В празнична обстановка Държавната психиатрична в Севлиево отбеляза в началото на месец октомври своята 30 годишнина. Казват, че празниците са тържество на делниците. А те за лечебното заведение, поело отговорността да лекува хора с психични заболявания, започват доста по-рано и са били изпълнени с доста трудности и предизвикателства, разказват архивите.
От тях става ясно, че от 1 март 1941 г., по решение на Дирекцията на народното здраве – София, в старата сграда на бившата Градска болница в Севлиево започва да функционира Държавен приют за епилептици. За състоянието на изоставената стара болнична сграда през 1941 г. в статията “Как израсна психоневрологичната болница” д-р С. Феодоров, първият директор на болницата пише: “загнили дъсчени подове с дупки по тях, на които излизат плъхове, разбити тавани, падаща отвсякъде мазилка, изпочупени врати и прозорци, строшени стъкла, никакъв източник за вода, разхвърлен, изхабен и бракуван инвентар.”
Първите новоназначени служители на новооткриващата се болница са възпитателките Величка Ботева и Денка Неделчева. Първите медицински сестри са Димитрина Стефанова и Иванка Попатанасова, които поемат и санитарните грижи за хоспитализираните деца. Между първите назначени служители през март 1941 г. са и Хубан Ванков – помощник, домакин, както и Баю Баев – болногледач.
Ръководството на болницата през първите седмици след откриването й поема главният лекар на градската болница д-р Иван Филипов. Със заповед от юли 1941 г. за главен лекар е назначен д-р С. Феодоров. Първата задача на ръководството на болницата била да се създадат минимални условия за функциониране на едно невропсихологично лечебно заведение. Първоначално в него е можело да се обзаведат само пет болнични стаи. Болницата не разполагала със средства, не е получавала помощ отникъде. Благодарение на персонала и част от болните се извършват най-належащите ремонти. Приютът разполагал с 40 легла и е обслужвал пациенти от цялата страна. До 1950 г. болницата е лекувала епилептици от цялата страна. През 1955 г. епилептично болните били изпратени в други болнични заведения, а болницата е била предназначена за лекуване на душевно болни от Търновски окръг. По това време е открито и диспансерно отделение при болницата. Поради големия наплив на болни, болницата се оказала недостатъчна. Било необходимо Градския народен съвет – Севлиево да отпусне нови терени през 1942 г. и 1955 г. Така, в края на 1959 г. болницата разполагала вече с 80 декара площ. Извършени са ремонтни дейности по старите сгради.
След административната промяна през 1959 г. болницата започва да обслужва душевно болните от Габровски и Търновски окръг. Тогава към нея е прехвърлено и Общежитието за стари хора “Стоян Бъчваров”, което става павилион на болницата. В него се приемат възрастни хора с недъзи. През 1963 г. са построени работилници, а през 1967 г. – надстройки на диспансера. По същото време започва лекуването на душевно болните чрез труд. Болницата е разполагала с няколко работилници: дърводелска, кошничарска, шивашка, металообработване, плетачна и др. Всички болни, които били в състояние да упражняват физически труд, работели редовно и изработвали разнообразни метални рапиди, телени мрежи, ролки, блузи, щайги, кошници, фланели и др. През 1969-1970 г. е построена нова болнична сграда.
През годините развитието на псхиатричната болница преминава през следните етапи: Държавен приют за епилептици – Севлиево – от 1 март 1941 г. до 31 декември 1949 г.; Държавна болница за епилептици – Севлиево – от 1 януари 1950 г. до 31 декември 1950 г.; Психоневрологична болница – Севлиево – от 1 януари 1951 г. до 31 декември 1955 г.; Окръжна психоневрологична болница – Севлиево – от 1 януари 1956 г. до 31 декември 1968г.; Окръжна психиатрична болница – Севлиево от 1 януари 1969 г.; Психиатрична болница – Севлиево – от 15 февруари 1988 г.; Държавна психиатрична болница – Севлиево от 1994 г.; Акредитирана база за обучение на специализанти – от юли 2024 г.
Продължението
Към момента общият брой легла в ДПБ-Севлиево е 108/75 за активно лечение и 33 за дългосрочни грижи/. Има 10 места за лечение в Център за дневни грижи. Функционират 4 отделения с общопсихиатричен профил, от които 2 за активно лечение на мъже и жени; едно отделение за долекуване и продължително лечение на мъже с хронични психози и геронтопсихиатрични случаи със сектор за ресоциализация; отделение за психосоциална рехабилитация на пациенти с психични състояния в стадий на отзвучаване за мъже и жени при свободен режим и Център за дневни грижи.
Пациентите се обслужват от мултидисциплинарни екипи, включващи лекари – психиатри, медицински сестри, клинични психолози и социални работници.
“Да, Държавна психиатрична болница ще я има!”, заяви в приветственото си слово по време на честването на 30-тата й годишнина управителят на лечебното заведение д-р Господинова. Тя акцентира и върху предстоящите предизвикателства, с които ще бъдат изпълнени делниците на нейния екип, до следващото тържество – етап от бъдещето на болницата.
Зареждане ...
