Под венец, изплетен от 77 билки и половина, преминаха севлиевци на Еньовден. Той бе изработен от екипа на Историческия музей, който традиционно посреща гости на този ден. Тази година, на 24 юни, заедно с малчуганите от сборните групи на детска градина „Радост“, празникът бе посрещнат със събитие на открито пред Хаджистояновото училище. На него не само малчуганите, но и по-възрастните, научиха повече за древното значение на този най-магически ден в годината.
Директорът на Историческия музей Ивета Миленова разказа, че Еньовден е един от най-обичаните и най-тачените български празници. Нарича се така по името на светеца Йоан Кръстител, чийто празник от хилядолетия се чества на 24 юни. Ден, който се счита за най-светлия ден през цялата година, през който слънцето огрява земята най-продължително време и след него денят отново започва да намалява. Затова и българският народ вярва, че след Еньовден “свети Еньо намята кожуха и тръгва за сняг”.
Смята се, че през този най-слънчев ден на годината растенията, треви и цветя имат най-голяма лечебна сила. Затова от незапомнени времена на този ден жените и момите ставали рано, още преди изгрев слънце, излизали в полето и гората да берат лечебни треви и цветове, които изсушавали и използвали като лек през цялата година. Изпълнявали се и редица ритуали, които помагали за изцеряването на различни болки и страдания. Някои от болните преспивали през нощта на „росни ливади”, други измивали лицата си с росата от еньовденските билки и (случайно или не) много от тях оздравявали.
Разпространен обичай за Еньовден било и да се напълни едно менче с изворна вода, в която се поставят билки, да се пренесе в къщи, да се завие с червена кърпа и да се остави цяла нощ под звездите, а после да поеме силата и на изгряващото слънце. Всичко това се извършва в пълно мълчание, затова и водата в менчето наричат “мълчана вода”.
Всеки, който днес премина под венеца от билки бе поръсен за здраве с мълчана вода.
Зареждане ...
