Георги Костов-Исторически музей Севлиево
Генерал от пехотата Теодоси Петров Даскалов е роден на 2-ри септември 1888 година в с. Горско Сливово, тогава в рамките на Севлиевска околия. Баща му, Петър Андреев Даскалов, е родом от с. Крамолин, но учителства дълги години в Горско Сливово , където се ражда и първородния му син – бъдещият бележит военен. Майка му, Димитра Бачо-Кирова Даскалова, е четвърто дете от първата жена на даскал Бачо Киро Петров, един от видните дейци на Априлското въстание в Първи революционен окръг, обесен от турските власти на 28-ми май 1876-та година в Търново.
През 1907 година Теодоси Даскалов завършва Военното училище в София, специалност артилерия и му е присвоено първото офицерско звание подпоручик. По-късно служи като артилерийски офицер в Шумен, а по време на Балканските и Първата световна война е командир на батарея и отделение в 5-ти артилерийски полк. През декември 1920-та година е уволнен от армията – заради ограниченията, наложени от Ньойския диктат, но през ноември 1924-та година е върнат на служба и заема редица длъжности, макар и за кратко- главен редактор на военни издания, в Шуменския укрепителен пункт, 4-ти пехотен полк, началник отделение в Щаба на войската, началник-щаб на 4-та дивизия,командир на 5-ти артилерийски полк.
През 1930-та година полковник Даскалов е назначен за преподавател, а по-късно и за инспектор във Военното училище. В периода 1932-1934-та година е военен аташе в Италия, а след завръщането си от Рим става началник-щаб на 3-та армия. През 1935-та година командва 5-та пехотна дивизия, а през 1936-та година генерал-майор Даскалов е назначен за командващ Плевенския гарнизон.
От януари 1938-ма до април 1942-ра година Теодоси Даскалов е министър на войната в четири правителства. Въпреки, че е противник на влизането във войната на страната на оста Рим-Берлин-Токио, след подписването на договора за присъединяване от 1-ви март 1941-ва година, като министър генерал-лейтенант Даскалов издава т.нар. заповед номер 82, по силата на която Германия има право на безмитен внос на оръжие в България. През април 1942-ра година е уволнен от армията от цар Борис III, а като причина за това е посочена слабата му вяра в крайната победа на германската военна машина. С уволнението му е даденонай-високото звание – генерал от пехотата. Смята се, че е най-награждаваният генерал в Царство България, един от малкото военни изобщо, които са получили всички възможни отличия заради своя изключителен професионализъм.
След 9-ти септември е осъден на смърт от т.нар. „народен съд“ , а на 1-ви срещу 2-ри февруари 1945-та година е разстрелян. Като бивш народен представител споделя съдбата му и мъжът на сестра му-Димитър Икономов. В бр.6 от 18-ти февруари 1945-та година на „Народен съд“ са запазени последните думи на генерала пред неговите палачи: „Не за пръв път се намирам лице в лице срещу смъртта. И днес обаче аз съм готов да я срещна така, както това сторих навремето при Лозенград, Чаталджа и Добрич, стига то да е за доброто на страната ни, стига то да се налага за добруването на народа ни.“
Поклон пред паметта на генерал Теодоси Даскалов!
Зареждане ...
