Втори клуб по карате вече има в Севлиево – СК „Воин“. Негов създадел е бившият възпитаник на настоящия СК Карате Киокушин – сенсей Христо Христов, 3 дан. Новият клуб вече е регистриран към Българска Карате Киокошин Федерация. Разликата с настоящия СК е, че той е под ръководството на Българска Шинкиокушин Федерация. Към момента във „Воин“ вече тренират 5-6 деца, а заниманията ще се водят във физкултурния салон на СУ „В. Левски“. Ето какво сподели Христо Христов, на старта на прохождащия клуб.
– Завръщане в родния град и начало на нещо ново – спортен клуб. След колко години се случва това?
– Много време. Реално откакто заминах да живея в София.
– С напускането на Севлиево Вие прекъснахте и спортните си занимания тук, в тогавашния клуб „Буду“?
– Клуб „Буду“ съществува известно време. Помагах от разстояние, но настъпиха някои промени и Тодор Тодоров, който ръководеше клуба, се върна към СК на шихан Тихомир Тотев и „Буду“ спря да съществува. От април, миналата година, със семейството ми се установихме да живеем в Севлиево.
– Как се разви спортната Ви кариера в столицата?
– Дванайсет години бях председател на спортен клуб „Армеец”, национален треньор и помощник-треньор на различни гарнитури. Миналата година станах треньор на годината на нашата Федерация. Спечелих златен пояс.
– Да уточним – към коя Федерация? В България съществуват две Федерации по карате.
– Към Българска Карате Киокошин Федерация, към която е регистриран и новият клуб „Воин“. Другата е Федерация Шинкиокошин България. Разликата е в структурата на управлението. Като стил бойно изкуство няма разлика.
– Да припомним успехите Ви за севлиевския клуб в миналото?
– Бил съм многократен републикански шампион към единствения клуб по карате тогава в Севлиево. За тогава бях първия национален състезател на клуба, което за времето си беше успех. На различни турнири имам първо място, класирал съм се първи на открит турнир на Австрия, на турнир в Лос Анжелис станах трети. Получих една травма на коляното и преустанових активнатаа спортна дейност. Тогава станах треньор на мъжкия националния отбор и участвах в подготовката на няколко световни и европейски първенства, натрупах и ръководен опит. Паралелно с това открих клуба си в София, започнах с 2-3 деца и в годините броят им стигна до 100. Мога да се похваля, че оставих софийския си клуб като един от водещите във Федерацията – като постижения, класиране и медали. Имам европейски шампиони вече при мъжете. Изградих състезатели, започнали от 6-7 -годишна възраст, вече мъже на 22-23 години. Две момчета от моя клуб миналата година станаха европейски шампиони в Полша. Това беше голям успех, преди да напусна.
– Кога и как се роди идеята за нов клуб в Севлиево?
– По време на пандемията със семейството ми се прибрахме в Севлиево. Пътувах до София, за да ръководя „Армеец“, но с времето установих, че не съм ли постоянно там, няма как да се случат нещата. От миналата година търся помещение за новия клуб в Севлиево. Едва наскоро намерих – в гимнастическия салон на Гимназията. Зам.-директорката ми го предостави. Много ходих и обикалях, но е трудно, защото градът е малък, а има много спортове и всеки търси помещение.
– Клубът вече регистриран ли е?
– Да, вече е член на Българска Карате Киокошин Федерация.
– Това превръща ли Ви в съперници с настоящия, който е с традиции и изключително много постижения?
– Не мисля, клубът на шихан Тотев се е доказал във времето. Аз съм излязъл от този клуб и проявявам респект и уважение.
– Заявихте ли се вече в Общината като спортен клуб и вероятно да получавате някакви средства?
– Знам, че първата година е нулева. През втората се гледат успехите, които е постигнал клубът. Тогава може да се кандидатства.
– Има ли вече записани деца?
– Тепърва прохождаме. Има записани 4-5 деца, но сега не е сезон за събиране на групи и ще е трудно. Създадох този клуб и заради моите деца, за да влязат и те в тази среда. Работата с деца ме зарежда. Удовлетворение е да видя труда си, когато след време видя какви състезатели и бойци излизат. И, дай Боже шампиони. Имам желание опита, който натрупах, да го предам на подрастващите нашия град. Мисля, че има на какво да ги науча.
– Как ще се финансирате? Всички клубове срещат трудности.
– Искам да благодаря на ръководството на СУ „В. Левски“, че няма да плащаме наем за помещение. Това е много важно. Ако, след време, създадем състезатели за националния отбор, техните разходи ще се поемат от Федерацията. Става въпрос за турнири, лагери. Родителите няма да се натоварват финансово. Но, за вътрешни състезания, ще търсим помощта и на родителите.
– Спортната година започна. Това означава ли, че ще пропуснете голяма част от календара на Федерацията?
– Много зависи от децата, как ще възприемат материала. Обикновено, в края на годината, организираме един турнир, който е само за начинаещи. Ако преценя, че някой състезател има потенциал и може да се представи добре, може да участваме. Никога не ми е било водещото да гледам класиранията, по-важно е да има спортуващи деца, да се изграждат като характери, като личности, като деца, уважаващи по-големите, да спазват йерархията. И да направя един отбор, един колектив. Шампион се става, когато има подходяща среда. Мъничките идват, пробват. Да се създаде група, да им хареса, после ще надграждаме.
Нашата Федерация ежегодно провежда национален международен летен лагер. Там се събират над 1300 състезатели човека от цял свят. Развиваме професионалната лига „Senshi“, което дава възможност на изявени каратисти да преминат към професионалния спорт. Канят се инструктури почти всеки месец, организират се семинари.
– Кой ще Ви помага в треньорската работа?
– Мой помощник ще бъде семпай Александър Кирилов, трето кю. Той ми беше помощник-треньор и в София. Той също е излязал от севлиевския клуб. Много е възпитан, спокоен, търпелив, което е важно за децата. Двамата сме много добър екип. Имам и други идеи за развитие, но това ще е на по-късен етап. Дано след време да си имаме наше помещение, което да се обзаведе по всички правила в каратето. Началото е поставено.
Зареждане ...
