Регионалният съвет на КНСБ – Габрово обяви резултатите от анкетно си проучване на за проявите на стрес на работното място. То е извършено по повод 28 април – Световния ден за безопасност и здраве при работа. Целта на допитването е да се илюстрират нагласите на хората на наемния труд към тяхното работно място, емоционалното им състояние, взаимоотношенията в работната среда и влиянието на трудовия процес върху личния живот.
Допитването е анонимно и е проведено изцяло онлайн от 10 до 21 април 2023 г. В него участие взимат 328 работещи лица, предимно от габровски регион. То няма претенциите да е напълно представително, т. к. броят на респондентите е малък, а мъжете са недостатъчно представени – техния дял е едва 15,5 % от всички участници. Като друго несъвършенство може да се отчете и факта, че не са се включили лица с основно и по-ниско образование. Най-много анкетирани са тези с висше образование – 78 %, а останалите 22 % са със средно образование.
Най-активно в проучването се включват работещите в „Образованието”. Те са 129 души или 39,3 % от всички анкетирани. След тях се нареждат работници от леката промишленост – 36 лица или 11 % и служители в държавната и общинска администрация, които са 33 лица или 10,1 %.
Във възрастово отношение две групи заемат най-голям дял, които всъщност са хората в активна трудова възраст. Тези от 46 до 55 години имат 31,4 %, а от 36 до 45 години имат 30,8 % представителност. След тях се нареждат работещите в горната граница на трудоспособност от 56 до 65 г., които са 21,6 % от общия брой участници.
Първият от осемте основни въпроса цели проучване на субективното отношение на лицата към заплащането за техния труд. По-скоро неудовлетворени от него са 38,7 %, а по-скоро удовлетворени от получаваното възнаграждение са 35,1 %. Тук наблюдаваме близки проценти на диаметрално противоположни нагласи, като няма изразен водещ отговор.
Що се касае взаимоотношенията с работодателя и/или прекия ръководител 38,7 % от анкетираните ги определят като добри, а 32 % като много добри. Двата отговора сумарно представят една по-скоро положителна оценка на общуването на работещите с техните ръководители.
При взаимоотношенията с колегите процента на определените като много добри достига 40,2 %, а на добрите такива – 35,4 %, т. е. работната атмосфера може да се приеме в най-общ план за добронамерена, без обаче отношенията да са отлични.
На въпроса „Как влияе Вашата работа върху емоционалното Ви състояние?”, най-много участници – 157 или 47,9 % отговарят, че работата им създава напрежение. Недооценени за своя труд се чувстват 24,7 % от анкетираните, а малко след тях се нареждат тези, които са мотивирани и удовлетворени на работното си място – 21 %. По-нисък е процентът на лицата, които се чувстват спокойни в трудовия процес – 20,1 %.
На въпроса за влиянието на работата върху личния живот няма отговор, който да се откроява значително от останалите. Най-много лица – 41,5 % посочват, че работата им влияе негативно на времето им за почивка, а при 39 % – на личното време и домашните задължения. По-нисък процент – 32 % са лицата, на които работата не влияе на личния живот.
Като основни източници на стрес на работното място анкетираните посочват големия обем на възложената работа и кратките срокове – 44,2 %. След тях се нареждат противоречивите изисквания към длъжността с 37,5 %, взаимоотношенията с работодател и/или прекия ръководител с 24,7 % и взаимоотношенията с колегите – 22,6 %. Едва след това, 21 % от анкетираните посочват условията на труд и работната среда като източници на стрес.
В проучването е поставен и въпросът за наличието на негативни прояви на работното място. Повече от 1/3 или 34,1 % от отговорилите посочват, че на работното им място има унижаващо и/или обезценяващо отношение. При 16,8 % от случаите има размяна на обиди и използване на нецензурен език, а при 12,2 % има физически и/или психически тормоз. Най-много лица – 182 или 55,5 % отговарят, че на тяхното работно място няма подобни прояви. Това дава надежда за постигане на нормалност в общуването по време на работа.
Най-категоричният отговор, с най-много събрани гласове е въпросът за това дали лицата се чувстват дискриминирани. От общият брой лица, 277 или 84,5 % не се чувстват дискриминирани. Липсата на дискриминация или усещането за такава може да се смята за добра тенденция в трудовия процес.
От посочените случаи на дискриминация, най-много са по възраст – 22, по образование – 17 и по пол – 16 лица. Няма нито един работещ, който да определи себе си като дискриминиран заради религията или заради сексуалната си ориентация.
Въпреки малката извадка, половия и образователен дисбаланс, анкетното проучване може да послужи за илюстрация на нагласите на българските работещи към полагания от тях труд и отражението на средата в която го правят, за да бъде отправна точка за решаване на проблеми, чрез конкретни мерки и инициативи.
Зареждане ...
