На 28 август 2018 година се навършват 115 години от рождението на големия български политик и доктора по международно право Атанас Москов.
Атанас Москов е роден на 28 август 1903 година в град Севлиево. Той е девето дете в семейството на Симеон и Анастасия Москови. По това време в града ни функционират много политически организации. Една от тях е Българската социалдемократическа партия (БСДП), на която симпатизират по-големите братя на Атанас. Опитвайки се да им подражава във всичко, малкият Атанас също е запленен от социалдемократическите идеи и през годините се превръща в техен убеден защитник. Повратни моменти в неговия живот са смъртта на баща му през 1913 г. и заминаването на братята му на фронта през 1916 г., така едва 13-годишен той става глава на семейството.
През 1919 година заедно със свои съученици от Севлиевската гимназия Москов основава младежката социалдемократическа група „Жан Жорес“. През следващата година той е един от организаторите на ученическата стачка в гимназията, заради която е изключен. Малко по-късно е амнистиран и завършва средното си образование.
В периода 1923-1926 година, когато е на 19 години, Атанас Москов започва да учи право в Софийския университет и дипломация в Свободния университет. По това време той става секретар на Младежкия социалистически съюз и редактор на вестник „Социалистическа младеж“. Завършва едновременно и двете специалности и през 1927 г. заминава за Виена, а след това за Белгия. През същата година Москов се установява в Брюксел. В Брюкселския университет той защитава докторат по международно право на тема „Новото в правата на малцинствата“. В Белгия Атанас Москов става член на младежкия интернационал. Той е делегат и на интернационала от 1928 г. като задграничен представител на БРСДП. За кратко време д-р Москов се утвърждава като виден деятел на международното социалдемократическо движение. През 1929 г. Атанас Москов е избран за член на Изпълнителното бюро на социалистическия интернационал и остава на този пост до 1937 г. В Брюксел д-р Москов среща и голямата си любов и бъдеща съпруга Рене Егмонд, която също като него се занимава с научна дейност. Тя е доктор по социология и философия. Двамата се венчават през 1936 г. в Руската църква в Брюксел.
През 1937 г. д-р Москов се завръща в България заедно със съпругата си, която го последва въпреки очертаващата й се бляскава кариера в белгийската столица. В София той става ръководител на кооперативното движение и лидер на нелегалната Българската работническа социалдемократическа партия (БРСДП). На произведените избори през 1938 г. д-р Москов е избран за независим народен представител в 24-то Народно събрание, но всъщност е част от групата на социалдемократите, на която става секретар.
След 9 септември 1944 г. и настъпилите промени в страната, д-р Атанас Москов е избран за член на Централния комитет на Българската социалдемократическа партия и оглавява нейния партиен орган – вестник „Свободен народ“. Д-р Москов участва в изборите за Велико народно събрание през 1946 г. Той се явява в пряк мажоритарен двубой срещу лидера на комунистите Георги Димитров в един от Софийските избирателни райони и го побеждава, но изборът е касиран. В последствие д-р Москов е отстранен не само от парламента, а и от преподавателското си място по международно право в Софийския университет. Така започват репресиите срещу него.
През юли 1947 г. д-р Москов е арестуван. Повече от 7 години той е в арести и концлагери (Богданов дол и Белене). Съпругата му Рене Москова и 7-годишният им син Симеон са интернирани в Севлиево. Тази интелигентна жена е принудена да работи като общ работник в местното ДЗС, за да изкарва прехраната си. Изключително предана на съпруга си Рене Москова отказва предложението на Вълко Червенков със сина си да се върне в Белгия. Белгийката сама успява да построи малка къща в края на града, в която очаква завръщането на своя съпруг. През месец ноември 1953 г. д-р Москов е освободен и въдворен в Севлиево. От 1954 до 1965 г. той работи като машинописец в Севлиевската психиатрична болница. През цялото време семейство Москови живее в скромното си жилище, наречено по-късно „Замъкът на свободата“. Тук преживяват и най-голямата трагедия в живота си. Синът им, който е надарен художник, умира едва на 20 години. В края на 1990 г. д-р Москов загубва и съпругата си.
След настъпилите демократични промени през 1989 г., д-р Атанас Москов заедно с петима свои съратници възстановяват БСДП. На първия конгрес на партията д-р Москов е избран за неин председател, но поради преклонната си възраст се оттегля и остава почетен председател на БСДП.
Той не пожелава да напусне Севлиево след 1989 г. и остава да живее в скромния си дом. Сред книгите и спомените си, като тъгува за загубените син и съпруга и следи политическите събития в страната, д-р Москов дочаква края на дните си. Той почива на 28 януари 1995 г. Още приживе д-р Атанас Москов е обявен за „Почетен гражданин на град Севлиево“.
Димитър Димитров, уредник Исторически музей – Севлиево
Зареждане ...
