МАЯ ГАНЕВА
От години оставени без надзор коне пакостят на жителите и земеделските производители в балканските села. По този повод, по молба на кметовете на селата Кръвеник и Стоките, бе свикана междуведомствена комисия с представители на институциите, имащи отношение към проблема – Общинският инспекторат, еколог, ветеринарни лекари, полиция, ДЛС „Росица“. Целта – намиране решение на проблема с безстопанствените коне.
„Всяка сутрин денят ми започва с коне, коне, и пак коне. Ние, кметовете и полицейските инспектори, се превърнахме в пастири на безстопанствени коне. Поисках тази среща, за да стигнем до някакво решение, нещо трябва да се направи“. С тези думи кметът на Кръвеник Цветан Власеев откри срещата. „Всеки един жител на Кръвеник, Стоките и Валевци има лично стопанство и когато в него влязат 10 безстопанствени коня и унищожат всичко, хората звънят на кмета или на полицията. Отиваме на място, но само можем да констатираме щетите.
Когато се опитаме да установим собствениците им получаваме заплахи, а ние нямаме никакви права, стават дрязги“, каза още той. По думите му в махалите Табашка и Тронеците има производители, които са взели под наем ливади, от където косят трева, за да изхранват животните си. Когато обаче през тревата мине стадо коне тя не става повече за храна. Хората търпят щети. „Заради дърводобива масово идват дървари от цялата страна, които вечер пускат конете си да ходят свободно из селата. Това положение вече не се търпи“, смята Власеев.
Думите му бяха подкрепени и от колегата му от Стоките – Георги Александров. По думите му в момента действа Наредба за реда и условията за отглеждане на селскостопански животни на територията на община Севлиево, чиито разпоредби били от 70-те години на миналия век и вече не са актуални. Затова още в началото на тази година кметовете от балканския район направили предложение за промени в наредбата. „Днес в селата няма пъдари. Затова поискахме наредбата да бъде променена, като за такива безстопанствени животни бъдат назначени хора, които да ги хващат и отвеждат в заградено пространство, където конете да бъдат задържани. Ако в едномесечен срок не отиде никой да ги потърси – те да бъдат обявени за публична продан, на търг. Ако пък ги потърси – да се състави солиден акт на собственика им“, разясни той. Отговорът на Община Севлиево обаче бил, че предложението е незаконосъобразно. По думите на кметът на Стоките полицията, ветеринарните лекари и инспекторатът често съставят актове, които обаче падат в съда, защото не може да се докаже собствеността на конете, тъй като животните не са чипирани. Актовете оставали неплатени, защото собствениците им нямали нищо на свое име.
Конете плъзват из селата още със започването на дърводобива през пролетта. През деня дървосекачите ги използват за работа – сваляне на дърва от планината или пренос на продукция. Те обаче не се грижат за тях, а вечер ги пускат да се движат свободно из района. Така те тъпчат ниви, ливади и градини, късат електронните пастири и предизвикват недоволството на местните жители. Табуните препускат свободно из селата, често движейки се пътната мрежа, където биха станали причина за ПТП.
„Само тази година имам унищожени 50 дка ливади, което ще ми струва 4000 лв. Всяка година бъркам в джоба си, за да храня конете на дървосекачите“, оплака се местен жител, занимаващ се с животновъдство. „Подавала съм сигнали дори и на 112. Но ефект – никакъв“, оплака се и животновъд от Кръвеник и допълни: „Когато дойдат дървосекачите кражбите се увеличават. На всичките ни коне окрадоха юларите и синджирите. Страхуваме се да не отровят животните ни. Страх ни е и от саморазправа“.
„Проблемите трябва да бъдат решени на по-високо – законодателно ниво. Това, което ние можем да направим е да се срещнем със собствениците на дърводобивните фирми и да им обясним, че когато наемат дървари с коне, то следва да си регистрират пасище, което да заградят с електропастир, а не животните да се скитат безразборно. Тяхна да бъде отговорността“, предложи ветеринарният лекар д-р Красимира Стефанова, като подчерта, че ще се ангажира лично, за да им разясни как това може да се случи. „Собствениците на горите казват, че не са задължени да се грижат за конете на дървосекачите, а и няма закон, който да ги задължи да го направят“, каза мл. полицейски инспектор Евгени Тодоров.
Д-р Стефанова припомни чл. 133 от Закона за ветиринаромедицинската дейност, според който кметовете и кметските наместници трябва да предприемат мерки за недопускане на свободно движение на животни по улиците на населените места. Законът обаче не уточнява какви да бъдат конкретните мерки. Тук думата взе представителят на ДЛС „Лъгът“ Юлиян Костадинов, който бе на мнение, че трябва да има контрол и предложи: „Когато се види кон да се изиска документ за собственост, ако няма – конете заминават за екарисаж. Само така може да се сложи ред. Нека конете без чип да се евтанизират, защото на човек, докато не му вземеш, да го заболи, няма да се научи на ред. Тогава ще регистрират доброволно конете си и ще се сложи ред“.
В края членовете на междуведомствената комисия, водени от кметовете Александров и Власеев, тръгнаха по следите на безстопанствените коне. Намериха ги в кръвенишката махала Табашка. Десетте коня бяха прегазили ливадата на местен животновъд и бяха открити на няколко километра – пак в негов имот. При проверката, извършена от д-р Стефанова и д-р Стоицов се оказа, че конете не са чипирани. И понеже животните бяха намерени в чужд имот се оказа, че проблемът остава за собственика на земята.
В крайна сметка в предложението на кметовете за създаване на ограждение за затваряне на такива коне е резонно. Добрата практика показва, че решение може да има. Доказа го предбалканската Община Георги Дамяново, където има такова помещение, в което прибират пуснатите свободно коне, а стопаните им плащат по 50 лева такса на ден за ареста на животните си.
Зареждане ...
