Градската художествена галерия в Севлиево „Асен и Илия Пейкови“ навърши 15 години. За този период в нея са организирани стотици събития, представящи изкуството във всички негови форми, фондът й се е увеличил значително, а получените дарения са много ценни.
Как първоначално празната сграда се превръща в истински дом на изкуствата, разговаряме с художника Васко Василев, който е директор на галерията от самото й откриване.
– Много или малко са 15 години за една културна институция?
– По принцип, за да се утвърди са малко, а иначе, като време, не са никак малко. Но може да се каже, че художествена галерия „Асен и Илия Пейкови“ за този период се утвърди като една от най-престижните галерии, притегателно място за творци от цялата страна, което е доказателство за това, че нашата работа е пълноценна и ползотворна не само за творците, но и за общността. А за да има желание за творческа изява, означава, че ние си вършим добре работата. От тази гледна точка 15 години не са малко.
– Какво си спомняш от самото начало през 2008 година?
– Ако трябва да бъда честен, това за мен е фактът, че макар и пълна с творби на художници от различни периоди, самата галерия беше като една празна кутия, лишена от духовност, лишена от дух, лишена от наситеност на положителни емоции. Докато в днешно време всеки, който посети галерията, усеща творческа атмосфера, усеща, че тя е място, което наистина носи голям емоционален и интелектуален заряд, и наистина е място, което си струва да се посещава и втори, трети, четвърти и пети път.
– А какви бяха предизвикателствата пред теб, като директор на галерията? Ето, например, съвсем наскоро преживяхме няколко локдауна по време на пандемията от коронавирус.
– Периодът на пандемията беше наистина труден, защото за мен лично културните институти не бяха мястото, които трябва да затворят врати, по простата причина, че наистина бяхме ощетени от тази гледна точка. А и не само те, хората имат нужда от духовност, от посещение на такива места и това на тях им се отрази много зле. Не е важна само материалната страна, важна е и духовната, защото духът е по-голямото нещо, което трябва да се задоволи от гледна точка на човешкото съществуване, защото ние сме разумни същества и търсим красотата навсякъде, особено в места като художествените галерии и музеите.
След като разрешиха отварянето на галериите ние бяхме първата галерия, която организира изложба под формата на вернисаж. Нямаше събиране на хора, но на ден минаваха над 150 човека, които искаха да видят творбите на своите колеги или на тези художници, чиито работи харесват. А имаше и една обща картина, на която всеки рисуваше по нещо, допълваше композицията и оставяше своя отпечатък.
Тази пандемия продължава да се отразява и сега, тя, според мои наблюдения, накара хората да се затворят в себе си, този период на отпускане на човек явно не е толкова кратък, колкото на човек му се иска, но въпреки това самият факт, че общите изложби – „Пролетен салон“, „Есенен салон“, Коледна изложба се превърнаха в национални и продължават да бъдат такива, и че творците от страната искат да се включват в тях показва, че и качеството на работа и предлагане на интелектуалния труд в ГХГ „Асен и Илия Пейкови“ мен много ме радва.
– В предишно наше интервю ми беше казал, че мечтаеш сградата на галерията да се превърне в Дом на изкуствата, не само на изобразителното. Успя ли да я сбъднеш?
– Може да се каже, че успях, защото редом с представянето на утвърдени творци, галерията дава място за изява и на млади творци, които правят първите си стъпки в областта на пластичните изкуства. Второ, галерията е място на което децата от различните школи в България имат поле за изява, мога да посоча националните конкурси „Златна есен, плодовете на есента“, „С очите си видях бедата“, „Рицарят в мен“ и др., които намират място за изява при нас.
Освен да показваме изобразително изкуство, тук организираме и представяния на литературни творби, концертни изяви, театрални постановки, дори и модно ревю, добавям и кино, защото вече имаме мултимедия, която показва филми за Севлиево, за художници като Асен и Илия Пейкови, Владимир Димитров – Майстора и др. Всички тези дейности, свързани с културата като цяло, намериха място под покрива на галерията.
