МАЯ ГАНЕВА
Малка информационна табела, поставена на последния завой преди с. Младен, разказва легендата за една от местните забележителности – водопадът Марин скок.
Идеята и реализацията за това е на кмета на селото Иван Колев, като по този начин популяризира възможностите за туризъм в района на Младен.
Табелата е поставена на около 400 м. от водопада. Тя преразказва легендата, разказана от родения през 1897 г. Петко Качерски и записана през 1966 г. от Станьо Солаков. Ето какво гласи тя.
Легендата разказва, че през турско време имало една хубава мома – българка с име Мария, която турците набелязали да вземат за жена на един от тях и да я потурчат. Черна мъка легнала в душата на красивата българка. Не смеела да отиде за вода на чешмата на Дядовец, ни на хоро, ни на седенки. Когато излизала на двора закривала си лицето, за да не я видят турците. Започнала да линее. Родителите й посърнали от мъка и горест и започнали жива да я жалеят. За да отстранят натиска на турците пуснали слух, че Мария е много болна и лежи на умиране.
Било пролет. Една сутрин силно се затропало на вратнята им. Всички изпаднали в смъртен страх. Разбрали, че турците са дошли за Мария. Загърмели пищови. Решават бащата и братята да забавят турците, а момата да избяга и се укрие в дебрите на Букоровския (сега Младенски) дол. Отварят вратнята, турците навлизат в двора, напират към къщата и реват: „Да излезе Мария! Дайте Мария или ей сега ще ви изколим!“. „Тя умря“ – викнали мъжете и възпират с гърдите си разярените нападатели.
В това време младата българка побягнала из дола към Радковец. Турците претърсват всички стаи, мазето, тавана, плевнята. Никъде я няма. Разбират, че е побягнала и хукват след нея. Когато се изкачили на Калето, на пътя за Каменна и Трънята, на Мария кърпата се белнала на върха над Скря скок на пътя за Гладник. Единият от турците я зърнал и с всички сили се спуснали подире й. Минали през Гладник и навлезли в гората към дола. Още по пътя красивата мома решила да не се даде жива в ръцете на мръсните поганци, да се гаврят с тялото й и моминската чест. Изправя стройната си снага на най-високата скала край дола, с огнен поглед се прощава с родните гори и върхове, буйното й сърце бие до спукване, умът се помрачава и с един скок полетява във въздуха…
И до днес тази скала и водопадът в подножието й носят нейното име – Марин скок!
Зареждане ...
