Два средновековни златни пръстена от крепостта при с. Градница ще бъдат показани утре – 13 май, само от 19 до 24 часа в рамките на инициативата „Нощ в музея“, в Хаджистояновото училище. Накитите са от фонда на РИМ Габрово и се показват за първи път в Севлиево.
В околностите на с. Градница, през 70-те години на ХХ в. Атамас Милчев провежда редовни археологически проучвания. В резултат на тях е разкрита крепостта на хълма Пречиста, който се намира в непосредствена близост до с. Градница. Според преданията хълмът носи това название по името на църква, посветена на Пречистата св. Богородица.
В крепостта е разкрита еднокорабна, кръстокуполна църква без преддверие. Постройката е дълга е 9,40 м и широка 5,90 м, като четири пиластъра поддържат нейния свод. Зидовете на църквата са с дебелина 0,60-0,90 м. Открити са фрагменти от стенописи с части от драперия, геометрични орнаменти, елементи от фигурални композиции, а на един фрагмент е запазено човешко лице. При разчистване на културния пласт в църквата са намерени цели и фрагментирани керамични елементи от фасадна декорация – панички, розетки, тръбички, които подсказват, че нейният строеж е осъществен през втората половина на ХІІІ – ХІV в. Около църквата, най-вече на юг от нея, са разкрити над 120 погребения. Въз основа на погребалния инвентар от некропола, накити и монети, гробовете са датирани най-общо в ХІІІ-ХІVв., т.е. времето на Второто българско царство.
Двата златни пръстена произхождат именно от този некропол. Първият от е от гроб № 73, вкопан на дълбочина 1,50 м. Открит е на лявата ръка на погребания. Той е с кръгла халка, която постепенно се разширява и в горния си край преминава в кръгъл щит, леко изнесен във височина. Ръбовете на халката са леко извити навътре. Диаметърът на плочката е 1,4 см, а диаметърът на халката е 2 см. Ширината на рамената при работната част е 1 см, а ширина на халката в долната част е 0,4 см. Теглото на пръстена е 8,39 гр. Пръстенът е отлят в двусъставен калъп, като повърхността му отвътре е изолирана с платно, напоено с восък. По средата от вътрешната страна на халката добре се вижда образувания плитък улей, на мястото където се допират двете части на калъпа, както и отпечатъци от платното. Външната част на халката е добре полирана.
Украсата върху кръглата плочка на пръстена е допълнително доработвана чрез гравиране. Около периферията се развива пояс, запълнен с растителен повлек. Неговият контур е ясно очертан на щриховидно гравирания фон. Така около центъра на плочката е оформено по-малко, идеално очертано, кръгло поле. Върху неговата полирана повърхност са гравирани два буквени знака: ?? с нанесена над тях дъговидна титла. Това безспорно е утвърдената форма за съкращение на името Йоан. Надписът е изпълнен в позитив. Буквите са майсторски очертани, без прекъсване, с малко по-широко длето. Краищата са с разширени триъгълни серифи. Единственият недостатък на този монограм е в неговото разположение. Той е леко изместен от центъра надясно. Това ясно показва, че пръстенът е изпълнен като заготовка и изглежда при закупуването му на място е нанесен монограма с името на неговия собственик. По всяка вероятност става въпрос за византийска изработка.
Вторият пръстен-печат от некропола около църквата произхожда от гроб № 31. Той има кръгла халка, която постепенно се разширява нагоре и преминава в кръгъл щит. Диаметърът на щита е 1,4 см, а диаметърът на халката е 1,8 см. Рамената на халката при щита са с ширина 0,6 см, а в долната част са 0,4 см. Пръстенът е с тегло 5,52 гр.
Пръстенът-печат е отлят и доработен чрез изчукване. Отливката е много добра, без технологични дефекти. От вътрешната страна на халката ясно се виждат вдлъбнатините от изчукването. На едно място се забелязват и слаби пукнатини, вследствие на ударите върху студената отливка. Пръстенът е много добре полиран. Неговото означение и украса се заключават единствено в една буква М, дълбоко гравирана върху плочката на пръстена. Буквата е с височина 0,5 см. Тя е със симетрични очертания и точковидно вбити краища на гредичките. Над нея е очертана с права линия титла, чиито краища също са ограничени чрез вбити точки. Общата височина на буквата с титлата е 0,8 см. Разположението на този монограм е леко изместено от центъра надясно.
Инициалът М, гравиран върху пръстена, създава възможности за догадки за името на неговия притежател – Михаил, Мануил и т.н., без да може да се каже нещо категорично. В тази посока е важно да отбележим нещо друго. Сред познатите византийски пръстени печати от XIII – XIV не ни е известен друг пример за отбелязване на името само с инициал. При тях най-често имената са представяни като кръстовидни или блокови монограми, друг път са изписвани изцяло или с лигатурно свързани или съкратени буквени знаци. По това време означение на имена само с един буквен инициал се забелязва като модна тенденция при една група пръстени със западно европейски произход. Такъв един сребърен пръстен е открит в гроб № 565 в църква № 9 на Шуменската крепост.
Разглежданият пръстен от Градница е най-вероятно с византийски произход. Той, също както предишният пръстен-печат, е бил закупен като заготовка и при покупката е гравиран инициалът от името на неговия собственик. Не може категорично да се каже, че гравирането на инициала е рефлекс от споменатата група западноевропейски пръстени, но би могло да се мисли за подобни влияния.
При комбинираната украса на плочките на византийските пръстените-печати ясно се разграничават три основни варианта. Първият включва кръгов надпис по периферията и централно изображение на кръст, лилия, орел или друго животно. При втория около периферията се развива растителна украса, а в центъра е разположен монограм. Третият е съчетание от кръгов надпис и монограм в центъра. Разглежданият пръстен на Йоан е представител на тази втора група. Известни са и други подобни византийски пръстени-печати с повлекова украса по периферията на плочките и монограм в централното поле, като пръстенът на Теодора от Националния музей в Белград, както и пръстен с името Василиос от частна колекция.
Повлекът, като основен елемент в украсата на плочката на голяма група византийски пръстени-печати от периода XIII-XIV в. заслужава специално внимание. От България са известни голям брой анонимни пръстени с такава украса. Пръстенът на Йоан обаче е единственият известен засега пръстен-печат от България, при който е съчетана повлекова украса с монограм.
Разбира се, съществуват и по-опростени варианти в изпълнението на пръстените-печати, при които акцент се явява самият надпис, а допълнителна украса липсва. Надписите са разположени на редове или са изпълнени като монограми. В разглежданият случай пръстенът с гравиран инициал М, може да се отнесе към тази разновидност на византийските пръстени-печати.
Разглежданите пръстени позволяват да се направят някои заключения за тяхната изработка, както и за статуса на техните притежатели, обитаващи крепостта до с. Градница. Пръстените са отлети от масивно злато. Те са много сходни като форма. Халките са кръгли, като рамената се разширяват в горната си част и плавно преминават в кръгъл щит. Щитовете на двата пръстена са с еднакъв диаметър. Изглежда двата пръстена са закупени като заготовки, като в момента на покупката са гравирани инициалите на имената. За съжаление не може да се каже нещо по-конкретно за техните собственици, но те са сигурно свидетелство за аристократичния статус на обитателите на крепостта до с. Градница.
Бел. ред.: Текстът е част от статията на проф. Константин Тотев „Два златни пръстена-печати с инициали от крепостта при с. Градница, Севлиевско“.
Зареждане ...
