Откровено за професионалното образование и имиджа на ПГ”Марин Попов”. Така нарекохме разговора с учители и ученици от ПГ”Марин Попов” – Севлиево. Той не беше предвиден, посещението ми в училището беше по друг повод – съдбата на единствения Музей на селското стопанство в Северна България, който тъне в разруха, но не и в забрава, защото за спасяването му более днес цялото училище – учители и ученици. “Елате, вижте и напишете какво сме направили за спасяването му и дано и други помогнат за неговото възстановяване”, беше призивът на учениците от клуб “Млад журналист”, с които вестник “Росица” работи от 2022 г.
Една от първите публикации на младите журналисти беше на ученичката Румяна Веселинова “Без етикети! Ние сме ученици от ПГ”Марин Попов” и се гордеем с това”.
Същността на това послание разбрах от откровения разговор с учениците от 11 б клас и техните учители Красимира Данаилова – старши учител по английски език и класен ръководител, Марияна Цонева – старши учител по български език и литература и Марина Димитрова – учител по История и цивилизации, Философия, преди посещението ми в музея, което показва, че проблемът с поставянето на етикет не е преодолян.
-Кой поставя етикетите и на какво основание?
Марина Димитрова: Не знам кой, кога е поставил етикет на нашето училище, че качеството на образование е по-ниско, че тук идват не най-добрите учители и ученици, но той не отговаря на истината, въпреки това е насаден в обществото. И това се вижда от мнението на родителите, когато трябва да се вземе решение къде да продължат образованието си техните деца след 7 клас. Те дори не се интересуват какви знания и умения ще получат децата им, а от имиджа на училището. Аз смятам, че трябва да се промени мнението на самото общество към професионалните училища и тогава сигурно по друг начин ще се гледа на тях. Някой казал нещо и те вярват, но не правят никакво усилие да се уверят сами кое е вярно и кое – не.
Ние не веднъж сме организирали отворени врати за родители на деца, на които им предстои да вземат решение къде да продължат образованието си. Да дойдат, да видят, да попитат къде и как работим, за да вземат правилното решение. Но нито един човек досега не се е възползвал от възможността да разбере какво се случва в гимназията.
За голяма част от севлиевската общественост има професионална гимназия с добро име и друга – с лошо. Не знам кой, кога е сложил лошия имидж на нашата гимназия, но аз съм от 4 години преподавател тук и се убедих, че той е незаслужен. Нещата не са такива, каквито се представят в обществото. Хората не познават училището, не познават дейностите, не познават учителите, но и не искат да го узнаят.
Децата искат да учат в това училище, но в повечето случаи родителите вземат крайното решение, затова те не идват да учат тук.
Красимира Данаилова: Всеки, който е дошъл тук, е създал положително мнение за училището, но те не ни допускат до себе си, не идват при нас, за да се убедят сами..
– Кой друг може да създаде добрия имидж на професионалното образование и в частност на вашето училище?
Красимира Данаилова: Бизнесът и учениците, които се обучават в дуална форма на обучение. Те са нашето лице пред бизнеса. До момента те са показали качества на добри и сериозни хора. Във фирмата, в която работят, наистина са създали добро впечатление. Само положителни отзиви има за тях от нейното ръководство.
За съжаление тези отзиви не достигат до повечето хора. Ние се опитваме в медиите, чрез социалните мрежи да информираме. Но, за да има ефект тази информация и да достига до повечето хора, тя трябва да идва и от фирмите. Те трябва да представят какви възможности за професионално развитие предлагат на младите хора.
– Защо решихте да продължите образованието си в ПГ”Марин Попов”? Какво беше мнението на вашите родители?
Габриел Николов: Аз учех в друго училище, но се преместих тук и ми харесва. Както всички останали родители и моите бяха против, заради хорското мнение. Но когато започнах да уча и им обясних какво учим, какви са отношенията между учителите и учениците, те разбраха, че нещата са различни от хорските приказки. Трябва да се покаже реалността в училището, но по какъв начин точно не мога да кажа.
Правдомир Тотев: Аз сам реших да уча в ПГ ”Марин Попов”, защото батковците ми учеха тук и имаха добро мнение да училището. Реших да пробвам и ми харесва.
Данаил Пенев: Аз съм много доволен от училището, от учителите, от ръководството. Всичко е много добре, много спокойно. Когато завърших 7-ми клас моят баща ми каза:” Отиди да учиш в “Марин Попов”, ако не ти хареса, най-лесно е да те преместим в друго училище. ” Аз се съгласих. Дойдох и видях, че не е така, както всички говорят. И все още съм ученик тук и съм много доволен от всичко.
– Какво означава за един ученик да е доволен от учителите? Пишат петици и шестици или …?
Данаил Пенев: Харесва ми това, че мога да разговарям спокойно с учителите. Те се държат нормално. Гледат на мен и на останалите ученици, като равни на тях. Не ни показват назидателно колко повече знаят от нас.
Александър Димитров: Избрах това училище, защото брат ми учеше преди мен. Аз започнах, когато той завършваше. Но лятото, преди учебната година, всички ме питаха защо него съм избрал. Когато казвах, че тук има добри условия, че има стипендии, те ми казваха, че не е вярно, че това е лъжа, че така се говори само да привличат ученици. Но това не е вярно.
-Какво трябва да се направи, за да се убедят родителите, че професионалното образование дава добър старт за професионална кариера?