А благодарение на Община Севлиево галерията разшири дейността си с още една сграда, в която можем по-пълно да представим съвременна живопис, графика, скулптура, а да не говорим, че Музеят на образованието в Севлиево и севлиевските села е, поне според отзивите, които имаме, едно от нещата, които рядко могат да се видят в България. Казвам рядко, защото на много места в страната има такива музейни експозиции, свързани с образованието, докато нашата е конкретна, свързана с образованието само на територията на нашата община и това, заедно със съвременната живопис и гостуващите изложби, ни дава голямо поле за разнообразни изяви.
– Галерията, с подкрепата на Община Севлиево, организираше художествени пленери, които заради пандемията прекъснаха. Предвижда ли се те да бъдат възстановени?
– Да, те бяха ограничени по време на пандемията, но до края на тази година предвиждаме провеждането на два живописни пленера, които ще бъдат реализирани на територията на община Севлиево. Пленерът е едно от местата на които човек може да се срещне с еднакво мислещи хора, колеги могат да обменят опит, творчески виждания и търсения и разбира се – подпомагат обогатяването на фонда на галерията.
– През тези 15 години промени ли се вкуса на севлиевци към изобразителното изкуство, класически художници ли харесват или по-ново, по-модерно и абстрактно?
– Аз винаги съм казвал и пак ще го кажа, Севлиево, за моя радост, е много богато на духовност място, където хората наистина се интересуват от изкуство и култура. Севлиевци са винаги отворени към различни провокации и са любопитни да видят и традиционна реалистична живопис и съвременна живопис, с еднакъв интерес разглеждат и пейзажи и абстрактни композиции. Това много ме радва, защото си струва да направиш изложба, заради която ще дойдат хора, чийто интерес е изключително насочен към изкуството. Тук ще спомена една реплика от колега от друг град, когото попитах какво ги привлича да участват в нашите национални изложби, а той ми отговори: „При вас има интерес към изкуството“. Това ме направи много щастлив. Щом има интерес към изкуството, значи севлиевската публика има афинитет и нужда от него, и заслужава да има такива културни институти, като нашата галерия, които да задоволят този интерес.
– С колко единици се увеличи фондът на галерията за тези 15 години?
– В началото започнахме с малко над 1 000 движими културни ценности като фонд. Сега броят им е около 2 500 работи, което означава, че за 15 години близо 1 200 – 1 300 движими културни ценности са постъпили във фонда ни и то наистина качествени работи. А да не говорим, че от преди няколко години се сбъдна още една мечта – галерията да има в представителната си част и иконна сбирка. Запознатите с изкуството знаят, че църковната живопис е едно от първите изкуства. Едни от най-първите български творци са иконописците. За наше щастие имаме, макар и неголяма, иконна сбирка, която радва не само нас, но и всички посетители на галерията.
– С уточнението, че всички творби са ценни, кой експонат има най-голяма стойност за теб?
– Както каза, за мен всички експонати са ценни, но най-голям интерес буди експозицията на патроните на галерията, заедно със скулптурните портрети на Асен Пейков и космическите картини на неговия брат – Илия Пейков. Шахът им също е уникален.
За съжаление нямаме във фонда си творби на големи български класици като Цанко Лавренов, Златю Бояджиев, Майстора, но пък имаме такива творби, които ги няма в останалите галерии – Кою Денчев, Евгений Босяцки, Пенчо Кулеков, Николай Панайотов, Владо Пенев, Коста Петров, Христо Илев и др. Така че нашият фонд за разлика от фондовете на другите галерии е коренно различен, с непознати творби на познати автори. А това го прави уникален по своята същност и наистина, колкото пъти да влезе човек в галерията, открива нещо ново и интересно, и това го кара са се връща отново и отново.
– Фондът ви се обогатява също и от дарения, не веднъж сме писали за тях на страниците на вестника ни.
