История, море и планина – събрани в края на с.Столът

Убедена съм, че малцина са тези, които могат да си представят, че в края на едно балканско село могат да бъдат събрани на едно място най-красивите водни растения, риби от морета и океани с билките от Балкана, интересни предмети от историята на България, подредени в стаите на старинна 180 годишна къща. Такова място има в края на с.Столът. Трудно е да се опише с думи този рай създаден само за 13 години от инж. Даниел Зарев. Интересен човек, с енциклопедични знания, събирани 20 години от пътуванията му по морета и океани в далечни страни, в които откривал по малко от историята на България в чужди колекции и музеи. И решил да намери начин да покаже цялото това природно и историческо богатство на света. Да докаже, че малката ни по територия днес страна е със заслужаваща уважение и респект история, защото е най-старата в Европа, защото е дала образование и култура на много народи.

Даниел е от град Балчик. През 2011 година дошъл на гости на свой приятел, днес негов съсед в края на с.Столът, и останал възхитен от природата, чистия въздух и прекрасната гледка към най-хубавата част на Централна Стара планина. Там била и старата възрожденска къща, запазила и до днес духа на старите балканджии и българщина, събирани от близо и далеч. И решил, че тук ще сбъдва мечтата си – да събере в едно морето и Балкана в ботаническа градина, като тази в двореца на румънската кралица Мария в Балчик, където в малки езера са събрани най-красивите водни лилии и други водни растения.
Днес голяма част от тази мечта вече е сбъдната зад бялата каменна ограда и високата дървена порта на старинна къща.

Имотът се състои от две къщи. Едната е построена 1836 година и в нея всичко е автентично. Другата е къща за гости. В двора има три езера, като във всяко се отглеждат различни цветове и видове водни лилии – общо 30 вида, водни рози, водни ириси, водни зюмбюли, водна кана – над 100 вида са водните растения, които отглежда с голяма любов Даниел и споделя тази красота с други хора, които не само оценяват тази красота, но искат да я имат и в своя дом.

Но освен водните растения във водите на езерата плуват и изключително редки риби, от различни краища на света, с още по – интересни имена: Червената шапчица, Рибата с балонените очи, Безгръбначното ранчо и др. Общо 600 риби плуват в езерата. Някои от тях имат специални отговорности – да бъдат охраната на водните растения и животните в тях /освен рибите, в езерата има и жаби/ и не допускат да се развиват лаври на комари и други вредни насекоми.
Между езерата се преминава през красиви каменни мостчета, а покрай тях има алеи с арки от рози, жасмини, лози и всякакви други храсти, растения и билки, които Балкана ражда. В двора има и красиви беседки, в които гостите могат да почиват и работят онлайн, независимо от кой край на света са дошли.
Реализирането на идеята да докара морето в Балкана продължава и извън имота на Даниел. Няколко метра над него, на площ от около декар и половина, той е изградил още няколко изкуствени езера. В някои от тях вече цъфтят още видове лилии, водни растения и плуват екзотични риби. Други са в процес на изграждане. По всичко личи, че това място ще се превърне в истинска ботаническа градина и разликата с тази, в двореца на румънската кралица е, че в Балчик гледката е към морето, а тази, в с. Столът – към Балкана. Несравними са двете по хубост.

