Литературно четене, уж като всички останали по стил и организация, но малко по-различно като емоция и преживяване. Така бих определила срещата с поета-журналист Любчо Иванов с неговите бивши съученици и земляци, която се проведе преди седмица в Клуба на пенсионера в с. Градница.
Отдавна ръководството на местното читалище “Паисий Хилендарски 1908” имало намерение да се срещне с него, но все се намирала причина това да не се случи, докато с организацията й не се заел Стефан Михов, приятел на Любчо Иванов от детските години. С тези думи секретарят на читалището Нина Камбурова откри срещата и сложи начало на всичко, което следваше да се случи на нея. Казвам всичко, защото се оказа, че няма предварително подготвен сценарий, и може би точна затова тя стана съвсем непринудена и вълнуваща.
„Времето е търсило и оставило своите следи, намерило е пролуки, за да дири подслон дори в най-съкровените тайни и ревностно ги е пазило зад най-строго заключените врати. Времето ни е карало да пропиляваме дните си, да осмисляме бедите си и да търсим различни посоки” – започна представянето на най-новата книга на Любчо Иванов “Причастие” професор Венелин Терзиев, автор на предговора на книгата. – Времето е лекувало безбройните ни рани и ни е карало да се усмихваме, а понякога дори да плачем от внезапната радост.
Днес времето е поспряло да си отдъхне от скитане и да ни покаже колко сме били ценни за неговото пътуване“ – откъс от представянето на книгата, събрала в 150 стихотворения мислите и вълненията в поезията на Любчо Иванов, които изразяват неговата същност.
Казват, че поезията е самотно занимание за този, който я пише. Но бих добавила и за този, който я възприема, защото в нея едни откриват свои чувства, които дори не са подозирали, че изпитват. На други тя докосва сърцето и душата. Напомня незабравими срещи и спомени за отминали радости, и хора, свързани с тях.
Такива стихове беше избрал Любчо Иванов да прочете пред своите земляци от стихосбирката „Причастие“. И уж не за първи път представя книгата, и не за първи път лично чете стихотворенията си, но в един момент гласът му започна да трепери от вълнение. Всеки стих изречен от басовия тембър на гласа му свиваше буца в гърлото и сълзи напираха в очите, и на голяма част от публиката.
В частта за въпроси от слушателите попитах с какво тази среща е по-различна от останалите, а той отговори: “До този момент на моите премиери издателят е представял книгите ми. После се четат стихове. Но такова вълнение ми се случва за първи път. Никога досега не съм бил толкова респектиран пред моите читатели, както пред вас.“
А вълнението на всички е най-доброто доказателство за силата на посланието и въздействието на стиховете на Любчо Иванов.
„Желанието ми за прощаване с теб, уважаеми читателю, сега в моята 76-годишнина, е доброволен и предвидлив опит да изпреваря изненадите на съдбата. Не знам дали ще успея, преди да се разделя завинаги с теб, да подредя своето Причастие в 150 мои избрани поетични заглавия! Но поне вежливо и щедро да съм се простил с този свят, със своите близки и приятели, преди да съм отлетял, освободен от всички земни страсти, към Небитието.
Обичам ви! Живях влюбен в успеха на моето семейство, мечтателно се взирах в бъдещето на своя народ и бях искрено тревожно загрижен за съдбата на човечеството! Падах и се изправях, срещах се и се разделях, вървях и спирах, побеждавах и губих, тъгувах и се радвах, плаках и се смях, обичах и мразих… Но винаги пишех стихове, градих със страст своя духовен дом.
А нали никой нищо не е взел със себе си, разделяйки се с този свят, затова завещавам мечтите си на вас, хора от бъдещето! Прощавам се с всички – щастлив и широко усмихнат!
Посвещавам на тези, които най-много заслужават това – Надя, която не ме предаде и в най-трудните мигове на моя живот, на нашите родители, деца, прекрасните ни внуци и идващата с правнуците ни надежда за бъдещето на този свят“, завърши литературната среща със своите земляци и съученици Любчо Иванов. На всеки един той подари книга с автограф и дари на библиотеката в местното читалище свои книги.
От името на всички присъстващи благодарност за емоционалната среща отправи председателят на читалище „Паисий Хилендарски 1908“ Рада Петрова. Тя подари на Любчо Иванов китка здравец, снимка на село Градница и поздравителен адрес, в който изразява уважение и респект към творчеството му. „Бъдете здрав, мъдър и всеотдаен. Продължавайте да пазите и предавате на поколенията народната памет и дух, за да се запази българщината“, се казва още в поздравителния адрес на ръководството на читалището и кметството на с.Градница към Любчо Иванов.
Любчо Николов Иванов е роден на 11.10.1948 година в село Градница, Севлиевско. Завършва ВНВУ „В. Левски” във Велико Търново с гражданска специалност преводач по чужди езици и българска филология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. Работи в системите на отбранителното и вътрешното министерство. По-късно 11 години е в тайгата на Коми АССР, където извървява пътя от работник до стопански ръководител и директор на Дома на културата. Бил е кореспондент на в. „Дружба” в Москва. След като се връща в България, работи като директор на Дома на работниците от транспорта и като журналист и директор на Радио Стара Загора. От 1992 г. е кореспондент на в. „Труд”, а от 1998 г. – отговорен редактор на „Тракия Труд” (регионалното приложение на в. „Дневен Труд” за Стара Загора, Хасково и Източна Тракия). В момента е отговорен редактор на регионалното издание „Твоят ден” към в. „Труд” и в. „24 часа”. Автор е на пет стихосбирки: „Пречистване” (2006), „Призори” (2007), „Прошка” (2007), „Прераждане” (2008), „Прокълнатите” (2009).
Зареждане ...
