Симеон Йонков
През тази година честваме 186 г. ( или по точно 183 г. ) от рождението на един от идеолозите на българската свобода Васил Левски. От последните данни, които бяха представени на широката публика, публикувани в сп. „История“, кн. 1/2021, на основата на документи от Османския архив в Истанбул, авторите проф. Пламен Митев и д-р Григор Бойков доказват, че Левски е роден през 1840 г. Но темата ни днес не е за живота и дейността на Апостола, а за делото, което оставя в ръцете на неговите съратници, които по безспорен начин доказват, че българите заслужават своята свобода, което е и най-голямото желание на Дякон Игнатий – свободна България!
Всяко следващо начинание в духа на революционните идеи, които ни оставя Левски, а и неговият учител по революционно дело Георги Стойков Раковски, ще започва с клетва, като тази, която написва Раковски в Привременния закон за народните горски чети, който не е бил никога влизал в действие: „Заклевам са днес пред бога на честния кръст и на святое Благовествование, че ще удържа и изпълня всичките святи обязаности, които ми съобщиха и четоха в закона. Светлото слънце нека бъди свидетел на моята смъртна клетва; а храбрите юнаци с острите си ножове да бъдат мои казнители в моето престъпление.“ ( З. Стоянов. Записки по българските въстания. С. 2013., с. 95 ) След изричането на тези думи, кълнящите се целували кръста и библията, при което свидетелите го поздравявали. Изработеният устав на Българският революционен централен комитет също съдържа клетва, съставена от Левски и като ръководител, първи се подписва. Всички следващи революционни дейци се водят от опита и идеите заложени от Раковски и Левски. И не е чудно, че техните сподвижници продължават освободителното дело и след смъртта им, като променят някои решения, като едно от тях е да бъдат привикани Великите сили и да заставят Русия да ги освободи, като това ще се случи чрез жертвите и опожарените селища, което да предизвика страха у чуждите журналисти.
Създадените от Левски комитети по българските земи били десетки. В писмо до Филип Тотю от 1871 г. пише за нарастващия брой на привържениците на революционната борба, като постоянно отбелязва, че най-изгодното време за революция е зимата, когато по-голямата част от населението е свободна и жътвата е преминала. Друго важно нещо, което споделя с брат Филип, както се обръща към него, е за начина на провеждане на революцията – по места в градовете и селата, на главните пътни артерии и най-накрая, но не на последно място като значение чрез четите в Балкана. Дълго време се смяташе, че Апостола не е симпатизирал на участието на чети в освободителното движение, но като се вгледаме по-внимателно в неговите писма, а и излезлите нови документи през последните две години, се доказа че това не е съвсем така, а според Левски усилията на една бъдеща армия, която трябва да бъде подготвена и да се бие за свободата на родината, трябва да насочи действията си първо от центъра, а впоследствие да се включат чети от Влашко и др. От това писмо са и думите, символ на поколения българи: „Ас сам са обещал на отечеството си жрътва за освобождението му, а не да бъда кой знай какав!“ ( Писмата на Левски 1866-1872. Избрано. С., 2019., с.184-186 ) Тези думи остават верую и на всички организатори по време на епопеята през 1876 г. и много от апостолите загиват за свободата на България!
Както вече отбелязахме Левски се интересувал постоянно как върви работата в комитетите и следял колко са хората по статистика на „пръв“ и „втори позив“. Така по време на Априлското въстание в Първи революционен окръг ? въстаниците в Батошево са около 500, както и тези в Кръвеник, а в Ново село ( дн. Априлци ) са дори повече. Водачи в населените места в Севлиевска околия са Стефан Пешев и Йонко Карагьозов, родом от Севлиево, Филю Радев, кмет на Кръвеник и др., както и местни водачи от останалите села, като не бива да се забравя и четата на Цанко Дюстабанов.
При едно идване на Васил Левски в Ново село през 1872 г. по покана от негови съмишленици да присъства на тяхното съвещание, впоследствие Дякона решава да мине през Кръвеник, където кметът Филю Радев казва: „Където върви главата на змията, там е и опашката й.“ ( Н. П. Ковачев. Миналото на героичен Кръвеник. С., 1972., с.78. ) С това, Дядо Филю искал да каже, че а каквото се заеме лично той, и цялото село ще го последва в постъпките му. Тези негови думи също имат смисъл и на пророчески, тъй като всичко за което се бори Апостола, той ще се опита да го приложи на практика и ще загине със заветите, които оставя Левски след себе си.