„Много ми хареса това място, чист въздух, хубава природа. Но ми липсваше морето и красотата на цветята в ботаническата градина на двореца в Балчик, в която има водни лилии още от румънско време. Затова реших да докарам морето тук, в Балкана. Водните растения не е трудно да се отглеждат в планината, но трябва да има дъждовна вода – естествена условия. Трудно се намират лилиите, защото много от тях на пазара са хибридни, отглеждани с химия и бързо умират. А тези растения, които виждате, са истински. Те се размножават тук, издържат дори и през зимата. Под леда зимуват и рибите, и растенията, защото не са тропически. Във всяка една градина в България може да има такава лилия. Въпросът е да не са третирани с различни химични препарати, да имат вода и стопани със сърце да красят двора си. Давам ги на прилични цени само и само да стане красива България. Някои клиенти просто слагат растенията в реката и те се размножават, голяма част от тях са наши диворастящи растения. По този начин се възстановява биологичното равновесие“, сподели Даниел и добави, че всичко това е направено с много труд, любознателност и любопитство.
Още по-силно проявление на тези негови качества са колекциите, които той е подредил в старата къща. Нарича я музей, защото тя съхранява бита на хората живели в нея преди повече от 180 години. Онези предмети, които са били повредени от времето, са реставрирани от добри майстори и автентични материали така, както са били. Но в къщата има и живот, и то съчетан по един много интересен начин, без натрапчива еклектика на минало и настояще, а с респект и уважение към епохата на тази къща и необходимостите на съвременния начин на живот.
Преминавайки през малките одаи с нощвите, където се е месил хляба, с огнищата и паралиите около, които се е събирала цялата челяд, се стига в една по-голяма стая. В нея гостите на Даниел могат да общуват, да се почерпят и да се запознаят с част от богата история на България, съхранена в различни предмети, които той е събирал от цял свят, да чуят историите им, разказани от него.
Много интересна е сбирката му от старинни радиоапарати, произведени от 1933 до 1944 година в България. Тук има радиоапарат на известния габровец в миналото инж.Лиловски, както и експонат на самолет с вградено в него радио, произведен, според нашия домакин, от други известен габровец – Иван Иванов.

„В този период само една българска фирма е произвеждала 10 хиляди радиоапарати за износ, а преди 9 септември 1944 година сме имали над 70 фирми, които са произвеждали радиоапарати. Представяте ли си какво производство е имало тогава у нас“, риторично попита Даниел, който знае историята на всеки един от експонатите.
На рафтовете могат да се видят още сбирки от парфюми, минерали, фосили /вкаменени останки от растения или животни, които са живели преди милиони години/ и препарирани насекоми. Трудно е да се опише с думи красотата, събирана в продължение на 15 години и подредена с много любов, и желание да се показва и споделя с неговите гости, защото носи знание за една малко позната епоха от нашата история.
Попитах Даниел защо прави всичко това, каква е мотивацията му, а той отговори:“Любопитство и любознания! Желанието ми да се запази историята тук, в България, а не всичко да бъде продадено на Запад. Просто трябва да запазим колкото се може повече факти от нашата история.
Гостите, които идват тук, нямат почти никаква информация за България, а си тръгват с лека завист, че техните държави нищо не са правили в този исторически период, когато са произведени нещата, които им представям. До 1944 г. ние сме имали много голямо производство, много добри специалисти, които не всички държави в Европа, са можели да си позволят. Може би американците са имали по-добро производство по това време”, разказа Даниел с вещина, познания и много факти, които трудно се оспорват, защото са видими.
Всичко това е събирано в продължение на 20 годишното му пътуване с пътнически кораб по света.
“По-голяма част от българската история съм я върнал обратно в България. Да се гордеем с история и природни дадености! Това ми е мечтата! Не може хора, чийто държави имат 200 годишна история да се гордеят много повече от нас, които имаме история на повече от 2000 години. От тук тръгва цивилизацията. И няма как да не се гордеем с това, което имаме. Чужденците не знаят нищо за нашата история. Правя всичко това, за да могат да видят и да повярват, защото както Индиана Джоунс казва във филма на Джорж Лукас “Историята е 80% факти и 20% митове и легенди”. В България останаха митовете и легендите, а фактите ги изнесоха. Чужденците и българите трябва да видят фактите, а не митовете и легендите. Да видят, че сме имали история, а не да отидат на другия край на света, за да видят древната история на Варна или Девня. Излизате в чужбина и виждате, че нашата история се показва в чужди музеи и частни колекции. От това ме боли! Не трябва всичко да се продава, да се изнася, за да може чужденците да се гордеят, че имат еди какъв си предмет. Казвали са ми:”Това е от далечна държава!” А аз им казвам: “Кажете ми вашата история, а не тази на далечната държава!”.
Иманярите не са оценили това, което имаме и са го продали. Въпрос на личен избор! Аз съм краевед! Искам каквото имаме да го покажа на хората, да се гордеем с него, а не да го крия. В България се намира, не е изнесено навън. Не е продадено, не е унищожено, не е изгнило по мазите. С уговорката да се показва и да се помни името на този, който го е съхранил, ние разменяме предмети с други колекционери”, разказа инж.Даниел Зарев и не без гордост съобщи, че сина му, който сега е в 11 клас, ще продължи започнатото от него.