Село Ловнидол се намира на около 20.8 km север-северозападно от центъра на град Габрово, 14 km изток-югоизточно от град Севлиево и 19 km западно от град Дряново. Разположено е в средната част на Предбалкана, южно от Севлиевските височини. Климатът е умереноконтинентален, почвите в землището са преобладаващо еродирани светлосиви.Надморската височина в центъра на селото при сградата на кметството е около 413 m, на север и североизток нараства до около 480 – 490 m, а на югоизток намалява до около 390 m. Плитък зашумен дол минава през селото и центъра му в направление северозапад – югоизток, а няколко по-дълбоки дола има на север от него откъм село Идилево, както и на изток.
Селото има пътна връзка с минаващия близо на юг от него третокласен републикански път III-4041, водещ на запад до Севлиево, а на изток през селата Янтра, Скалско и Геша – до Дряново.
В землището на Ловнидол има два микроязовира…..В района на Ловнидол в местността „Дончова кория“ има тракийска надгробна могила от ранножелязната епоха. Сведения за Ловнидол под името Ломиндол, Лоиндол и Ломендол има в османотурски документи от 1430 г., 1618 г. и 1638 г.В списъка на населените места по преброяването на 1 януари 1881 г. селото е записано с името „Ловни-Дол“ по преброяването на 1 декември 1934 г. – „Ловни-дол (Чифлик)“, към 15 януари 1960 г. – „Ловни дол (Чифлик) и към 1 ноември 1973 г. – „Ловнидол“
Османски период
Името на селото присъства в османотурски данъчни регистри от първата половина на 16 век до към средата на 17 век като дервентджийско село, принадлежащо към дервентджийската система на Османската империя за охраняване на проходите и опасните участъци от важните пътища. Сигурността на близкия Шипченски проход е наложила още през 15 век да бъдат дадени специални права на раята от съседното Габрово. Проходът е важна съобщителна артерия от Никопол, главния град на санджака, към Търново и на юг от Балкана, а също така и в посока към Ловеч и София. Тези две важни направления определят и селищата, които да се натоварят с дервентджийски функции през целия период от 16 до началото на 19 век. Срещу задълженията си по охрана и поддържане на участъци от пътищата, дервентджиите ползват от началото на 16 век известни данъчни облекчения – които обаче намаляват към края на века и през следващия век, а и хората търпят притеснения при преминаването по пътищата на османски големци. Според предания, конфликт при такова преминаване става причина село Ловнидол да бъде опожарено от османците и населението да го напусне и да се разпръсне, като по-късно поставя началото на ново селище. Споменът за дервентджиите от Ловнидол се запазва в името на местността Харбалии, разположена там, където са живели те и е било старото село. Наричани са „харбалии“ по въоръжението им – късото дебело копие, известно с името „харба“.
Голяма част от напусналото население се премества на запад и се заселва около чифлика на бей-аянин, от двете страни на обрасъл с гори дол. Първоначално новото селище получава наименованието Чифлик, а по-късното си име Ловни дол вероятно дължи на дола, по протежение на който е разположено. С името Ловни дол селото е записано в летописните книги на Батошевския манастир (1839 г.) и на местната църква.
През 15 и 16 век в селото се практикува соколарството. Най-ранният документ, който свидетелства за това, е регистър от 1477 г. за соколарите (доганджиите) от Румелия, в който за наличните къщи със соколари е записано: „Село Ломни дол (днес Ловнидол), спадащо към Търнова: къщи неверници.Село Ловнидол се намира на около 15 km север-северозападно от центъра на град Габрово, 12 km изток-югоизточно от град Севлиево и 19 km западно от град Дряново. Разположено е в средната част на Предбалкана, южно от Севлиевските височини. Климатът е умереноконтинентален, почвите в землището са преобладаващо еродирани светлосиви.Надморската височина в центъра на селото при сградата на кметството е около 413 m, на север и североизток нараства до около 480 – 490 m, а на югоизток намалява до около 390 m. Плитък зашумен дол минава през селото и центъра му в направление северозапад – югоизток, а няколко по-дълбоки дола има на север от него откъм село Идилево, както и на изток.
Селото има пътна връзка с минаващия близо на юг от него третокласен републикански път III-4041, водещ на запад до Севлиево, а на изток през селата Янтра, Скалско и Геша – до Дряново.
В землището на Ловнидол има два микроязовира…..В района на Ловнидол в местността „Дончова кория“ има тракийска надгробна могила от ранножелязната епоха. Сведения за Ловнидол под името Ломиндол, Лоиндол и Ломендол има в османотурски документи от 1430 г., 1618 г. и 1638 г.В списъка на населените места по преброяването на 1 януари 1881 г. селото е записано с името „Ловни-Дол“ по преброяването на 1 декември 1934 г. – „Ловни-дол (Чифлик)“, към 15 януари 1960 г. – „Ловни дол (Чифлик) и към 1 ноември 1973 г. – „Ловнидол“
През 15 и 16 век в селото се практикува соколарството. Най-ранният документ, който свидетелства за това, е регистър от 1477 г. за соколарите (доганджиите) от Румелия, в който за наличните къщи със соколари е записано: „Село Ломни дол (днес Ловнидол), спадащо към Търнова: къщи неверници..
Църква
Първата църква в Ловнидол, за която има точни данни, е построена през 1839 г. Според преданието, старата църква е построена на мястото на някой си дядо Костадин. Сградата е ниска, вкопана в земята, но доста обширна по размери, с дебели каменни зидове и малки решетъчни прозорци. Колони разделят вътрешното пространство на два кораба. Църквата има два входа – южен и западен, като през западния се влиза чрез няколко стъпала. Отвън църквата е боядисана с черна боя, а вътре цялата е изографисана. Иконите ? са с дата 1840 г. При църквата е имало килийно училище. Учителствали са монах Зотик от Преображенския манастир, член на Велчовата завера от Търново, и отец Матей Миткалото. Старата църква е съборена през 1938 г. – понеже сградата е вече опасна, и на нейно място през същата година е построена нова църква. получила името „Св. св. Константин и Елена“. Всички икони са нарисувани от иконописеца – руснак от грузински произход, Арчил Кикодзе. Поставен е иконостасът от старата църква. През 1961 г. килийното училище е реставрирано, за да се организира музей от местно значение.
Училище
След откритото през – вероятно, 1825 г. килийно училище, в Ловнидол се открива през 1862 г. светско начално училище. Помещава се в специално построена за целта през същата година паянтова сграда. Нова училищна сграда е построена през 1909 г. В началото сградата е използвана само за начално училище. Прогимназията е открита през 1915/1916 учебна година с I прогимназиален клас. През 1916/1917 и 1917/1918 учебни години се откриват съответно II и III прогимназиални класове, с което прогимназията става пълна – от три класа, като училището се превръща в пълно основно училище – Народно основно училище „Кирил и Методий“. С увеличаването на курса в основните училища в България от 7 на 8 години, от 15 септември 1960 г. в училището се открива и VIII клас. От същата дата се открива и общежитие към училището със 7 ученика. Със закриването на началното училище в село Търхово, училището в Ловнидол приема да се учат и учениците от Търхово, а в прогимназиалния курс идват да се учат ученици и от съседното село Янтра и – частично, от селата Идилево и Кози рог. С течение на годините миграцията към градовете нараства и в Ловнидол намаляват значително населението и броят на учениците. Общинският съвет – Севлиево предлага и Министерството на образованието и науката закрива училището, считано от 1 август 1997 г.
Зареждане ...
