • Севлиево
  • Регион
  • България
  • Общество
  • Политика
  • Образование
  • Култура
  • Бизнес зона
  • Спорт

Влезте в профила си

Забравена парола?

Попълнете формуляра, за да се регистрирате

Всички полета са задължителни. Вход

Възстановяване на парола

Моля въведете потребителското си име или email адрес.

Вход
error: Съдържанието е с авторски права.