Още със съставянето на комитетите в Севлиевско се следва уставопроектът на българската тайна революционна организация. По този начин се създава комитет в град Севлиево, който да организира и координира действията в селата, където се заемат частни революционни комитети. Пак по този уставопроект, се използва тайна поща, която да свързва всички комитети в околията с Търново.
Когато гръмва първата пушка в Копривщица, водачите в Севлиевско, начело със Стефан Пешев се организират и тръгват към Търново и Горна Оряховица да се срещнат със Стефан Стамболов, но на 25 април започват арести, при което Стефан Пешев и Иван Устабашиев се запътили обратно към Севлиево. Мютесарифинът ( управител на санджак ) в Търново изпраща телеграма до каймакамина ( управител на каза ) в Севлиево за арест на Пешев като главен подбудител на населението, при което на 29 април той бил заловен и откаран в Търновския затвор.Оттук започва провалът на незапочналото въстание в Севлиево, а с него и по някои от околните села.
На 1 май на връх Бабан край Кръвеник се събрали част от съзаклятниците. Те, следвайки идеята на Левски за комитетите по равноправие и с вишегласието на Филю Чорбаджи ( Филю Радев Миленов ) обявяват въстанието, като това от което имат нужда въстаниците е при тях, като храна, вода, оръжие, както и ще бъдат „заячени с форто-фикаторни укрепления, колкото вече познаваме“. ( Писмата на Левски…с. 185. ) Някои автори определят общото събрание по обявяване на въстанието като „второ Оборище“,като един от неговите организатори е Дончо Фесчият, който е другар на Васил Левски и др., участвал е в легията на Раковски и Старозагорското въстание през 1875 г., което го прави опитен във военните тактики, и не случайно много войводи привличат хора с офицерски чин ( като такъв може да се счита участвали в легията на Раковски – бел. м. ), затова и го смятат за военния организатор на революцията в Батошево, Кръвеник и Ново село. Като въстанало Ново село се обявява за република – идеалът на Левски, който живее собствен живот, па макар и за кратко, чрез другарят му Дончо Фесчиев ( Андон Йовев Лучев ), загинал край местността Лява Видима на 16 май 1876 г. (ДА-Габрово ф.901, оп. 1, а. е. 22, л.1-3. Дончо Фесчият в Севлиевското въстание. Йонко М. Коркинов. 12.II.1966 г. ) Що се отнася до Филю Радев, на местността „Плочата“ близо до връх „Зелениковец“ на 16 май 1876 г. той е изненадан и след кратко сражение е заловен, но при отказ да бъде откаран далеч от родния край, той решава да легне на земята и да загине геройски, знаейки какво ще му се случи така или иначе и избира да изживее кратката си свобода до родния край, за което е обезглавен, а главата му е изпратена в Севлиево за назидание.
За бойните действия е разказвано достатъчно, има го в книгата на Иван Марангозов „Новоселското въстание“ от 1925 г., както и такива отнасящи се до Първи революционен окръг, включително и Възпоменателен лист по случай 75 год. Кръвенишко-априлско въстание 1876-1951 от Николай Ковачев.
Много пъти е писано за тези девет дни, в които неуморно се бият въстаниците от Кръвеник, Батошево и Ново село, но това което се пропуска е заслугата както вече казахме на Васил Левски и Георги Раковски. Левски в писмата си усеща, че може да не дочака да види свободата на България, но не се отказва от делото.
„Моделът Левски“, който сам налага не е следван докрай от Гюргевските революционери и чрез жертвите и унищоженията, те принуждават Великите сили да се задействат и да погледнат към тази част на Европа, която така копнее за свобода, европейско равенство и то в рамките на собствена национална държава, по възможност в етническите граници на българския народ. „Моделът Левски“ и в наши дни е актуален и се търси от всеки, но малцина го осъзнават и откриват, а той не е еквивалентен на евроатлантически модел, а чисто български.
Заветът, който Апостола оставя и е записан в затвора на 27 януари 1873 г. от другаря на Левски Марин Станчов от Лясковец и е записан в книгата на В. Берон „Археологически и исторически изследвания“, Търново, 1886 г. с. 270 е насочен към бъдещето и е вдъхновение за тези, които ще запалят пламъка на революцията: „Ах Българио, Българио, защо си толкози заспала! Събуди се, събуди се от дълбок сън! Стига вече, 5 века близо!… Сега е време за революция… Никой от вас да се нераспуща, работа вършете, не се плашете!!…
Симеон Йонков – роден и живее в Севлиево. Средното си образование завършва в ПГМЕТ „Ген. Иван Бъчваров“. Завършва висше образование – бакалавър и магистратура във Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“ със специалност История. В момента се занимава с осветляване на историята на село Търхово, от където идва рода на баба му по майчина линия.
Зареждане ...
