Известните данни за историята на селищата от Севлиевско от 15 до 18 век започват оскъдно и с приближаването до нашите дни постепенно нарастват и стават все по-подробни. Те могат да се прочетат събрани в книгата на Стефан Андреев и Христо Темелски „Подбрани османски документи за Севлиево и Севлиевска каза“, публикувана в Севлиево през 2018 г. , допълненията са в „Подбрани османски документи за Търново и търновска каза“ на М.Калицин и Кр. Мутафова от 2012 г. и „Подбрани османски документи за историята на Габрово 15 – 19 век“ 2023 г.
Началото се поставя с 1480-85 г. и изложението им първоначално следва това, което е в посочената литература.
Началото – 1480 г. имена на селища и домакинствата в тях.
В документ за тази година Добромирка е малко поземлено владение към приходите на един прочут за времето си военачалник, управител на санджак (сегашна област) Искендер бей, с едно мюсюлманско семейство и 75 невернишки. Следва Градниче, дадено на военачалник на помощните войски от областта с 2 мюсюлмански домакинства, 76 невернишки, 14 вдовици и приход първоначално 1044 с увеличение 2250. Следват селища наречени на местни забележителности – Млечево (млечка), Ломнидол (ломящ се дол), Крамолин (селска караница), Крушова (круша), Богатова (тлъста земя), Дебелчева (дебела почва), Градище(стари зидове) , на хора дошли от сръбско, Сърбие (сърби) и така до Габрова, което е записано, че е по пътя за Акча Казанлък, създадено със султанска заповед за охрана на прохода. То в началото е с 94 домакинства, които са плащали 1/3 от целия приход.
Имената на другите селища имат история свързана с природата, но за Габрово има документ, в който приходите от данъците на село със същото име в едно струмишко Габрово са дадени на Светогорски манастир в 1356 г. Така името си идва с преселниците. По същото време има и струмишко Дряново. И още нещо, името Габрова се получава по гръцкия правопис от това време, който се използва в местния език. Някои от тези села са новосъздадени и са с чисто мюсюлманско население, като Чадърлъ от военна палатка, Али Факих, по името на седмия от 12-те пророка на Мохамед.
Но защо някои започват с една сума данъци, а после тя нараства? Такава е била примамката за преселението – първите 3 години без данък, после когато са станали достатъчно много и в пълния му размер. Такива промени има в Габрова, Долно Крушево, Градище, Дебелчева, Душева, Хирова, Малкова и Али Факих. Явно това са новосъздаващи се. В някои селища има много вдовици, например в Градниче те са 14, в Дебнево 9, Богатова, Дебнева и Градище по 3, което пък подсказва някаква сигурност в селската общност, най-вероятно, защото тя е отдалечена от места и пътища на военни събития.
Административно всички тези селища са в Търновската каза, а повечето от получателите на събраното за данъци се дава на военните от търновския гарнизон.
Хоталич е описано, като ненаселена земя, която се владее от хора, извън селото и приходите от нея се дават поредно на един от 3-ма участници, който е на военен поход в текущата година..
1505 г. – 20 години по-късно.
В тефтерите вече е написано личното и бащино име, сред които има на българи, но и такива на власи, гърци, гагаузи и сърби. Някои са определени за зеваид войнуци, което означава, че са запасняци, грижещи се за военните коне в султанските конюшни, а по време на военни походи участват в обоза. Като воденичар е отбелязан по един данъкоплатец от Крушовиче-и зир, Душова, Малкова и Дебелчева. Мюсюлманските Чадърлу-и зир и Чадърлу-и баля са големи, колкото невернишките, а сред тях има хора, които търсят и тренират ловни ястреби, други са маслари и чобани(овчари). Техните имена са на хора от Мала Азия, Татария и Грузия, а в Дерели (Малки Вършец) има ходжа, който е производител и доставчик на краве масло за дворците.
В записаните редове за поземления данък се изрежда, че тук се добива сено и дърва за огрев, хлаб и кокошка, които се дават на преминаващите служители, пшеница, ечемик, ръж и просо, лен, има пчелни кошери, гледат се свине, събират се плодове и зеленчуци, орехи и във всяко селище има воденица, най-вече караджейка. Чудното е, че няма данък върху лозя, а такъв има събран за продажбата на гроздова шира.
Ето, че тукашната общност не само разработва земята и нейните богатства, но влиза във важни за държавата стопанства с грижата си за султанските коне и ловни птици.
/следва/
Зареждане ...
