Клуб “Млад журналист”, при ПГ”Марин Попов”
Може би сме малко длъжници на този мислещ в перспектива и много деен наш съгражданин, роден на село, но винаги помнещ откъде е тръгнал и къде иска да стигне, за да осъществи напредничавите си идеи.
Марин Попов e един от най-достойните граждани на Севлиево, пълен с идеи и любов към земята, пример за родолюбие, мъжество, решителност и жертвоготовност.
Роден е на 31 март 1888 г. в с. Душево в семейството на свещеник. Баща му е поп Никола Христов, а майка му – Тиша. Има един по-голям брат – Христо и двама по-малки – Иван и Дамян. Докато е съвсем малък, семейството му се преселва в село Сенник (тогава Чадърлии). До четвърто отделение учи на село, прогимназия завършва в Севлиево, а после се обучава в Овощаро-лозарското училище в Кюстендил. След него завършва и Средното земеделско училище в Садово, Пловдивско, чийто възпитаник е бил и самият Александър Стамболийски.
След като се връща в родния край, започва усилена дейност за преобразяване на селското стопанство. Воден от желание да приложи знанията си в практиката, в една от нивите на баща си в родното си село създава опитно поле и прави опити да присажда. Разпространява нови сортове фиданки, доставя нови лозови пръчки от десертни лози. Занимава се с бубарство, засажда първите черничеви дръвчета, създава първите сушилни за сливи в Млечево, Столът и Стоките. През зимата организира вечерни курсове към читалището и учи съселяните си как да обработват по-добре земята, как да я наторяват правилно, убеждава ги да сеят нови сортове пшеница. Уговаря набавянето на вършачки за селата Сенник, Яворец и Градище. По това време вършачките са новост, скъпи са и трудно се доставят. Той е от пионерите за механизиране на земеделието, за въвеждане на железния плуг и вършачката. Системно попълва познанията си по земеделие с четене на книги, учебници, вестници, списания и каталози в областта на овощарството, градинарството, пчеларството, лозарството и винарството.
Задомява се през 1909 г., жена му Иванка е също дъщеря на свещеник. Тя му ражда четири деца – три дъщери и един син. Винаги е до него – и в радостни, и в тъжни дни, подкрепя го и му помага. След края на Балканската война, в която участва, Марин Попов се преселва със семейството си в Севлиево – построява къща в южните покрайнини на града. Разширява и задълбочава заниманията си в земеделието и експериментира с тях. Произвежда посадъчен материал и снабдява селяните от околни села. Започва и развитие на кошничарството, което дава препитание на много хора от Севлиево. През зимата на 1920 г. закупува селскостопански машини и инструменти, доставя сол и газ от Габрово, а през пролетта на същата година доставя 50 пръскачки, както и машини за фабрика „Балкан“ в Севлиево. Той е един от основателите на Популярната банка в града, в която членуват и участват с дялов капитал занаятчийски кооперации, лозаро-винарската кооперация „Памид“, водният синдикат „Росица“ и градската община. Със заеми от банката общината за кратко време създава говежди (сър) пазар, който става широко известен и се посещава от хора от цялата страна. Популярната банка построява дом с киносалон за читалище „Развитие“ и подпомага електрификацията на Севлиево.
По това време Марин Попов се утвърждава като активен общественик и деец на БЗНС. През месец май 1920 г. Съюзът образува самостоятелно правителство и поема тежката задача да възстанови разрушеното от войната родно стопанство. Марин Попов вижда възможност да осъществи многогодишните си мечти – механизация при обработка на земята, закупуване на нови плугове, сеялки и вършачки. Като окръжен съветник, а по-късно и като народен представител съдейства за построяване на училището в с. Сенник, на моста на р. Росица за с. Крушево, на шосето за с. Кормянско и моста до с. Горна Росица.
Много скоро след Деветоюнския преврат от 1923 г. и жестокото убийство на земеделския водач А. Стамболийски в България настъпват дни на масов терор и убийства. Превратаджиите не прощават и на Марин Попов, който се счита за един от водачите на БЗНС в Севлиевския край. Заговорът за убийството е перфектен. На 25. юли, 1925 г. наемен убиец намира Марин Попов в царевичните ниви, там, където днес се намира Професионална гимназия по механоелектротехника „Ген. Иван Бъчваров“. Въпреки че е депутат, той работи на полето с вършачката. Наемният убиец се приближава, разпознава го и изстрелва целия пълнител на пистолета си в него. Смъртта настъпва бавно, силната воля и здравото тяло го крепят едно денонощие, но на 27. юли 1925 г. голямото му сърце спира завинаги. Марин Попов умира на земята, за която се е борил цял живот. Във всички села камбаните бият с часове за всенароден траур.
Един човек умира, но мечтите му живеят!
Едно сърце спира да тупти, но идеите му за модерно селско стопанство се осъществяват!
Вече 31 години ПГ ”Марин Попов” носи неговото име, пази заветите му и ги предава на младите хора.
Зареждане ...
