В София няма място, където Мара Белчева да е почетена, затова решихме, че можем да направим нещо за нея, каза пред БТА Атанас Капралов, директор на Националния литературен музей (НЛМ). Постоянната експозиция с вещи на голямата любов на Пенчо Славейков бе представена за първи път на 14 февруари в къща музей „Петко и Пенчо Славейкови“ в София.
Лични вещи, преводи, ценни ръкописи и писма на Мара Белчева са част от изложбата. Може да бъдат видени и нейни портрети, ръкописи, картички, които са си разменяли с Пенчо Славейков. В изложбата присъства и портрет, дело на Харалампи Тачев. „Пенчо Славейков е харесвал библиофилски издания и е мечтаел „Сън за щастие“ да излезе като такова. Но по някакви причини това не се случва. Към всички лирически миниатюри в „Сън за щастие“ има по една рисунка на Харалампи Тачев, която е смислово свързана със самата лирическа миниатюра“, разказват от екипа на музея.
Лампата и свещникът, показани в изложбата, са купувани от Мара Белчева от Италия. „Представени са вещи, които са били любими и на двамата и пренасяни при скитането им от Швейцария през цяла Италия. На практика тези вещи са били винаги с тях“, отбелязват от НЛМ. „Тези неща се показват за първи път“, каза Капралов.
„Идеята ни беше, че е съвсем естествено Мара Белчева да има свое място в музея на Петко и Пенчо Славейкови и затова организирахме този кът“, разказват от екипа на музея. В другите зали също има нейни вещи – библиотечен шкаф, столове, маса. Атанас Капралов припомни, че Мара Белчева е родена в Севлиево, но по-голямата част от живота й минава в София. Затова решават да й отделят специален кът в музея на Славейкови.
Капралов припомни, че от 1903 до 1912 година Мара Белчева има много силна връзка с Пенчо Славейков. „Това е една голяма любов. Една от най-големите любови в нашата литературна история. Много силна, много истинска. Тя самата казва даже, че един ден любов между двамата се равнява на цяла година. Голямо разбирателство е имало между тях. А Пенчо Славейков не е бил лесен човек“, разказва той.
Директорът на НЛМ обясни още, че Мара Белчева до последно се грижи за Пенчо Славейков. През 1911 година министърът на просвещението Стефан Бобчев го уволнява като директор на Народната библиотека. Двамата имали конфликт и министърът решава да го унизи, като го прави уредник на училищната библиотека в Министерството на просвещението. Самият Славейков се чувства безкрайно обиден и огорчен. Решава да напусне страната. „Заминава за Цюрих, неговата голяма любов Мара също тръгва с него. Той няма средства, за да се издържа, и тя си продава дори къщата в София. Оттам заминават за Рим, после стигат в Брунате, където той се разболява тежко и умира на 28 май 1912 година. Тя до последно е с него и вика лекаря, който идва и констатира смъртта. Даже се договаря с един художник, който прави посмъртни рисунки и тя му плаща цели 200 лири“, казва Атанас Капралов.
Пенчо Славейков е погребан там, а през 1921 година неговите тленни останки са пренесени в България. А до края на живота си Мара се грижи за поддържането на неговата памет. През 1923 г. излиза и негово издание. Всичко, което се прави за Славейков, е с нейно дейно участие. „Тя е една изключително дейна и отдадена жена, която посвещава остатъка от дните си до 1937 г. на това да отдаде дължимото на този голям български поет“, разказва още директорът на НЛМ. „Това е една голяма любов в българската литература, която заслужава уважение“, допълни той и уточни, че не е случайно, че изложбата се представя точно в деня на любовта.
В експозицията може да бъде видян шал на Мара Белчева, купен от испанска изложба. Показана е първата й стихосбирка – „На прага стъпки“, която излиза през 1918 г. „Тук се пазят 128 оригинални картички, защото Мара Белчева и Пенчо Славейков непрекъснато са в кореспонденция“. Те са изписани и от едната, и от другата страна, разказват от екипа на музея.
Капралов уточнява, че в началото на миналия век не е било прието двама души – мъж и жена, да са заедно без брак. Тогавашните нрави са гледали с недобро око на такава връзка. Тяхната дълга кореспонденция е плод на обществените порядки. Самият Пенчо Славейков й пише: „Аз не се женя за теб, защото нашият брак е брак на душите“. След смъртта на Пенчо Славейков Мара Белчева подарява „Тъй рече Заратустра“ на свои близки и в самото посвещение пише: „От Пенча и Мара“, което е доказателство за това, че тя все още живее с него по някакъв начин, казват от музея. Книгата също е част от експозицията.
Зареждане ...