Румен Мартинов: Няма как да стане това, при положение, че родителите са млади и не са свикнали да работят истински, за да изкарват пари за семействата си. Тези от тях, които искат да възпитат децата си с труд, да им покажат, че този е начина за изкарване на пари, са изпратили децата си в нашето училище. Другите деца учат в училища, където няма да ги накарат да упражняват физическа дейност. Фирмите полагат доста усилия да привличат хора, да им показват как да работят и нашата учебна практика доказва това. Ние ходим в една фирма, където ни обучават. Ако на нас нещо ни е интересно, примерно как се монтира една седалка на тоалетна, където 6 или 7 детайла се свързват и ние попитаме как става това, никой няма да ни откаже да обясни и покаже.. Но това става, ако имаме желание, ако има нужда и ако ходим сериозно на работа. Тогава и фирмата се отплаща със заплата, дават ни се купони, отделя се време за обучение. Има колеги, с които може да си говориш. Но, за да избереш това училище, зависи от дома, от който излизаш, от това как са те възпитали твоите родители. От това дали те са убедени, че ти вече трябва да работиш, защото си на години, в които е обидно да искаш пари за ежедневни нужди, или са склонни да ти дават пари, докато не отидеш да учиш някъде. Не знам дали и там няма пак да дават пари. Затова може би повечето професионални гимназии са в такова състояние и с такъв имидж….
Марина Димитрова: Защо смятам, че нашето училище е специално? Заради връзката, която учителите изграждат с учениците. Имаме много специална връзка с тези деца. Аз мога да разговарям с тях на абсолютно всякакви теми. Аз не съм Госпожата по история, те не са учениците Х. Ние сме Марина, Румен, Габриел и т.н и разговаряме по различни проблеми в часовете, независимо дали са на историческа, философска тема, или гражданско образование. Ние водим дебати и много често забелязвам, че когато излезем извън рамката на стандартния час, те научават това, което трябва да научат. Те имат доверие в нас и нещата просто се получават. Аз вече съм разбрала, че добрият учител за мен е този, който никога не забравя, че за да върви по пътя към училището, много дълго време го е вървял като ученик. Наистина не трябва да се забравя това нещо. И всеки един учител трябва да помни какво е искал от своите учители, за да бъде успешен ученик. Защото децата се учат от хора, които харесват, затова влизат и в техните часове. Аз съм била такава и Вие сте била такава….Нищо не се е променило, въпросът е, че ние трябва да разчупим самите себе си, защото днешните деца са различни. Те имат мнение и свободно го изразяват. Ние трябва да им позволим да го правят. И когато излязат от училище да бъдат завършени личности, за да успяват в живота.
– Каква е ролята на обществото, за да има положителна промяна към професионалното образование, към вашето училище?
Красимира Данаилова: Институциите и бизнесът трябва да бъдат по-близо до нас. Да имаме по-често връзка с тях, за да може тези неща да се случат и да продължат във времето. Има какво да се желае от институциите като отношение и съдействие. Другият фактор е ролята на родителите. Аз познавам родителите не само на учениците от моя клас, но и от другите класове. Ние имаме голяма подкрепа от тях за това, което правим. И техните деца, които са доста време с нас, ни се доверяват и заедно го правим. Мнението за нашето училище ще са промени само, ако тези, които не вярват в него дойдат при нас и се убедят сами. Ние правим много неща и ги показваме, но те като че ли не достигат до обществото.
Румен Мартинов: За да твърдиш едно нещо, трябва да си го видял, да си го почувствал. Но има една граница, която тези хора не желаят да преминат, за да дойдат при нас и да видят, защото ги е страх да си признаят, че това, което твърдят не е вярно.
Данаил Пенев: Много мои приятели ми казват: “Вие в селското нищо не учите, нищо не правите”. Но тези хора никога не са идвали тук, дори не знаят къде е училището. И ми обясняват на мен, където аз уча, и виждам как училището върви напред, и с всеки ден се опитваме да подобряваме всичко, което се случва в него.
Маргрет Минкова: Много е гадно, когато мои приятели ме попитат къде уча и аз им отговарям в ПГ “Марин Попов”, а те предизвикателно ми отговарят : ”Кое беше това училище?”. Те дори не знаят името на училището.
Красимира Данаилова: Братът на Маргрет също учи в нашето училище. Какво по-голямо доверие от това, да запишеш и двете, или и трите си деца в това училище?!
За нас е много важно да помогнем, с каквото можем. Унизително е децата и родителите им да се срамуват да кажат къде учат, не защото има проблем, а защото някой ни е лепнал етикет…
– Какво ви липсва в този град?
Данаил Пенев: Искам площадка за големи деца. В града е пълно с детски площадки, но има табели, че са за деца до 12-годишна възраст. И аз искам да отида там, но в момента в който отида се появява някой, който казва:”Ти си много голям, това място не е за теб, махни се!” Аз няма какво да кажа, защото има табелка и просто трябва да си тръгна. Няма такова място в Севлиево където да се събираме ние, по-големите деца и ученици.
Румен Мартинов: Искаме МОЛ. Нашата компания отиваме в Габрово, защото в подземието на МОЛ-а има билярд, боулинг…Тук няма какво да правим. За детските площадки сме големи, а за дискотеките – малки. Необходимо е да ни придружават възрастни, за да ни пуснат в дискотека.
В Габрово има уличен фитнес. И тук има, но са до детските площадки и пак се получава конфликт на интереси. Направиха в жилищните квартали беседки. В Южния мисля, че са пет, но там положението не е по-добро, защото блокът е огромен, там живеят 100 човека. Там се събират родителите, децата са на площадката и ние пак оставаме на нищото.
Зареждане ...
