Едва ли някой от редовите европейски граждани е допускал, че в 21 век, 70 години след Втората световна война, Русия ще обяви война на съседна държава. Но това се случи, миналата година, на 24 февруари когато руски войски атакуваха Украйна от Одеса на юг през столицата Киев до Харков на север. Всички световни медии съобщаваха и показваха видеорепортажи от разрушени квартали в градовете, убити и ранени цивилни граждани, както и тълпи от хора, бягащи от бомбите към границите на Украйна с други държави.
Нападението на Украйна потресе целия свят. Година след обявяването на войната, която не се знае кога ще свърши, светът вече е друг. Икономически, финансови и произтичащито от тях кризи определят живота в държавите, не само в Европа, но и в други контитенти.
Уроците, които войната в Украйна напомни, на нас, гражданите на Европа тепърва ще се анализират. Но това, което е видно на пръв поглед е, че:
Войната убива – десетки хиляди са руските и украински войници, които са загинали. Не по-малък е броят и на загиналите цивилни граждани в т.ч. и деца от обстрела на руските ракети и бомби в украински градове и села.
Войната разделя, не само с граници държавите, но и хората, които живеят в тях. България е пример на разделено общество за и против оказване помощ на Украйна и налагане на санкции на Русия. И последиците от разделеното ни общество се оказаха доста пагубни за политическата обстановка в страната и нейното управление. Но войната в Украйна показа, че може и да се обединяваме, когато става въпрос за защита на човешки живот. Десетки бяха българите, които тръгнаха към румънската граница, за да помогнат на украински жени, майки с деца и възрастни хора, бягащи от разрушенията и бомбите. И те не само им помогнаха да пристигнат, но и осигуриха подслон и храна.
Статистиката сочи, че броят на украинските граждани, които са били настанени на места за подслон и настаняване в страната през периода от 24 февруари 2022 г. до 22 февруари 2023 г., е 241 892. Текущо настанените към 22.02.2023 г. в страната украински граждани са 11083. В област Габрово те са 55. В това число не влизат украинските граждани, които са на квартира или в частни домове, съобщиха за в.“Росица“ от областна администрация Габрово.
Към 31 декември миналата година броят на украинските граждани в областта достигна до 564 души, от тях 74 бяха в Севлиево.
Това е моментът с най-много украинци в Габровско. По-късно едни се разселват в други области, някои се връщат в Украйна, а трети се местят в различна държава. „Спомням си първата среща с Елена и Оксана. С колеги от Областна администрация ги посрещнахме на магистралата София-Варна. Бяха сами с децата си и с по една раница в ръка. Като ги видях толкова уплашени, нещо в мен се пречупи. По това време бях координатор на Областния координационен център. Телефонът ми звънеше непрестанно, въпросите бяха много, предизвикателствата също. Радвам се, че институциите, неправителствените организации, бизнеса и гражданите в нашата област успяха да се обединят, за да помогнат. С времето страхът напускаше очите на жените и децата. Спомените за експлозии и студени влажни мазета избледняваха. На тяхно място се появи благодарността, желанието да се впишат в новата среда, да научат езика и да намерят работа. Почти всички украински граждани в областта работят, някои са толкова впечатлени от топлото посрещане, че искат да останат в България и след войната.“, разказа областният управител Кристина Сидорова. Тя допълни, че в момента тече процес по пререгистрация. Той ще продължи до 31 март т.г. , а временната закрила се удължава до 4 март 2024 година.

Людмила Оспадова мечтае да създаде пространство за украинско изкуство и култура в Габрово

ДИАНА КОЛЕВА
Людмила Оспадова е един от първите украински граждани, които се заселват на територията на област Габрово. Пристига на 9 март 2022 година заедно с 14-годишната си дъщеря и 4-годишния си син. В Украйна работи в Драматичния театър в град Николаев, който е побратимен с Драматичен театър „Рачо Стоянов“, Габрово. Именно партньорството между двете културни институции води Людмила и колегите й в Габрово. Те се обръщат за помощ към театралите в града на Рачо Ковача още в първите дни след началото на конфликта. Екипът на храма на Мелпомена в Габрово превозва украинските си колеги от границата с личните си автомобили и с помощта на приятели. Така пристигат първите бягащи от войната в областта.
Вече близо година Людмила живее в град Габрово. Първоначално е настанена в общежитията на Техническия университет, а по-късно се премества на квартира. Работи онлайн за Драматичния театър в Николаев и почасово в този в Габрово. Пише предимно детски пиеси, а нейни постановки радват малчуганите и у нас, и в родината й. Успява да се адаптира и да научи езика, като преминава онлайн курсове на СУ „Св. Климент Охридски“ и достига до ниво А2. „Изключително сме благодарни за топлото посрещане и за помощта. Тук намерихме подкрепа, сигурност и успяхме да се откъснем от ужаса в родината ни. Всички мои познати от Украйна, които останаха да живеят в Габрово, вече имат работа. Изключение е само Лидия Узун, която пристигна в страната бременна. Преди няколко месеца детето й се роди в Габрово“, разказа Людмила. Освен да пише пиеси и да учи езика Оспадова преминава и обучение, организирано от УНИЦЕФ, за създаване на центрове за взаимопомощ за украинските жени и деца. Към настоящия момент планира да приложи наученото и да стартира различни занимания, с които да се подпомогне психологическото им състояние. В бъдеще мечтае да създаде и пространство за украинско изкуство и култура в гр. Габрово, в което да запознае повече хора с творчеството на родната й страна.