– Да, това е така. През тези години получихме много сериозни дарения от много стойностни автори. Можем да се похвалим с една изключително богата колекция графики на Пенчо Куклеков, с една богата колекция рисунки на Симеон Спиридонов, с една колекция на Захари Иванов – за жалост непознат севлиевец, който от малък е напуснал града ни, имаме 25 картини на Александър Петров. Това ни дава възможност да ги представим в по-пълна цялост тяхното творчество. И колкото повече творби показваме на един автор, то в една експозиция не могат да бъдат показани целите колекции, но пък имаме възможност да правим изложби от фонда, които представят тези автори в пълната им цялост.
– Идват ли все по-млади хора на откриванията на изложбите, какви са наблюденията ти?
– За моя голяма радост идват млади хора. Има интерес, още повече, че Севлиево е град, в който школите по изобразително изкуство не са никак малко. Това също е една предпоставка изложбите да се посещават от млади хора. Забелязва се, че интересът и любопитството им са все по-големи, нуждата им да посетят една изложба е също голяма, още повече, че когато представяме един автор ние правим всичко възможно да го представим най-добре и да популяризираме творчеството му.
– Запълнен ли е графикът на изложбите до края на годината?
– Ние сме една от малкото галерии, които успяват да реализират вече 15 години, между 20 и 30 изложби годишно. В месеца организираме по две изложби, понякога са три, случвало се е и по четири изложби да имаме, но пък винаги, на всяка една е имало хора. Така че, щом изложбите са толкова и има кой да ги посещава, това е един радостен факт, който ни кара да продължаваме по същия начин напред. Самото желание на творците да излагат в галерията, е един от показателите за изключително високо качество на работа и на представяне на авторите и техните творби.
– Какво си пожелаваш за следващите поне 15 години?
– Много интересен въпрос, защото е хубаво човек да има поглед в бъдещето, да живее в настоящето, да не забравя хубавите неща от миналото. Но за мен бъдещето на една галерия като цяло се определя най-вече от хората. Защото, ако хората нямат нужда от изкуство, ще трябва да се затвори културният институт. За моя голяма радост има много млади хора не само в Севлиево, но и в страната, които имат афинитет към изкуството, което ни кара да бъдем още по-отговорни и още по-добри, справяйки се с предизвикателствата. Аз съм оптимист и казвам, че България я е имало, има я и ще продължава да има, разбира се, културата и изкуството – също.
– Кой беше до теб през тези 15 години? На кого искаш да благодариш?
– Първо искам да благодаря на семейството си, защото то е това, което търпи липсите ми, когато много често съм тук след работно време и когато се налага да работя в събота и неделя. Благодарност отправям и към Община Севлиево в лицето на кмета – д-р Иван Иванов, защото Общината е тази, която подкрепя културните институти и защото винаги е заставала зад гърба ми. Благодаря на колегите, които се отзовават на всяка една инициатива и продължават да бъдат част от творческите изяви на галерията. Радостен е фактът, че има много бивши ученици от школите по изобразително изкуство, които прегърнаха идеята на професията художник и в тяхно лице виждам достойни наследници. Благодаря и на медиите, и на приятелите и познатите, на книжарници и печатници и на всички, които по един или друг начин са свързани с творческата дейност на ГХГ „Асен и Илия Пейкови“.
– Как ще отбележите рождения си ден?
– Започнахме още в понеделник с едновременното откриване на три изложби на талантливи и доказали се във времето автори – Мартина Караиванова, Мариета Конова и Марио Конов. Не сме го правили до сега така – 3 в 1, да не представят обща изложба, а всеки да покаже творчеството си поотделно. А в самия ден – 28 юни, е Ден на отворените врати не само в Галерията, но и в Музея на образованието и Музея на съвременното изкуство, така че всеки е добре дошъл да ни посети, в рамките на работното време, и да разгледа както постоянни експозиции, така и гостуващите изложби.
Зареждане ...
