Сън наяве и арт-терапия в Градската галерия

Световно известният Николай Панайотов със “Сомнамбулизъм” в Севлиево

МАЯ ГАНЕВА

„Една приятна динамика ни помага да забравим за логиката и да се подготвим за един безкраен притчов свят на превъплъщавания, приплъзвания и догадки. Разбира се, нищо не се поднася категорично, наше право е да интерпретираме, както на нас ни се иска, тези легенди, които, веднъж материализирани, се изтръгват и поемат към нови предели. Рисунъкът и той е ту стегнат, ту свободен до трептене.

езтегловността на линии и обеми се разтваря в един лек сомнамбулизъм“. Това пише за творчеството на Николай Панайотов известният френски писател Ален Боске през 1991 г., впечатлен от първата изложба на художника в Париж.

Днес изложбата, наречена „Сомнамбулизъм“, имат привилегията да я видят и ценителите на съвременното изобразително изкуство в Севлиево. Неин домакин е градската художествена галерия „Асен и Илия Пейкови“, където във вторник вечер изложбата бе открита при голям интерес от страна на културната общественост. „Много съм щастлив, че след тригодишни перипетии самостоятелната изложба на известния художник и севлиевец Николай Панайотов става факт“, каза на откриването директорът на Галерията Васко Василев и даде думата на близкия приятел на художника – Филип Зидаров, да открие изложбата.

„Творческата съдба на Николай Панайотов в последните години се сложи по такъв начин, че за него вече почти невъзможно е да се говори без три неща: Вагнер, замазани църковни фасади и разследване на „тъмното“ му минало в журналистически филм. Когато той стъпи на тепиха на изкуството, започна с нещо впечатляващо тук, в Севлиево – прекрасните мозайки в Дома на културата. Но вместо да се занимава с монументализъм, благодарение на съдбата, той се превърна в, както аз го наричам, чист живописец. Причината Панайотов да бъде и при нас и в света е една изложба, която замина най-неочаквано за всички нас, в края на 80-те години, и той се превърна в част от съвременното мислене в живописта. Рисувайки Николай Панайотов общува със себе си. Рисува за себе си и го прави непрекъснато, защото използва таланта си като терапия. Творчеството на Панайотов е сюрреалистично, продукт на съня, на представата за това, което не можем да си обясним. От друга страна, като начин на действие, той е свързан с поп арта, с всичко онова, което ни заобикаля, а техниката му е най-близка до стрийт арта, до графитите по стените. Затова той едновременно проявява пиетет към зараждането на съвременното изкуство и към модерната епоха като цяло. Всъщност онова, което Панайотов прави, е да сънува наяве. Той наяве превръща своите сънища в образи. И точно тази тънка граница, която може да се премине от артиста, това прави нещата изкуство. И това прави целия този диапазон от като че ли напълно реалното, напълно познатото до напълно абстрактното в неговите картини. Надявам се той да продължи да сънува наяве и да ни вкарва в своите сънища“, каза Зидаров.

„Аз съм обречен от нещо, от което не мога да избягам. По ми е интересно онова сънуване вътре в мен, което аз не мога да контролирам, от това, което става временно, ефимерно, навън. И затова, моля да ме извините за тази арттерапия, която виси по стените. Всъщност може да е моя арттерапия, но за тези, които гледат, е отворен въпросителен прозорец към техните разбирания за нещо, което те също имат като сън или сомнамбулизъм“, каза и Николай Панайотов, развълнуван, че отново е в „любимото Севлиево“.