Резултатите от последното преброяване показват, че след 1989 година България се е стопила с близо три милиона души. По-голямата част от тях са млади хора, цели семейства, които разочаровани, че демокрацията не се оказа лелеяната им мечта, че е химера, тръгнаха към други държави от Африка през далечния Изток до Австралия. В интерес на истината обаче това непредвидено, неочаквано номадство, което продължава, не е от сега. Началото му е преди социално-икономическите и политическите промени – през годините на социализма. Един от прощъпулниците, който с риск за живота се осмелил да прекоси граничния ни праг, е университетският преподавател Катерин Катеринов, с когото ни среща журналистът с дългогодишна практика и в Италия
РАЙНО ДОБРЕВ
Името Катерин Катеринов се произнася с уважение и респект не само в Италия, в която през 1963 година емигрирал, но и в много страни по света. С какво е заслужил тази висока чест, с чия помощ е очертан ореола му на учен-езиковед, посветил сили и знания на идеята да изравни популярността на италианския език с тази на английския. Дръзка идея, която, странно, не е на италианец-кореняк, а на никому неизвестен дотогава пришълец от „другия“ свят – от България. Песимистите казвали: „Идея фикс“, а оптимистите го адмирирали с увереността си, че той не би се захванал с нещо в добрия изход, на което не е убеден, а студентите от петте континента, на които преподава, се превърнали в негови апостоли при разпространението и използването на италианския език не само сред научните и деловите среди, а навсякъде където интересът към италианското културно наследство, към развитието и просперитета на днешна Италия е на почтено ниво.
Катерин Катеринов, роден в София, напуснал България не е от родоотстъпните българи, а от стремежа да се гмурне в дебрите на италианския език, чиято песенна мелодичност го обсебила още през студентските му години. Вече като законно признат италиански гражданин, той продължава да преподава не само езика на Данте, на Галилей и Бокачо, а и славянска и българска филология във факултета по литература и философия в университета „Ла сапиенца“ в Рим, руски език и литература в университета в град Перуджа, където живее.
Стъпвайки на италианска земя Катерин започнал ежедневна, не – денонощна работа, в резултат на която се появили публикации, ориентирани в две основни направления: отношението на чуждите езици, в това число и на българския към италианския език, а второто е свързано с италианската граматика, по-специално с глотодидактиката – езиковата дидактика. В продължение на две години той публикувал три от общо шестте тома на своя курс по италиански език. След тези публикации в печата се появили статии, коментари и интервюта, чийто автори определяли професор Катеринов като „езиковед-новатор, езиковед-революционер“. Всъщност става дума за максимално опростена комуникативна концепция, базирана на три хиляди най-употребявани думи. Този компютърно обработен лексически състав е адресиран не само към студентите-чужденци, а към всички, у които се е появило желание да проговорят на италиански език. Написани без претенции за елитарност, учебните текстове отправят учащия се към всички посоки на нормалното ежедневие: магазин, училище, хотел, болница, гара и т.н. Паралелно с тях вървят граматическите обяснения, които са конструирани така, че да дават възможност за самостоятелно откриване на нужните правила.
Когато се срещнах с професор Катерин Катеринов ми направи впечатление крехката му слабовата фигура и високото, прорязано от бръчки чело. Явно не физическа, а умствена енергия е поддържала силите му през годините на изключително напрегнат академичен труд, извън който е ръководител на секцията по дидактика към центъра по приложна лингвистика; по поръчение на министерството на външните работи организира и води курсове по италиански език в страните, с които Италия поддържа Дипломатически връзки, в това число и България; консултант е по методологически и дидактически проблеми на италианския език към Съвета на Европа. Негов е превода от италиански на български език на „Пътен дневник“ на Руджар Бошкович /математик, астроном, дипломат, хуманист, литератор, пътешественик-изследовател/. Роден е през 1711 година в Дубровник. Един от лунните кратери носи неговото име. Дневникът е от годините на Паисиевата „История славянобългарская“, когато на път от Цариград за Полша преминал през България. Катеринов е автор на „Пътеводител на базиликата „Свети Климент“ и гроба на „Свети Кирил“ в Рим.
В списъка на извънпреподавателската дейност на професор Катеринов изброих седемнайсет отговорни задължения. Попитах го кога почива, отговори: „В часовете след полунощ.“
Срещите ми с професор Катерин Катеринов породиха у мен смесени чувства – на удовлетворение и огорчение. Удовлетворение, че имах възможност да се докосна до личност с високо международно научно признание и огорчение, че и той, както много други талантливи българи, е получил признание не в собствената си родина, а извън нейните предели – явление, което, за съжаление, продължава и днес.
От електронната страница на Генералното консулство на България в Милано става ясно, че няколко месеца след поставянето на паметната плоча на поетесата Мара Белчева в Брунате, по инициатива на консулството е поставена плоча и на големия италианист и дългогодишен професор в Университета за чужденци в Перуджа Катерин Катеринов.
От информацията става ясно още, че голямо признание проф. Катеринов е получил и в Словакия.
Университетът “Константин Философ” в гр. Нитра (Словакия) връчва на проф. Катерин Катеринов почетното звание “Доктор хонорис кауза” за неговите заслуги в областта на методиката за преподаване на чужди езици и разпространението на италианския език и култура в световен мащаб, както и разпространението на идеите на Светите братя Кирил и Методий.
Плочата на Катерина Катиринов е дело на скулптора Петко Йорданов. Генералното консулство на България в Милано благодари за щедростта на дарителите.
Зареждане ...
