ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ СЕВЛИЕВО
Последните дни на месец юни 1939 година са много задушни и горещи, температурата достига 37 градуса при много ниско атмосферно налягане. На 28 юни, сряда, жителите на общината си отдъхват. Времето малко се разхлажда. Няма никакви признаци за тревога. След обяд към Балкана започва да се затъмнява. В късния следобед небето „се отваря“. Във водосборния басейн на река Росица над село Стоките пада невиждан порой. Дъждът трае само няколко часа, но надминава с повече от 1/3 средния годишен валеж. На места са измерени до 250 литра паднала вода на квадратен метър. Във водосборните басейни на реките Росица и притока Видима падналото количество дъжд се равнява приблизително на около 60 милиона кубически метра вода.
Късно вечерта е получена първата информация от село Батошево. Реката приижда! Огромната водна маса се спуска по долините на реките Росица и Видима с голяма скорост. Водата се е изправила като стена и по пътя повлича селскостопански постройки, мелници, воденици, тепавици, натрупания дървен материал на горските дружества и близките пътни съоръжения. Всичките мостове по река Росица от с. Горна Росица нагоре са разрушени. От 20 до 21 часа електрическото осветление угасва за кратки периоди. Населението в града не се притеснява особено, защото повредите са често явление. Причината за прекъсванията е нахлулата вода в ВЕЦ в Батошево. В 21 ч. токът спира окончателно. Към 21-21:30 часа реките Росица и Видима се събират в местността Чакала и към града тръгва стена от вода, кал и дървета. Севлиевци спят и не чуват силното бучене. Пристигат първите вълни.
Кметът Захари Лесев спешно изпраща полицаи, да предупредят жителите на квартала, който е до реката. Севлиевци не вярват и продължават да спят спокойно. Около 23 ч. започват да се дават тревожни изстрели, забиват църковните камбани. Чак тогава целият град е на крака. Голяма част от жителите на Долната махала бягат към северния край на града. Започва и проливен дъжд. По всички улици на града потичат кални потоци. Те, заедно с настъпилия пълен мрак, допълнително усложняват обстановката. Към 24 ч. водната стихия идва. 500 къщи са потопени във вода, из улиците се образуват буйни реки, които помитат всичко пред себе си – плетища, стобори, къщи, плевни, дървета. Жителите на квартала правят отчайващи опити да се спасят. Едни се изкачват по покривите на къщите си, други по дърветата, трети се хвърлят във водата с надеждата да се спасят. Ужасите са навсякъде!
Веднага започват отчаяни опити за спасяването на пострадалото население. Стражари, пожарникари, войници, конници, мъже и момчета от Севлиево се хвърлят във водата и с риск за живота си спасяват мнозина. Особено себеотрицание при спасяването на давещите се граждани проявяват: поручик Ненков, поручик Лещов, фелдфебел Нешо Михов, Захари Захариев, Денчо Иларионов, Георги Газдов, Лазар Чонков, Лазар Кръстев, Димитър Бонев, Георги Цветанов, Цвятко Иванов. Благодарение на тяхното самообладание жертвите са малко спрямо мащаба на бедствието. Апокалипсисът трае само няколко часа от полунощ до 3 часа през нощта. След 3 часа водата бързо спада и нивото на реката се връща в нормалните си граници.
Пораженията, причинени от наводнението по цялата долина на реката, според данните на служба „Обществени бедствия”, са: 2 квартала от града са завлечени от водата, 66 човека са издавени, 322 жилищни сгради са разрушени, 1829 жилищни и стопански постройки са повредени. Общите загуби от разрушените жилища, стопански сгради, отнесените домашни животни, унищожената реколта и прочие възлизат на 62 650 000 лева. Повредените обществени сгради, пътища, мостове и други съоръжения възлизат на 15 000 000 лева.
След трагедията град Севлиево е посетен от много официални лица, които остават ужасени от станалото и предлагат помощ на пострадалите. Пръв в града ни пристига генерал Марков, началник на Плевенската дивизия. Той констатира нанесените поражения от наводнението. На 29 юни Севлиево е посетено от Областният директор, шефовете на областните служби, областният лекар и областният инженер. Те идват в града ни, за да преценят и определят последиците от катастрофалното наводнение. По-късно в Севлиево пристигат председателят на Народното събрание Мошанов и заместник-председателят Г. Марков, министърът на вътрешните работи и народното здраве Недев, народните представители Ат. Москов, Ст. Минковски, К. Анев, Сакаров и Балкански. Всички те обикалят засегнатите от наводнението райони в града и селата и оказват морална и материална подкрепа на пострадалите граждани. В града пристига и директорът на Народното здраве д-р Радков, заедно с д-р Иван Москов. Последният разпорежда подробно как да се действа и какво трябва да бъде направено за запазване здравето на населението. Благодарение на взетите мерки и спазените указания в Севлиево и околните села не се допуска разпространението на заразни болести.
На 1 юли Цар Борис ІІІ посещава Севлиево. След пристигането си той веднага се отправя към пострадалите квартали. Обхожда пешком наводнените места и лично изслушва много от пострадалите. След това Царят дава напътствия какви здравни мерки трябва да бъдат взети за предпазване на населението от пламването на епидемии. Той разпорежда и как да бъдат подпомогнати по най-добрия начин пострадалите от страшното наводнение. Впоследствие предоставя на кмета Захари Лесев 15 000 лева за подпомагане на първо време на най-нуждаещите се пострадали граждани. Малко по-късно той посещава и пострадалите села Батошево и Горна Росица.
На 5 юли 1939 г. в града пристига Управляващият съветската легация Прасолов, заедно със съпругата си, придружени от подпредседателя на Народното събрание Г. Марков и севлиевския народен представител Ст. Минковски. От името на съветското правителство Прасолов предава 100 000 лева помощ на нуждаещите се граждани.
Още на третия ден след бедствието Министерството на вътрешните работи и народното здраве и Съюза на закрила на децата в България помагат на децата на пострадалите семейства в града и селата. Благодарение на тези грижи, нито едно дете от пострадалите семейства не остава на улицата. 40 ученика от града са настанени в Габрово и за тях се погрижва габровската община. Други 20 са приютени от дружеството „Майчина грижа” – гр. Габрово. За 50 ученика от селата Горна Росица и Батошево грижи полага Горнооряховското околийско управление и самият околийски управител. Останалите над 100 ученика от града са настанени в детската колония „Здравец” при Батошевския манастир. Министерството на вътрешните работи и Народното здраве отпуска необходимите средства за ремонт на пътя до манастира и за издръжката на децата. Гимназиалните ученици от пострадалите семейства са настанени в летовището на младежкия „Червен кръст” при Гимназията. Всичките деца в предучилищна възраст с пострадали родители са настанени в дневен детски дом в града.
През следващите месеци са събрани парични средства от държавата, дарения и помощи от съпричастни граждани. В събирането и даряването на такива средства активно се включа и Цар Борис ІІІ. Със събраната сума се създава общо строително предприятие, което поправя и възстановява всички разрушени къщи безплатно. Някой от тези жилища са запазени и до наши дни.
Зареждане ...
