РУЖА ЛЮБЕНОВА
Двайсет и девет годишният Миленко Стойчев от Габрово победи 163-ма конкуренти от осем държави и стана шампион по улов на лаврак в Италия. Това състезание е равносилно на купа Уимбълдън или европейски футболен шампионат, допълниха запознати с тънкостите на риболова.
„Състезанието се проведе в началото на май, разказа пред в. „Росица” Миленко Стойчев. То е едно от на-големите в Европа по риболов на лаврак. Ловихме рибите от каяк в лагуните при италианския град Орбетело, Тоскана. Състезавахме се два дни по 7 часа!”
Тук не става дума за килограми риби, а за линеен сбор от дължини, обясни шампионът. Първия ден лагуните не били особено щедри към Миленко и той завършил 13-ти в класирането. За 7-те състезателни часа той изминал около 20 километра по вода. Хванал изискващите се по регламент пет риби (за класиране се броят 5 най-добри лаврака с различни размери).
Втория ден обаче габровецът доказал класата си. „Още в началото хванах първата риба за деня – на повърхностна примамка. Час след това край мен имаше немалко каяци, но въпреки това се разписах с втори улов…
Пресата край мен вече беше сериозна и започнах да ловя в зони, където нямаше хора. Около 10,15 часа имах и трета риба отново на повърхностна примамка. След това настъпиха повече от 2 часа, в които нищо не се случваше… Равна вода, без проследяване от лаврак. Дори нахалните ципури не проявяваха интерес към примамките.
Около 13 часа имаше малко екшън – след празни удари и няколко проследявания от лавраци записах 4-ти улов… Времето вече напредваше сериозно.
Вече бяха изминали повече от 14 часа, през които не бях близвал вода и вкусвал храна. Поех дълбоко въздух и въпреки сериозното физическо изтощение се концентрирах и продължих да облавям нови и нови места. 20 минути преди края на състезанието закачих най-голямата си риба за двата дни! Знаех колко важна ми е тя и въпреки старанието и концентрацията познайте – откачи се на метри от каяка! В следващите 10 минути не си намирах място в каяка и правих страшни глупости – проследиха ме два лаврака, но без удари. Явно не успявах да ги провокирам качествено, затова се опитах да се успокоя.
Започнах да ловя правилно и само 3 минути преди края записах изключително важната пета риба за този ден! Обхватът зле, нет-а зле, снимаш и трепериш направо дали ще се изпрати. Изпратих снимката успешно на съдийския състав и зачаках трескаво техния отговор-валидация. След като ми потвърдиха улова имах чувството, че един тон тежест падна от мен! Чувствах, че наистина съм постигнал целта си – да хвана поне минималния брой риби за класиране.
Но минути по-късно, на излизане, говорих с някои от изявените местни риболовци и след като ми споделиха, че те са с ПОД 5 риби, аз осъзнах вече каква съм я свършил и че имам наистина реални шансове за челни позиции. Ръцете ми трепереха, главата ми изтръпна! Може би бях най-щастливия човек в този момент!”
Не по-малки били емоциите на Миленко и по време на награждаването. „Първо обявиха класиралия се на трето място. Останахме аз и миналогодишния победител. Следваше момента за вдигане на ръката на шампиона… И тогава започваш да си мислиш: Каква е вероятността?
От там, до обявяването на шампиона на турнира, бях като в сън! В един момент просто видях снимката си на екрана и усетих как ръката ми се вдигаше нагоре и за части от секундата вече очите ми бяха пълни със сълзи от щастие! Бях залят от брутална емоционална вълна! Реакцията на тълпата също беше уникална! Просто не успявам да събера в думи толкова огромни емоции! ??
Разликата между мен и второто място бяха цели 36 точки! Но това, приятели, не е победа само за мен. Това е победа и за българския риболов! Едно запомнящо се дебютно участие, увековечено с шампионска титла за България! 4
И допълни: „Догодина ще се върна в Италия, за да защитя трофея!”
Зареждане ...
